Призиви за съхраняване на сръбската национална идентичност на територията на Северна Македония.
Северна Македония беше домакин на официални тържества в чест на сръбската военна победа при Куманово през 1912 г. - събитие, което открива пътя към установяването на сръбска окупация на Вардарска Македония. На 24 октомври на хълма Зебърняк край Куманово беше отбелязана 114-ата годишнина от битката, като в церемонията участва и представител на правителството в Скопие, предаде БГНЕС.
Сръбската министърка на труда, заетостта, въпросите на ветераните и социалната политика Милица Джурджевич Стаменковски определи мястото на битката като символ на осъществяването на „Косовския завет“ и заяви, че между Сърбия и Македония никога няма да има стена, която тяхната любов да не може да разруши.
На церемонията присъстваха вицепремиерът в правителството на Северна Македония Иван Стоилкович, делегация на сръбската армия, представители на дипломатическия корпус, на сръбската общност в страната, както и организации от Сърбия и Черна гора, които съхраняват традициите на сръбските освободителни войни.
Проявата беше организирана в рамките на държавната програма на Сърбия за отбелязване на исторически събития и годишнини от войните ѝ. Церемонията включваше полагане на венци и отдаване на държавни и военни почести.
Плакатът за събитието, разпространен в социалните мрежи, е озаглавен „114 години от Кумановската битка на Зебърняк“. На него са изобразени сръбският държавен герб, паметникът на загиналите сръбски войници, както и знамената на Сърбия и Северна Македония. Организаторите призовават гражданите да отдадат почит на „героите от Кумановската битка“.
В изказването си Милица Джурджевич Стаменковски представи победата от 1912 г. като един от най-значимите моменти в сръбската история - символ на храбростта, единството и непоколебимата вяра на сръбския народ.
„Газиместан, Косово поле, беше родното място на Косовския завет, а това място, Зебърняк, е мястото на изпълнението на Косовския завет“, заяви сръбската министърка.
Тя свърза битката с „историческата памет за жертвите, дадени в името на бъдещите поколения“.
„Границите се променяха, но между Сърбия и Македония никога няма да има стена, която нашата любов да не разруши. Винаги ще бъдем една кръв, най-добри братя и приятели, бойни другари и съюзници“, заяви тя.
Посланието прозвуча именно на място, където преди 114 години сръбската армия постига победа, довела до установяването на сръбския режим над територията на днешна Северна Македония.
Джурджевич Стаменковски засегна и темата за спомен-костурницата на Зебърняк, построена през 1937 г. в памет на загиналите сръбски войници. Тя заяви, че голяма част от паметника е разрушена през 1942 г., което определи като период на „българската окупация“, и представи случилото се като опит за заличаване на сръбската историческа памет.
„Тази кула вече не съществува във физическия си вид, но тя съществува в нашата памет и в нашия обет да я върнем на Зебърняк. Никога повече няма да позволим да разрушават нашите гробове и нашите духовни светилници. Ще ги възстановяваме и пазим“, подчерта министърката.
Първоначалният монумент, дело на сръбския архитект Момир Корунович, е издигнат през 1937 г., а през 1942 г. местните хора разрушават горната му част.
В края на изказването си Джурджевич Стаменковски се обърна към сърбите, живеещи в Северна Македония, като им благодари за съхраняването на сръбския език, кирилицата, традициите, песните и националната идентичност.
„Сърбия ви обича, Сърбия ви закриля и Сърбия никога няма да ви изостави. Но призовавам и вас никога да не забравяте своята Сърбия, да не изоставяте своята майка дори когато е трудно“, заяви тя.
Това послание придобива допълнително политическо значениепоради присъствието на министър от правителството в Скопие на церемония, посветена на сръбска военна победа и съпроводена с призиви за съхраняване на сръбската национална идентичност на територията на Северна Македония.
Победа над Османската империя, последвана от сръбско господство
Кумановската битка се води на 23 и 24 октомври 1912 г. между сръбската и османската армия по време на Първата балканска война. Сръбската победа ускорява отстъплението на османските сили и позволява на Белград да установи контрол над Скопие и голяма част от Вардарска Македония.
Сръбската историография разглежда битката като „освобождение“ на земи, свързвани със средновековната сръбска държава. Управлението на Белград е съпроводено със заличаване на българското национално самосъзнание, терор над местното население и политика на посърбяване.
След Първата световна война Вардарска Македония е включена в Кралството на сърби, хървати и словенци, впоследствие преименувано на Югославия.
Тъкмо това историческо противоречие остава извън официалните послания на честването. Сръбските представители говорят за освобождение и национално единство, на територията на днешна Северна Македония се отбелязва военната победа, след която регионът преминава под управлението на Белград.
От управлението на Никола Груевски до честванията с Томислав Николич
Подобни прояви придобиват особена публична и политическа тежест след идването на власт на Никола Груевски през 2006 г.
Още през октомври 2007 г. на Зебърняк е организирана церемония за 95-ата годишнина от Кумановската битка с участието на сръбски организации и представители. Година по-късно проявата вече е отразена като официално възпоменание с участието на сръбските министерства на отбраната и социалната политика.
Любопитен детайл от биографията на Груевски е, че преди да оглави правителството в Скопие, през 2003 г. той работи като съветник на сръбския министър на финансите.„
Кулминацията на честванията настъпва по време на президентството на Георге Иванов, когато през октомври 2012 г. на Зебърняк е отбелязана стогодишнината от Кумановската битка.
На церемонията присъства тогавашният сръбски президент Томислав Николич, придружен от премиера Ивица Дачич, висши военни и държавни представители. Правителството в Скопие е представено от министъра на културата Елизабета Канческа-Милевска.
Николич публично благодари на президента Георге Иванов и премиера Никола Груевски за възможността да се проведе честването, което определи като събитие от жизненоважно значение за Сърбия.
На същата церемония сръбският президент заявява, че победата през 1912 г. е позволила на сръбската армия да установи контрол над Косово и да навлезе в Скопие, което определя като „сръбска кралска столица от XIV век“.
Тези изявления показват, че за Белград Кумановската битка има не само военноисторическо, но и ясно изразено национално и политическо значение.
Скопие не се дистанцира от честванията
Традицията продължава и при следващите управления на Северна Македония, като представители на официалните власти участват във възпоменателни церемонии, посветени на сръбските военни победи.
През октомври 2025 г. проявите на Зебърняк предизвикват остри реакции сред ограничена част от македонските политически среди.
Въпреки тези реакции практиката не е прекратена. Участието на министър Иван Стоилкович в тазгодишната церемония показва, че подобни прояви продължават да получават официална легитимация от страна на Скопие.
Северна Македония остава в парадоксалното положение да бъде домакин на тържества, на които сръбски държавни представители възхваляват победа, довела до установяването на сръбско господство над територията на днешната държава.
Още по-показателно е, че тези чествания са съпроводени с послания за сръбската национална идентичност, за историческото единство на двата народа и за възстановяването на символи на сръбската държавност.
В този исторически парадокс Северна Македония е единствената държава, която с участието на собствените си управляващи празнува началото на собствената си окупация. | БГНЕС
