Вуковар е символ на сръбската агресията и военни престъпления през 90-те години.
Хърватските власти извършват теренни проучвания в местността Прилево във Вуковар заради данни, че там може да се намират останки на хора, убити по време на войната за независимост на Хърватия.
Министърът на хърватските ветерани Томо Медвед посети мястото на 25 септември.
„Това е огромна територия. Усилията, които полагаме тук и в Петровачка дола, която проучваме паралелно, показват решимостта ни никога да не се отказваме от издирването на безследно изчезналите“, заяви той.
Свидетелски показания за военни престъпления, събрани през предходни години, сочат, че на мястото в Прилево може да са били докарани и изхвърлени тела на убити хора. Впоследствие върху тях вероятно са били насипани строителни материали.
Преди войната край пътя в Прилево е имало жилищни сгради, разрушени по време на нападението срещу Вуковар. Строителните отпадъци от тях са били откарани на мястото, което сега се проучва.
„Досега са проверени повече от 10 000 кубични метра и са отстранени големи количества почва, различни отпадъци и строителни отломки, насипвани през годините“, обясни Медвед.
По думите му натрупаните материали правят теренните проучвания изключително трудни.
„Знаем кого търсим и ще продължим, докато не проверим цялата територия. Очакваме да постигнем успех, както в Петровачка дола, където досега открихме останките на 38 души“, подчерта министърът.
Вуковар – символ на агресията и военните престъпления
Вуковар се превърна в един от основните символи на войните, последвали разпадането на Югославия, и на агресивната политика на режима на Слободан Милошевич.
През 1991 г. градът беше подложен на тримесечна обсада от Югославската народна армия и други сръбски сили. Стотици цивилни бяха убити, а Вуковар беше почти напълно разрушен. ЮНА превзе града на 18 ноември 1991 г.
Два дни по-късно над 200 хървати и хора от други общности бяха изведени от вуковарската болница. Международният трибунал за бивша Югославия установи, че 194 от тях са били убити край земеделското стопанство „Овчара“.
Бившият офицер от ЮНА Миле Мъркшич беше признат за виновен за подпомагане на убийствата, изтезанията и жестокото отношение към пленниците. Веселин Шливанчанин също беше осъден за престъпленията срещу задържаните.
Режимът на Милошевич и проектът „Велика Сърбия“
Нападението срещу Хърватия, а впоследствие и войната в Босна и Херцеговина, бяха част от насилствения опит за създаване на доминирана от Белгард държава върху териториите на съседни републики.
Политическият проект, известен като „Велика Сърбия“, предвиждаше големи части от Хърватия и Босна и Херцеговина да бъдат поставени под сръбски контрол. Осъществяването му беше съпроводено от обсади, масови убийства, лагери, депортации и системно прогонване на хървати, бошняци и други несръбски общности.
Режимът на Слободан Милошевич в Белград предоставяше политическа, финансова, военна и логистична подкрепа на сръбските структури в Хърватия и Босна и Херцеговина. Сръбската държавна сигурност подпомагаше и въоръжаваше полицейски и паравоенни формирования, участвали в престъпленията.
Прокуратурата на Международния трибунал за бивша Югославия обвини Милошевич в участие в общ престъпен план за трайното и насилствено отстраняване на хърватското и останалото несръбско население от около една трета от територията на Хърватия, за да бъде включена в нова държава под сръбско господство.
Срещу него бяха повдигнати обвинения за престъпления в Хърватия, Босна и Херцеговина и Косово. Милошевич обаче почина в ареста в Хага през 2006 г., преди процесът да приключи, поради което срещу него не беше произнесена присъда.
Продължаващото издирване на изчезнали хора във Вуковар показва, че повече от три десетилетия след войната пълният мащаб на престъпленията и съдбата на всички жертви все още не са установени. | БГНЕС
