Блокадата в Черно море може да предизвика хранителен шок, какво означава това за България
„Бях много притеснен“, заяви Вуонг, главен изпълнителен директор на Golden Wheat в Хошимин. На него му предложили заместители на две от пратките, този път с пшеница от България, но заради недостига той прекарал седмици в трескаво търсене на допълнителни количества. „Бяхме прекалено изложени на риска от криза в Черно море.“
Докато вниманието на света е насочено към Ормузкия проток и рязкото покачване на цените на петрола заради конфликта в Близкия изток, блокадата в Черно море задълбочава икономическите щети. Тя заплашва да тласне инфлацията още по-високо и едновременно с това подкопава продоволствената сигурност в уязвими държави. Инвеститори на пазара на облигации посочват, че рисковете за доставките на храни все още не са напълно отчетени в цените, тъй като пазарът е по-съсредоточен върху разходите за енергия.
Черно море, което свързва Европа и Азия, е ключов коридор за доставките на земеделска продукция към някои от най-населените държави в света. Русия и Украйна осигуряват повече от една четвърт от световната търговия с пшеница, дял, сравним с този на морските петролни доставки, преминаващи през Ормузкия проток в Персийския залив.
Доставките са силно ограничени от юли насам, когато двете страни засилиха ударите срещу пристанищата си, поразявайки зърнени терминали, силози и плавателни съдове. Ескалацията засегна и руската енергийна инфраструктура, което доведе до рекордно високи цени на дизела. Горивото е ключов ресурс за земеделието, а поскъпването му създава допълнителен инфлационен риск за храните.
Египет, най-големият купувач на пшеница в света, не е получавал зърно от Черноморския регион от около месец. Руският износ е ограничен от украинските дронове, докато Украйна, чиито пристанища са блокирани, среща сериозни трудности при извозването на зърното по суша и по река. Междувременно натрупващата се реколта създава и недостиг на складови площи.
Цените на пшеницата са достигнали най-високото си равнище от три години, а засега няма много признаци за повторение на споразумението, постигнато с посредничеството на Турция през 2022 г., което създаде морски коридор за блокираното украинско зърно. Западните съседи на Украйна вече наложиха забрани върху вноса на нейно зърно след политическа реакция срещу подкрепата за разкъсваната от войната страна.
„Можем да разглеждаме Черно море като толкова важно за световната търговия с пшеница, колкото е Ормузкият проток за световната търговия с петрол. Светът подценява последиците от тези атаки“, заяви Кейтлин Уелш, експерт по продоволствена сигурност в базирания във Вашингтон Център за стратегически и международни изследвания (CSIS).
Според оценки на изследователската компания SovEcon общият износ на пшеница от Русия и Украйна през периода юли-септември се очаква да бъде приблизително наполовина спрямо миналогодишните количества.
Русия и Украйна осигуряват също две трети от световната търговия със слънчогледово олио и една десета от морския износ на царевица. Тяхната селскостопанска продукция в крайна сметка достига до пекарните в Египет, пазарите в Индия, турските мелници за брашно и секторите на животновъдството и аквакултурите във Виетнам.
Мелниците на Golden Wheat, разположени непосредствено до Хошимин, произвеждат брашно, а компанията внася и фуражи за животни. Бизнесът е част от бързо развиващия се сектор, който се стреми да задоволи нарастващото търсене на храни в Югоизточна Азия.
Компанията успяла да пренасочи два кораба към българска пшеница, натоварена в Бургас, на 500 километра по крайбрежието от украинското пристанище Одеса. Вуонг поддържал постоянна връзка с продавачите, за да се увери, че товарът е потеглил.
Той проверявал и правните клаузи в договорите си за доставки и застрахователните премии. Следял новините и движението на корабите, притеснен не само за излизането им от Черно море, но и за преминаването им през Червено море, където действа заплаха от подкрепяните от Иран бунтовници хуси.
„Макар корабите да бяха застраховани, ако бъдат атакувани, щяхме да се сблъскаме с недостиг“, заяви той. За да замени двете липсващи или блокирани пратки, Вуонг се обърнал към САЩ, но на значително по-висока цена. Оттогава цените са продължили да се покачват.
Други държави се опитват да се снабдяват със зърно от Франция, която за първи път от 18 години натовари пратка пшеница за Судан. Либия пък използва пристанището в Руан за първи път от повече от десетилетие, сочат данни на местни корабни агенти.
Турция, Обединените арабски емирства и други държави се обърнаха към балтийските страни Литва, Латвия и Естония. Бангладеш търси производители като Румъния и Аржентина, като същевременно закупува малки количества пшеница от Индия, която наскоро отмени дългогодишната забрана за износ. Купувачите се насочват и към по-необичайни за това време на годината източници, като Австралия, където тазгодишната реколта все още не е прибрана.
„Всеки ден получаваме запитвания от цял свят. Изключително натоварено е. Налага се да ограничаваме част от търсенето, защото просто не можем да продължаваме да губим такива количества пшеница“, заяви Уилям Рийд, мениджър по търговията с пшеница в CBH Group, един от водещите търговци на зърно в Австралия.
Доставките от други ключови земеделски региони също са ограничени. Сушите намалиха добивите от пшеница и царевица в САЩ, а реколтата в Европа пострада от тазгодишните горещи вълни. Очаква се натискът да се засили през този месец, тъй като държавите, които изчерпват запасите си, увеличават покупките, а жътвата в Южното полукълбо все още не е започнала.
Периодът съвпада с пика на летния сезон за износ на земеделска продукция, а руското и украинското правителство търсят спешно маршрути, по които да изведат реколтата си. Заобикалянето на Черно море е трудно, тъй като капацитетът по други направления е ограничен, недостатъчно развит или по-скъп.
По време на срещата на върха на БРИКС в Индия този месец руският министър на земеделието Оксана Лут се опита да успокои ситуацията, като заяви, че милиони тонове руско зърно се транспортират през Казахстан или по Балтийско и Каспийско море. Русия се обръща и към Далечния изток, за да изведе зърното си.
Това обаче има цена. Докато обемите на руския транзит през балтийските държави рязко нараснаха, Латвия и Литва вече обмислят ограничения. Използването на Далечния изток пък означава хиляди допълнителни километри железопътен транспорт, който е по-скъп от морския.
„Това е по-болезнено и по-плашещо от блокада на Ормузкия проток за петролния пазар. Никой не може бързо да увеличи производството на зърно на друго място в достатъчна степен, за да замести изгубените количества“, заяви Евгений Карабанов, ръководител на аналитичния комитет на Зърнения съюз на Казахстан, който внася руска пшеница по суша.
Търговията с пшеница се осъществява при ниски маржове, поради което транспортните разходи могат да определят дали една сделка ще бъде осъществена. За да смекчи последиците, Русия планира временно да спре износните мита върху зърното и предлага субсидии за насърчаване на железопътния транспорт до алтернативни пристанища.
Дори алтернативните маршрути да заработят, Черно море не може да бъде избегнато напълно. През него преминават над 70% от руския износ на зърно. А ако бъде постигнат мирен план, възстановяването на инфраструктурата ще отнеме месеци, ако не и години.
Украйна вероятно е изправена пред още по-сериозен проблем. Пристанищата около Одеса, които редовно са подложени на руски ракетни и дронови атаки, обичайно обработват около 90% от украинския износ на зърно.
Междувременно земеделските доставки носят повече от половината от приходите на страната от износ, а бюджетът вече е под силен натиск. Новият украински премиер определи публичните финанси като „близки до критичното“ този месец.
Новата реколта запълва складовете, натиска цените на вътрешния пазар надолу и поставя земеделските производители пред сериозни загуби. Капацитетът за съхранение на зърно в Украйна може да бъде изчерпан още в началото на ноември, като някои фермери вече използват пластмасови силози тип „торба“.
Киев се опитва да увеличи доставките през румънското пристанище Констанца, но ниското ниво на Дунав усложнява усилията. Алтернативните маршрути, основно по крайбрежията на Румъния и България, също започват да се задръстват.
Около украинските дунавски пристанища вече се е натрупала опашка от приблизително 80 кораба, повечето от които малки. Трафикът към тях се увеличава, тъй като корабите са принудени да избягват основните дълбоководни терминали в Черно море. Това сочат данни за движението на плавателните съдове, събрани от Kpler и „Блумбърг“.
Пътният и железопътният транспорт се превърнаха във важни алтернативи, но и при тях възникват проблеми. Заради необходимостта от мъже на фронтовата линия украинските шофьори може да не получават разрешение да напускат страната, а някои от тези, които получат такова разрешение, могат да решат да не се върнат.
Българският търговец Преслав Райков се е сблъскал със забавяния при превоза на украински слънчогледови семена и масла към България. „След като камионът преминеше границата с Молдова или Румъния, в зависимост от маршрута, шофьорът просто напускаше камиона и бягаше. Шофьорите бягаха, оставяйки камиона с товара. Продавачите бяха принудени да търсят заместник“, разказа Райков.
Украйна разполага и с повече от дузина железопътни гранични пунктове със съседни страни от ЕС, сред които Полша, Унгария и Словакия, но те не могат дори приблизително да заменят капацитета на Одеса. В момента през границата могат да преминават около 180 товарни вагона със зърно дневно, равняващи се на приблизително 10 000 тона. „Това е нищо“, заяви Николай Горбачов, ръководител на Украинската зърнена асоциация, която представлява сектора.
Този път от западните съседи на Украйна има и по-малко желание за съдействие. Следващата година в Полша предстоят избори, а премиерът Доналд Туск може да се замисли дали да облекчи ограниченията върху вноса на зърно. Дори въпросът за транзита му през Полша е чувствителен, тъй като Украйна е един от основните разделителни въпроси между правителството и националистическата опозиция.
„Самият транзит е също толкова опасен за полските фермери, колкото и допускането на украинското зърно до полския пазар“, заяви Михал Колодзейчак, който оглавяваше антиукраинските фермерски протести през 2023 г.
Европейският съюз подкрепя износа на украинско зърно по алтернативни транзитни маршрути, но няма заместител на количествата, които могат да бъдат превозени по море, заяви върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас. Тя предупреди за нов „световен шок за продоволствената сигурност“.
Засега инфлацията при храните остава сравнително ограничена, но се очаква да започне да се ускорява към края на годината. Доставките и без това са уязвими заради рязкото поскъпване на торовете и горивата, предизвикано от войната с Иран. Допълнително усложнение е и мощният феномен Ел Ниньо. „Изправени сме пред няколко шока едновременно“, заяви Уелш от CSIS.
Когато горски пожари и суша принудиха Русия да забрани износа на пшеница през 2010 г., това доведе до рязък скок на цените на храните и допринесе за условията, довели до Арабската пролет.
Този път зависимостта от руското зърно е още по-голяма в Африка и Близкия изток. Много от водещите страни купувачи поддържат програми за субсидиране, за да запазят хляба достъпен, а евтиното зърно от Черноморския регион е основен източник на доставки.
Русия и Украйна осигуряват около половината от вноса на пшеница в Египет. Приблизително две трети от домакинствата имат право на субсидиран хляб, а Египет не е повишавал цените му от 2024 г. Според Тарек Саид Хасанейн, ръководител на Камарата на зърнената промишленост към Федерацията на египетските индустрии, сривът на доставките от Черно море е довел до рязко поскъпване на брашното.
Това се отразява на пекарите, които и без това са притиснати от високите разходи за енергия и труд, а същевременно са под натиск да запазят стабилни цените на несубсидирания хляб. Заради високата цена на живота търсенето е ниско, заяви Халид Мохамед, собственик на пекарни в Кайро.
„За гражданите е трудно. Хората се борят, за да сложат храна на масата“, каза Мохамед.
За щастие Египет е прибрал добра реколта от пшеница тази година, което намалява необходимостта от внос. Правителството разполага с достатъчно запаси, за да осигури субсидиран хляб до февруари, заяви Хасанейн.
На среща с руския президент Владимир Путин египетският държавен глава Абдел Фатах ас-Сиси призова за усилия за стабилизиране на ситуацията, така че да бъдат гарантирани непрекъснатите доставки от Русия и Украйна.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган беше още по-категоричен по време на срещата си с Путин в Киргизстан по-рано този месец. „Трябва да решим този проблем, защото щетите, които той причинява, се увеличават“, заяви той.
Турция, която също е голям купувач на руска пшеница, се надява да работи за ново споразумение, подобно на Черноморската зърнена инициатива за украинското зърно, за чието договаряне помогна през 2022 г. Анкара е подготвила предложение и поддържа контакти с двете страни.
Цените на пшеницата се понижиха този месец заради надеждите, че мирно разрешаване на конфликта ще доведе до възобновяване на доставките от Черно море. Анализаторите на „Блумбърг Интилиджънс“ обаче предупреждават, че пазарите подценяват рисковете. Фермерите в Русия и Украйна вече засаждат пшеница за реколтата догодина, а първите признаци показват, че намаляват засетите площи, което ще се отрази на доставките на зърно през 2027 г.
Въпреки новия кръг от совалкова дипломация между Москва и Киев, водена този месец от преговарящите на американския президент Доналд Тръмп, двете страни продължават да нанасят тежки удари.
Вуонг във Виетнам няма илюзии. Той не разчита на мирен план в близко бъдеще и не очаква цените на пшеницата да се върнат към нормалните си равнища преди март, независимо от развитието в Черно море. Макар компанията му да поема част от разходите заради глобалните сътресения, поскъпването на основни продукти като брашното е неизбежно.
До началото на този месец той следял със свито сърце местоположението на българската си пратка със зърно. Сега е по-спокоен, след като получил американската пшеница, а вторият български кораб е преминал през Аденския залив. Съдбата на още една пратка обаче продължава да зависи от случващото се в Черно море.
„Продавачът поиска удължаване на срока за доставка, за да имат повече време“, каза той, „като чакат да се случи някакво чудо в Одеса.“ | БГНЕС
