Осъзнаването на зловещия факт, че убийствата на седем жени в периода след късното лято на 1997 година са дело на сериен убиец, подновяват страховете на гражданите и властите, че неуловимият Убиец от Грийн Ривър е намерил нова ловна територия край град Спокан в щата Вашинтгон. Всичко това са само слухове и догадки, подклаждани основно от броя на откритите тела и фактът, че много от жертвите са проститутки. Страховете са успокоени отчасти, когато става ясно, че методът на действие на убиеца значително се отличава от този на Убиеца от Грийн Ривър. Но все пак, властите трябвало да вземат предвид и тази възможност, тъй като е известно, че някои серийни убийци понякога променят метода си на действие. Броят на телата се увеличава повече от два пъти, преди всичко да свърши, като много от тях са приписани на същия убиец.Първото тялоПървият знак, че в района на Спокан действа сериен убиец, се появява на 22 февруари 1990 година, около 8:30 часа сутринта, когато Отдел убийства е извикан на адрес „Ийст Ъпривър Драйв“ 4100 по сигнал за намерено тяло на черна жена, лежаща гола на брега край река Спокан. Полицаите и впоследствие детективите установяват, че жената е била простреляна няколко пъти, а размерът на входните рани предполагал използването на оръжие с малък калибър. При щателното претърсване на района не са открити нито дрехите на жертвата, нито други нейни лични вещи. Не са открити и гилзи от куршумите, индикация, че убиецът вероятно е почистил след себе си, използвал е оръжие, което не изхвърля такива, или е убил жертвата на друго място и след това е преместил тялото. Единствената вещ, намерена при тялото, е черната перука на жертвата, зелено армейско одеяло, друго цветно одеяло и бяла хавлиена кърпа. Йоланда СапКогато някои от подробностите около откритото тяло стават публично достояние, жертвата е идентифицирана като 26-годишната Йоланда Сап. Следствието скоро научава, че тя е била арестувана няколко пъти за проституция и е използвала наркотици. Тя била видяна за последно два дни преди да открият трупа й, облечена в черни джинси, черни сандали, черно бельо и бежово заешко палто. Носела и девет гривни, сребърна верижка, два пръстена и дънкова чанта. Нищо от тези неща не било открито на местопрестъплението.Още две телаСлед малко повече от месец се появява още едно тяло. На 25 март 1990 година полицията е извикана на адрес „Ийст Саут Ривъртън“ 3200 по сигнал за намерен край пътя труп. Жертвата е застреляна бяла жена, идентифицирана впоследствие като 34-годишната проститутка и наркоманка Ники Лоу. Тя била видяна за последно ден по-рано. По време на аутопсията от тялото й е изваден .22-калибров куршум, а съдебните лекари отбелязват, че от трупа се носи силен мирис на моторно масло. Токсикологничната експертиза потвърждава наличието на кокаин в тялото на Лоу.Макар детективите да са почти сигурни, че двете жени са жертва на един и същи убиец, разследването не напредва особено в следващите седем седмици. Нови тела не се появяват, което кара следователите да се чудят дали убиецът не се е преместил на друго място, или просто е решил да се затаи за известно време. Те не се чудили дълго.На 15 май, около 19:45 часа, шерифското управление в Спокан отговаря на сигнал за тяло, открито край района Трент енд Пайнс, край бреговете на река Спокан. Жертвата е бяла жена, гола, с изключение на пръстените си. Тя имала контузии по главата, вероятно направени с тъп предмет. Жертвата била простреляна неколкократно. Полицията открива части от женско облекло, както и чифт обувки, окървавена найлонова торба и угарка от цигара. Този път се натъкват и на следи от автомобилни гуми, които старателно фотографират.Катлийн БрисбоаПоследната жертва е идентифицирана като 38-годишната Катлийн Брисбоа. При аутопсията намират в тялото й куршуми, косми и влакна, които изпращат в щатската криминална лаборатория. Токсикологичната експертиза разкрива наличието на морфинови и кокаинови метаболити в тялото на Брисбоа – индикация, че е използвала кокаин и най-вероятно хероин преди смъртта си. Следователите предполагат, че тя се е занимавала с проституция.До този момент, сходствата в убийствата на жертвите, като малкия калибър на използваното оръжие и това че всички жени са проститутки, оставяли малко съмнение в умовете на детективите, че си имат работа с истински сериен убиец. Къде и кога щял удари пак обаче, никой не знаел. Липсвали заподозрени и всички осъзнавали, че извършителят може да погуби още много животи преди да бъде заловен.Две години по-късноИзминават две години без два дни без да бъдат открити повече жертви на Убиеца от Спокан. Когато се появява четвъртата жертва, разследващите, занимаващи се с оригиналния случай, не знаели дали убиецът е решил да премести тъмните си занимания на друго място или просто се е стараел по-добре да скрива телата. Детективите се спрели на теорията, че през тези две години убиецът е убивал жени някъде другаде.Осъзнаването, че убиецът е започнал отново да действа в Спокан идва в сряда, 13 май 1992 година, когато голо женско тяло е открито на пътя „Бил Гълч Роуд“, на около миля източно от „Маунт Спокан Парк Драйв“. Части от облеклото били захвърлени в областта на ръцете и главата на жертвата, а найлонова торбичка покривала лицето й. Както и преди, край тялото са открити обувки и други дрехи. Криминалистите откриват край трупа нещо, което оприличават на куршум, но не намират празни гилзи. Нямало следи от съпротива, нито прекомерно количество кръв край тялото, което подсказало на ченгетата, че жертвата е убита другаде и донесена и захвърлена на това място.Шери Ан ПалмърКакто и при другите жертви, причината за смъртта била от огнестрелни рани. Полицията събира куршумите и други улики, като косми, влакна и ДНК проби от тялото. Бялата жертва е идентифицирана чрез анализ на отпечатъците като 19-годишната Шери Ан Палмър, най-младата убита досега. Последвалото разследване установява, че Палмър е била видяна на напуска мотел „Ал“, известен като свърталище на проститутките и техните сводници, в петък вечерта на 1 май 1992 година. Детективите научават, че тя е напуснала мотела с такси около 23:00 часа, за да се срещне с приятеля си. Но Шери така и не пристигнала на уговореното място. Макар че понякога проституирала, Палмър не използвала наркотици.Следващата жертва на Убиеца от Спокан се появява след повече от три години. Разследващите случая вече отправяли запитвания към колегите си в други райони, за да открият каквато и да е следа, свързваща жертвите със заподозрян. За нещастие, единствената връзка, с която разполагали, била работата на момичетата като проститутки и това че всички били убити от оръжие с малък калибър, а телата им захвърлени на различни места. С откриването на последната жертва в другата част на щата, в окръг Китсап, източно от Сиатъл, детективите проумяват, че той очевидно действа в различни райони. Фактът, че последният труп е открит в западен Вашингтон също така подхранва страховете, че това може би е дело на неуловимия Убиец от Грийн Ривър.На 25 август 1995 година, в района на „Пийкок Хил Роуд“ в окръг Китсап е открито голото тяло на 60-годишната бяла жена Патриша Л. Барнс. Детектив Рон Трогдън пристига на мястото и установява, че тялото е частично покрито с растителност, донесена от друго място. Той открива няколко ролки за коса, но малко други улики. На миля разстояние обаче, Трогдън намира друга купчина растителност. Когато криминалистите я разравят, откриват две найлонови торби, пълни с ролки за коса. Откриват и кръв, която впоследствие се оказва на жертвата.Последвалото разследване на детектив Трогдън установява, че Патриша Барнс, досега най-възрастната жертва на Убиеца от Спокан, за последно е видяна жива в Сиатъл на 22 август 1995 година, като носела ролки в косата си. Тя се оказала бездомница, но нямало сведения да е проституирала или да е взимала наркотици. Освен това имала проблем с алкохола, както установява аутопсията. В тялото й са открити два куршума .22 калибър. Въз основа на събраните улики – начинът на живот на жертвата, балистичната експертиза, захвърлянето на голото й тяло и фактът, че изглежда е била убита на друго място – Трогдън решава да се свърже с детектив Мартин Хил от звеното за разследване на серийни убийства в полицията в Спокан. Когато доказателствата и миналото на Патриша Барнс са сравнени с тези на жертвите на Убиеца от Спокан, остава малко място за съмнение, че Трогдън и Хил търсят един и същи извършител.Още телаШанън ЗелинскиУжасът, обхванал източната част на вашингтонския град Спокан, се появява отново десет месеца след случая в окръг Китсап. В петък, на 14 юни 1996 година, е открито разложеното тяло на 39-годишната Шанън Зелински край пресечката на „Маунт Спокан Парк Драйв“ и „Холком Роуд“. За разлика от предишните жертви, открити голи, Зелински е облечена в къса сива рокля. Горната част на трупа е покрита с хавлия, а наблизо са намерени чаропогащници, чифт бели чорапи и една черна обувка с висок ток. На местопрестъплението нямало дамска чанта и самоличността на Шанън била разкрита чрез анализ на пръстови отпечатъци. На мястото е открита гилза от куршум и, както и при предишните случаи, много малко кръв и никакви следи от борба, което подсказвало, че тя е била убита другаде. Подобно на останалите, Зелински била застреляна.Проучвайки миналото на Зелински, детектив Хил научава, че тя е проституирала и е взимала наркотици. Но поради разложението на тялото не било възможно да се направи токсикологична експертиза. Зелински била видяна за последно на 27 май 1996 година около 13:00 часа в района на улиците „Спраг“ и „Хелена“ в Спокан. Тя пиела алкохол с група мъже и замалко щяла да бъде арестувана. Според очевидци, същата вечер Зелински излязла от сграда наблизо, за да си търси клиенти. Носела същата сива рокля и високи черни ботуши, с които била открита.Хедър ХернандезНа 26 август 1997 година, повече от две години след откриването на тялото на Шанън Зелински, се появвяват още два трупа. Първото тяло е на 20-годишната проститутка Хедър Хернандез. Нейните разлагащи се останки са намерени в поле зад улица „Спрингфилд“ в Спокан, облечени само с блуза и сутиен. Не са открити други дрехи, обувки или документи. Детектив Хил забелязва кървава следа, водеща от североизточния край на близкия паркинг до полето, което му подсказва, че тялото е било влачено. Жертвата е убита с огнестрелно оръжие.Дженифър ДжозефНа съвсем друго място детектив Рик Грабенстайн, също член на екипа за разследване на Убиеца от Спокан, пристига по сигнал за открито тяло на жена от азиатски произход край „Форкър Роуд“. Впоследствие жертвата е идентифицирана като 16-годишната Дженифър Джозеф. Полицаите намират светлосиня хавлиена кърпа, блуза с липсващо копче, черни дълги панталони, две обувки, част от радио антена и използван презерватив. Следствието предположило, че момичето е убито на друго място и донесено тук, подобно на останалите. Причината за смъртта: многобройни огнестрелни рани.При аутопсията става ясно, че ноктите на ръцете и краката на Дженифър са лакирани с брокатен лак, чийто бляскав прашец е открит и по други места на тялото й. На лявото й ухо имало три малки обички с бели камъчета, но на дясното само две. Вероятно една от тях е паднала по време на срещата й с убиеца. Освен това липсвала и една от изкуствените й мигли.Колежка на Дженифър я била видяла за последно жива преди десет дни, в 23:35 часа на 16 август. Проститутката зърнала жертвата в компанията на бял 30-40 годишен мъж, вероятно каращ бял Корвет. Оказва се, че колата е първата следа в случая, свързваща една от жертвите със заподозрян.Появява се заподозрянРобърт Л. ЙейтсДокато разследването течало с пълна пара, а детективите и ченгета под прикритие посещавали районите, където работят проститутки, един полицейски служител на рутинна обиколка прави първия контакт с Робърт Л. Йейтс младши. Четиридесет и пет годишният Йейтс, шофиращ бял Корвет 1977-а с регистрационен номер KIH442, е спрян за дребно пътно нарушение в 12:45 часа на 24 септември 1997 година в района на улиците „Спраг“ и „Ралф“. Полицаят го глобява и го пуска да си върви. Връзката между корвета на Йейтс и убийството на Дженифър Джозеф не е забелязана веднага, понеже патрулното ченге погрешно записва в доклада си колата като Камаро. Чак по-късно разследващият екип проверява номера на камарото и разбира, че то всъщност е Корвет. Междувременно телата продължават да се трупат.Дарла Сю СкотНа 5 ноември 1997 година местен жител се натъква на разложен труп в района на „Хенгмен Вали Роуд“. Тялото е заровено в плитък гроб край малко поточе. Не са намерени дрехи, с изключение на една блуза. Впоследствие трупът е идентифициран като 29-годишната Дарла Сю Скот, известна като проститутка и наркоманка. Тя била застреляна, вероятно с малко .25-калиброво оръжие. Край тялото е открита найлонова торба с направен на ръка надпис, както и друга торбичка за пазаруване. Близо до пътя е намерено парченце от стиропор, като онези, използвани при пакетиране.Мелинда МърсърМесец по-късно е открито още едно тяло в западната част на щата. На 7 декември 1997 година по обяд полицията в град Такома отговаря на сигнал за намерен труп на улица „Саут Адам“. Женското тяло било голо и частично закрито от храст край пътя. Дрехите на жертвата били метнати върху нея, а найлонова торба покривала главата й. На местопрестъплението е открита гилза от оръжие .25 калибър. Тялото е идентифицирано като 34-годишната Мелинда Мърсър.От местопрестъплението липсвала голямата зелена чанта, която Мелинда носела постоянно, както и няколко пръстена. Липсващите вещи на тази и другите жертви карали детективите да предполагат, че убиецът ги запазва за себе си като сувенири от убийствата.Детективите от Такома научават, че Мелинда Мърсър е видяна за последно в късните часове на 6 декември на паркинга на магазин за хранителни стоки в Сиатъл, в компанията на мъж, каращ нов, виненочервен миниван. Мелинда се занимавала с проституция и била пристрастена към алкохола и наркотиците, а токсикологичната експертиза показва, че тя е употребявала кокаин и опиати преди смъртта си. Аутопсията установява, че е умряла от огнестрелни рани.Още едно тяло се появява на 17 декември 1997 година в същия район, където е открито тялото на Дарла Сю Скот. Жертвата, напълно облечена, но с найлонова торба на главата, била захвърлена през стръмен насип, откъдето се била претърколила близо до пътя. Криминалистите събират косми и влакна, които изпращат за анализ в щатската лаборатория. Жертвата била застреляна. Тя е идентифицирана като 36-годишната Шоун Джонсън, видяна за последно да напуска дома си в североизточен Спокан преди два месеца, във вечерта на 17 октомври, за да работи като проститутка в района на „Ийст Спраг“.Шоун трябвало да се обади на съквартирантката си по-късно вечерта, но така и не го направила. Колата й била открита на паркинг на 19 октомври, по сигнал за изоставен автомобил. Властите обръщат внимание на този факт чак след откриването на тялото й и я претърсват за улики. От автомобила са събрани косми и влакна, както и други предмети, и предадени за анализ.Телата се трупатОще две тела на бели жени са открити в деня след Коледа. За разлика от предишните жертви, тези били напълно облечени – липсвали само обувките им. Двете тела са покрити с най-различни растителни видове, които не виреят в този район. Освен растенията, криминалистите се натъкват на почва, камъни, парченца бетон и дърво, люспи от бяла боя, боядисано в червено перо, черупки от фъстъци, костилки от череши и пластмасова табелка, като онези, използвани обикновено за обозначаване на растенията в парниците, гласяща „Сладък Уилям“.Лоръл УейсънТелата са идентифицирани като 31-годишната Лоръл Уейсън и 39-годишната Шоун Маккленахан. И двете имали найлонови торби на главите си, а аутопсиите показали, че са застреляни. Както и при другите жертви и те били убити другаде. Установява се, че когато е видяна за последен път, Лоръл Уейсън е била облечена с черен шлифер, а Шоун Маккленахан – със синьо палто. Двете горни дрехи не са открити. Полицията можела само да гадае дали не са послужили като поредните трофеи за убиеца.Тъй като изглеждало сякаш извършителят наистина се е постарал да скрие телата и предвид наличието на различните растения, които бил използвал, детективите предположили, че той е донесъл тези материали от дома си или друго място, до което има достъп.Съни ОустърНа 28 февруари 1998 година тяло на бяла жена е открито в канавката на пътя „Греъм Роуд“ в окръг Спокан. Жертвата е идентифицирана като 41-годишната Съни Оустър, известна като проститутка и наркоманка. Тялото й било напълно облечено, а край него захвърлени чифт обувки. Тя била убита с огнестрелно оръжие, а на главата й имало три найлонови торби.Съни Оустър била видяна за последен път жива на 1 ноември 1997 година, когато чакала клиенти на „Ийст Спраг“. Тя носела бежова чанта, която не била открита на местопрестъплението и полицията вярвала, че убиецът може би я е взел като трофей.Още жертвиЛинда МейбинНа 1 април 1998 година, близо до мястото където били намерени телата на Лоръл Уейсън и Шоун Маккленахан миналия декември, е открит трупът на 34-годишната Линда Мейбин. Нейното тяло също било покрито с растителност, която не вирее в района. Тялото й било напълно облечено, а в областта на главата й имало остатъци от найлонова торба. Трупът бил силно разложен и разкъсан от животни. Очевидно била тук от доста време.Състоянието на тялото съвпадало със сведенията, че Мейбин е била видяна за последен път на 21 ноември 1997 година, когато говорила с полицай на „Ийст Спраг“. Обявена е за изчезнала на 29 ноември от служител на здравната служба, занимаващ се с проститутките. Фактът, че тялото й е открито толкова близо до мястото на другите две жертви, кара детективите да смятат, че убиецът използва района като своеобразно частно гробище. Но щателното претърсване не донася други тела.Допълнителното разследване показва, че Мейбин е използвала наркотици, най-вече крек. Нейни познати казват на полицията, че тя обикновено е носила затъкната в панталоните си, в областта на срамните части, лула. Но там нямало лула – само сгъната хартиена салфетка. Освен това тя носела кадифена чанта, която също не била открита при тялото й.Мишелин Дърнинг На 7 юли 1998 година в празен парцел край улица „Норт Крестлайн“ в Спокан е открито тяло на бяла жена. Впоследствие то е идентифицирано като 47-годишната Мишелин Дърнинг – проститутка, видяна за последно на 4 юли. Тялото й било покрито с трева. Парче стиропор и два капака за джакузи, взети от боклуците наоколо, също я покривали. Тялото й било голо, а долната й зъбна протеза, гравирана с името й, липсвала от устата й. Причината за смъртта били огнестрелни рани, а токсикологичната експертиза установила наличието на метамфетамин в тялото й.Кони ЕлисНа 13 октомври 1998 година, в района на улица „Саут“ в Такома, е открито тялото на 35-годишната Кони Елис, известна също като Кони Лафонтейн. Трупът бил силно разложен, а главата пронизана от куршум и напъхана в три найлонови торби. На местопрестъплението е открит 9мм куршум, но впоследствие се установява, че самата жертва е притежавала подобно оръжие, което обаче не било открито. Също като останалите жертви, Елис се занимавала с проституция и наркотици. Заради течащото разследване на убийства на проститутки в няколко окръга, които очевидно били дело на Убиеца от Спокан, детективите от окръг Пиърс незабавно уведомяват градските ченгета за находката си. Откриването на тялото на Кони Елис довежда официалната бройка на жертвите на серийния убиец от Спокан до 17. Но хлъзгавият убиец вероятно бил оставил след себе си още много неоткрити тела.Балистична експертизаБалистичната експертиза от случаите на Ники Лоу и Кати Брисбоа показва, че тези два случая са без съмнение свързани. Според резултатите едно и също оръжие, най-вероятно пистолет, е убило Лоу и Брисбоа. Установява се също, че Шери Палмър е застреляна с оръжие .32 калибър, най-вероятно полуавтоматичен пистолет.Щатската криминална лаборатория изследва балистичните доказателства от случая на Патриша Барнс, но .22-калибровите куршуми, открити в тялото й, били твърде увредени от минаването им през тъкани и кости и не било възможно сравняването им под микроскоп. Вероятно било обаче, те да са изстреляни от същото оръжие, убило Лоу, Джозеф и Брисбоа.В случая на Зелински, както и няколко от другите случаи, също се оказва невъзможно да се сравнят куршумите. Макар да се установява, че Зелински е застреляна с .25-калиброво оръжие, вероятно полуавтоматичен пистолет, нямало как да се разбере дали то е използвано и при някоя от останалите жертви. Куршумите, открити в тялото на Зелински, били произведени от „Магтек“ и трудно се намирали в щата.В случаите на Хернандез, Уейсън, Мейбин, Джонсън, Маккленахан, Оустър и Елис се установява, че те са застреляни с .25-калиброво оръжие, вероятно полуавтоматичен пистолет. Всички куршуми били изстреляни от едно и също оръжие, освен откритите в телата на Хернандез и Елис. Тези куршуми носели сходни характеристики, но не могли да бъдат категорично свързани със същото оръжие. В случая на Хернандез мунициите били произведени от „Магтек“, но куршумите на Елис носели друга марка, сходна с Ремингтън или Уинчестър.Куршумите от случая на Мърсър също се оказали изстреляни от оръжието, убило няколко от другите жертви, и производство на „Магтек“.Косми и влакнаДетективите установяват, че космите и влакната, открити по телата на всяка от жертвите, идват от най-различни източници. Например: котешки, еленови или лосови, както и човешки косми са открити по тялото на Сап. По тялото на Лоу е открита чужда човешка коса, по тялото на Брисбоа котешки и човешки кестеняви косми. Котешки косъм е намерен върху сутиена на Маккленахан, а черен и червен животински косъм е открит по тялото на Барнс. Върху нейното тяло са намерени също един азиатски и един негърски срамен косъм. Няколко къси, светлокестеняви косми на бял човек са открити върху синята кърпа, намерена заедно с азиатската жертва Дженифър Джозеф. Освен космите, по телата на жертвите са открити и най-различни акрилни и ацетатни влакна.Пробите, взети по време на аутопсия от отворите в телата на Скот, Джонсън, Уейсън, Маккленахан, Мърсър, Дърнинг и Оустър установяват наличието на човешка сперма, както и в презерватива, открит заедно с Мейбин. ДНК анализът на спермата показва, че тя принадлежи на един и същи човек. Макар в много от случаите телата да били твърде разложени, за да се вземат използваеми проби, ДНК резултатите били огромен пробив, който щял да позволи на разследващите да свържат убедително няколко от убийствата с един единствен заподозрян, ако, разбира се, такъв бъдел заловен.Тъй като е всеизвестно, че проститутките обикновено искат парите за услугите си в аванс, всяка от жертвите би трябвало да има някакви пари в себе си по време на смъртта си. Фактът, че никоя от тях нямала, комбиниран с факта, че чантите, документите и портфейлите им също липсвали, подсказвал, че всяка от тях е била ограбена преди или след смъртта си.ВръзкаНа 10 ноември 1998 година, по-малко от месец след откриването на тялото на Кони Елис в другата част на щата, ченгетата чувствали, че е само въпрос на време убиецът да удари отново. В 1:25 часа през нощта полицейски служител забелязва мъж, управляващ сребриста Хонда Сивик с регистрационен номер 918AJH, да отбива и да качва при себе си проститутката Дженифър Робинсън на ъгъла на улиците „Първа“ и „Крестлайн“. Полицаят идентифицира шофьора на колата като Робърт Л. Йейтс и името му за втори се появява в полезрението на властите по време на дългото разследване.Йейтс казал на полицая, че бащата на Дженифър Робинсън го бил помолил да намери дъщеря му и да я прибере у дома. Тъй като Дженифър признала, че го познава, служителят на реда нямало какво друго да направи. Без да може да задържи никой от двамата, той написва доклад за инцидента, който отива в отдела, разследващ Убиеца от Спокан. Робинсън вероятно не осъзнавала в онзи момент, че е извадила огромен късмет.С наближаването на 1999 година, детективите узнават за доклад, подаден на 1 август 1998-а. Според него, 30-годишната Кристин Смит била станала жертва на нападение и грабеж, докато работела като проститутка на „Ийст Спраг“. Смит казала на полицията, че се качила при клиент, каращ черен бус с оранжева ивица отстрани. Седалките били тъмнокафяви, а отзад имало дървено легло с матрак. Шофьорът бил бял мъж на около 50 години, висок 1.78, тежащ 80кг. Косата му била пясъчно руса, със средна дължина, а по лицето му имало леки белези от шарка. Той не изглеждал нервен, нито миришел на алкохол – неща, на които обикновено обръщала внимание.След като се договорили за цената, той я откарал на паркинга зад някаква клиника. На път за там й казал, че е пилот на хеликоптер от Националната гвардия. Смит го попитала да не би да е „убиецът-психопат“, а той отвърнал, че не е. Казал й, че има пет деца и не би сторил нещо подобно. Пристигайки на паркинга, мъжът й платил 40 долара за орален секс. Преместили се в задната част на буса върху матрака, където мъжът смъкнал панталоните си и тя го задоволявала в продължение на 5-7 минути. Пенисът му изобщо не станал. После той я ударил с нещо по главата. Ударът почти я накарал да изпадне в безсъзнание. Паднала по гръб и се опитала да запази самообладание. Мъжът й наредил да му върне парите и тя се опитала да намери дръжката на плъзгащата се странична врата. За неин ужас не могла да напипа такава. Втурнала се към предната част на буса, като междувременно се опитвала да извади парите на мъжа от джоба на панталоните си. С окървавена глава, тя успяла да се добере до предната седалка и да излезе от дясната врата.Бягайки за живота си, Смит се добрала до близкия рехабилитационен център „Свети Лука“, където получила помощ от пазача. Той я закарал в болницата, където зашили огромната рана зад лявото й ухо. Напускайки болницата, тя се обадила в полицията и разказала какво й се е случило.Но, когато я потърсили отново, Смит не успяла да помогне да детективите да идентифицират нападателя й.Колкото повече напредвало разследването, толкова повече следователите се убеждавали, че Йейтс е техният човек. Той съвпадал с описанието на нападателя на Смит, бил на същата възраст и имал белези по лицето от шарка или акне, карал бял Корвет и Хонда Сивик и, както разбрали, бил член на вашингтонската Национална гвардия в качеството си на пилот на хеликоптер!ЙейтсНа 14 септември 1999 година един от детективите посещава дома на Йейтс, намиращ се на улица „Ийст 49-а“ в Спокан. Никой не отворил вратата и той оставил бележка на Йейтс да се свърже с детектив Марвин Хил възможно най-скоро. Йейтс се обажда на Хил още същия ден и двамата се уговарят да се срещнат на следващия ден в полицията. Щом се появява, детективите веднага забелязват светлата му коса и фактът, че се поти обилно.Завеждат го в стаята за разпити и го уведомяват, че името му е изскочило по време на разследване на серийни убийства. Казват му, че не е заподозрян в момента, не е длъжен да отговаря на каквито и да било въпроси и е свободен да си тръгне когато поиска. Йейтс потвърдил, че е разбрал.Първо го разпитали за срещата му с проститутката и полицая на 10 ноември 1998 година и той повторил същата история, а именно, че бащата на момичето го бил изпратил да я прибере. Тази история често е разказвана от клиенти, хванати от полицията да взимат проститутки, и един от детективите изтъква това. Въпреки това, Йейтс държи на историята си. Той обаче трудно си спомнил името на момичето и накрая казал, че мисли че името й е Дженифър. Не си спомнил и името на баща й. На въпроса откъде го познава казал, че двамата били работили известно време заедно. Йейтс заявил, че бил откарал момичето в дома й, намиращ се на около две пресечки от „Мишън авеню“.Детективите му заявили направо, че не вярват на историята му. Казали му още, че разследването им не е свързано с проституция, наркотици и други дребни провинения и за него няма да има последствия, ако си признае за нещо подобно. Наблегнали, че се занимават с разследването на убийствата и му казали, че ако ги излъже само ще предизвика подозренията им. Заплашили го, че ще се свържат с бащата на момичето, за да проверят историята му, но Йейтс продължил да твърди, че им казва истината.Когато го запитали за по-ранното пътно нарушение, случило се на 24 септември 1997 година, когато бил спрян в Корвета си от пътен полицай, той обяснил, че бил отбил рязко в другото платно, за да избегне сблъсък с някакъв бус. Връщал се на работа в Ийст Ривърсайд. Наистина притежавал бял Корвет, но отдавна го бил продал на приятел. Освен това притежавал сребриста Хонда Сивик от 1985 г. и тъмносиня Хонда Акорд. Имал достъп и до служебни коли в работата си, но рядко ги ползвал и никога не се прибирал у дома с тях.След това поискали да им сподели за контактите си с проститутки. Йейтс разказал за един случай през есента на 1998 година, когато качил някаква стопаджийка, защото навън било много студено. Вътре в колата тя му се предложила и той веднага я оставил. Казал, че не се е забърквал с други проститутки в Спокан, но признал, че е ползвал услугите на такива в Германия преди няколко години, докато служел в армията.Накрая го попитали дали е готов доброволно да даде кръвна проба, за да го елиминират като заподозрян. Той заявил, че иска първо да обсъди ситуацията със съпругата си и ще им се обади да им каже какво е решил. После напуснал сградата, но се обадил по-късно, казвайки че няма да даде кръвна проба.Авиатор, съпруг, баща, обикновен човекРобърт Лий ЙейтсБаща на четири дъщери и един син, Робърт Лий Йейтс води сравнително нормален и незабележим живот, открояващ се единствено с безукорна военна служба. Той израства на остров Уидби в щата Вашингтон, а майка му умира, докато е още в гимназията. Данните показват, че на около 6-годишна възраст Робърт редовно е бил насилван сексуално от по-голямо съседско момче, но не е известно дали е получил терапевтична помощ. След завършване на гимназията той се записва в колежа в Уала Уала, но се отказва от ученето след две години. През 1975-а си намира работа като пазач в щатския затвор в Уала Уала, където работи само шест месеца. На следващата година сключва брак с жена на име Линда и по-късно се записва в армията, където служи на страната 19 години като пилот на хеликоптер, напускайки по-малко от година преди да може да се пенсионира. Пилотирал OH-58D Kiowa – модел хеликоптер, използван от армията при разузнавателни мисии. Йейтс служил в Германия, участвал в Пустинна буря, помагал след разрушенията на Урагана Андрю и участвал в умиротворителна мисия на Обединените нации в Сомалия. Освен че притежавал лиценз за армейски пилот, Йейтс имал право да управлява транспортни самолети и хеликоптери. По време на военната му служба получава няколко отличителни медали и награди. След почетното му освобождаване от служба, Йейтс започва работа в топилна пещ за алуминии. Присъединява се и към Националната гвардия.Докато служи в Националната гвардия, Йейтс се сдобива с ранг Главен командващ офицер и е единственият командир на изток от Каскадите, умеещ да пилотира хеликоптер OH-58 Kiowa, което го превръща в особено ценен кадър. Неговите колеги гвардейци го описват като истински професионалист, изключително старателен в работата си. Смелчага, който бил летял над вражеските територии в Сомалия, често обстрелван от неприятелски огън.Докато разследват миналото на Йейтс, детективите откриват, че в периода от пролетта на 1997 г. до следващата пролет пилотирането му е било забранено, поради изтичане на медицинско свидетелство. Точно в този период се случват убийствата на много от проститутките, което кара разследващите да се питат дали тази забрана за летене не е послужила като своеобразен катализатор на неговите убийствени импулси.Съпругата на Йейтс Линда казва на полицията, че веднъж той откарал дъщеря си на работа вечерта и се прибрал у дома чак в 6:30 часа сутринта. В задната част на буса имало доста кръв. Той веднага се заел да я почисти. В задната част на буса, казала Линда, имало сгъваемо легло.Йейтс й обяснил, че е блъснал куче, изскочило пред колата му на път към къщи, и той спрял и го прибрал отзад в буса, за да го закара на ветеринар. Кучето оцапало с кръв цялата възглавница. Когато се прибрал на сутринта, той я унищожил и я сменил с друга.Хванат в лъжаНа следващия ден след разпита на Йейтс, детективите се свързват с проститутката Дженифър Робинсън. Тя си спомня инцидента и разказва, че двамата с Йейтс се били договорили за орален секс за 20 долара. Когато полицаят спрял при тях, тя казала на Йейтс да му поднесе историята за бащата. Баща й всъщност изобщо не живеел в Спокан и никога не бил работил с Йейтс.
Няма етикети за тази новина
