Лидия Шърман: Шампионката отровителка

Лидия Шърман, известна като „Шампионката отровителка” е серийна убийца от САЩ, чийто жертви са обикновено членовете на собственото й семейство. Отровила трима съпрузи, Лидия не спира дотам, а „разширява обхвата си” към собствените и доведените си деца.Предполага се, че има повече от 12 жертви.Ранни годиниЛидия Шърман е родена в Бърлингтън през 1824 година с името Лидия Данбъри. Тя остава сираче на деветгодишна възраст и е отгледана от свой чичо. Нищо в детството й не подсказва за чудовището, в което ще се превърне. Тя напуска града през 1840 година и се установява в Ню Брунсуик, Ню Джърси, за да работи като шивачка и среща първия си съпруг, вдовецът Едуард Стрък в методистката църква, чийто член става след преместването си.Седем години по–късно те се местят в Манхатън, където Стрък започва работа в полицията и двойката има шест деца. Един ден Едуард пристига на местопрестъпление твърде късно, за да предотврати убийство. Тръгват слухове за неговата страхливост и след кратко разследване Стрък е уволнен, което го хвърля в дълбока депресия. Животът на Лидия става изключително труден – тя трябва да се грижи за децата и за пропилия се след уволненето Едуард. Той не успява да се задържи на никаква работа и след няколко неуспешни опита се отказва дори да търси. До този момент, Лидия търпеливо понася ужасните настроения на съпруга си, стигащи до крайности от заплашване да се самоубие, до брутални побои и заплахи да убие нея. Но принудена да изкарва прехраната и да се грижи за всички деца, един ден тя решава, че така не може да продължава повече. Бивш колега на Стрък в случаен разговор изказва предположението, че Едуард се е побъркал и вероятно няма да се оправи. Според него, по–добре щяло да бъде Лидия да се отърве от съпруга си.Лидия ШърманВнезапно Едуард се разболял. Докторите били безсилни и нямали представа как да го лекуват, тъй като не успявали да му поставят диагноза. Скоро след това Едуард починал. Вдовицата му разказвала, че той често взимал различни лекарства в огромни количества, което обяснявала с депресията му. Никой не заподозрял опечалената съпруга, принудена да се грижи сама за всичките си деца. Всички я съжалявали, въпреки получената след смъртта на съпруга й застраховка. Никой не заподозрял нищо, дори когато година след смъртта на Едуард всичките му деца го последвали в гроба.Неспособна да се грижи за толкова много деца сама, Лидия отровила малкия Уилям, който по това време бил едва на девет месеца, четиригодишния Едуард и шестгодишната Марта Ан, понеже не успявала да се справи с финансовото бреме по отглеждането им. В един и същи ден те започнали да повръщат и лекарят, повикан да ги прегледа, поставил диагноза „стомашен вирус”. След кратко боледуване, децата издъхнали.Сега, с три деца в къщата, Лидия работела като медицинска сестра и шивачка. Синът й Джордж печелел по 2.50 долара на седмица като бояджия. Но той се разболял от „бояджийски колики” и вече не бил способен да допринася за семейния бюджет. Тогава Лидия подправила и неговия чай с арсеник. Докторът заявил, че Джордж е починал от „бояджийски колики”. Най–голямата дъщеря на Лидия се била изнесла и по това време в къщата с майка си живеела само Ан Елиза, на дванадесет. „Отчаяна и обезверена”, Лидия решила, че ако може да се отърве и от Ан Елиза, тогава тя и кръстената на нея най–голяма дъщеря, Лидия, биха могли да се справят по–добре. Същата зима Ан Елиза се разболяла от грип и Лидия, вярна на себе си, подправила и нейния чай с арсеник. Ан Елиза починала 4 дни по–късно. Същата зима най–голямата й дъщеря Лидия починала от естествена смърт и Лидия Шърман останала сама на този свят.Изглежда на никого не направило впечатление, че цялото семейство на Лидия измряло при подозрителни обстоятелства. Тъкмо обратното – хората искрено я съжалявали. Тя се разхождала из града със скръбно изражение след всяка смърт и ридаела високо за децата и съпруга си.Денис ХърлбъртЛидия Шърман – шампионката отровителкаПрез същата зима, малко след смъртта на последното й дете, Лидия се преместила в Ню Хейвън, Кънектикът и започнала работа като икономка. Осем месеца по–късно напуснала, за да започне отново като икономка, но в къщата на богатия възрастен Денис Хърлбърт – фермер, притежаващ солидно състояние. По–малко от месец след като се нанесла при него, Денис предложил на Лидия брак. Денис не бил съпруг–мечта за Лидия. Освен имотите си, той не притежавал кой знае какво, за да впечатли млада, атрактивна вдовица като нея. Но Лидия много внимавала да се държи както подобава. Съседите често я виждали да се умилква на стареца и да го глези. За пред външния свят, те изглеждали изключението, което потвърждава правилото, че млада дама се жени за възрастен господин обикновено с цел облага.Скоро след сватбата, младоженецът направил завещание, в което посочвал за единствена своя наследница съпругата си Лидия. Не минало много време и той неочаквано се разболял. Лекар бил повикан незабавно, но той не могъл да стори нищо за клетника и часове след като мистериозната болест го повалила, Денис оставил Лидия вдовица за втори път през 1868 година. Въпреки че по–късното разследване доказало, че Денис Хърлбърт е починал вследствие на отравяне с арсеник, Лидия до смъртта си отрича да му го е давала тя.Опечалената вдовица наследила огромното състояние на съпруга си, възлизащо на 10 000 долара.Хорейшио Шърман, Франки и ЕйдаЛидия ШърманДве години тя живяла нашироко и харчела наследството си. Но към 1870 година средствата й намалели и тя започнала да се оглежда за трети съпруг. Започвайки работа като икономка при Хорейшио Шърман в Дарби, Кънектикът, тя завъртяла и неговата глава, въпреки че отначало той я наел, за да се грижи за децата му. Съвсем скоро станала госпожа Шърман. Хорацио имал две деца – бебето Франк и четиринадесетгодишната Ейда. Въпреки че била влюбена в Хорейшио Шърман, този път Лидия не успяла да случи на съпруг. Хорейшио пиел и биел, а Лидия нямало да търпи подобно отношение. Той пропилял с порока си и малкото останали й пари.Майката на Хорейшио, която живеела с тях, се грижела за малкия Франк – сина на Хорейшио от първата му съпруга. Един ден той направил непредпазлива забележка пред жена си, в смисъл че направо му се иска Франк да умре, за да може майка му повече да не живее с тях. Това се сторило на Лидия чудесна идея и тя сложила арсеник в млякото на Франки. След него отровила и Ейда.Пиенето на Хорейшио се влошило. Той безкрайно обичал дъщеря си и смъртта й го сломила. Харчел всички пари, които Лидия му давала, за алкохол. Тя успяла да го убеди да се включи в организация, където лекуват алкохолна зависимост и той за известно време спрял да пие. След което продал пианото за триста долара и прекарал доста време в запои. Прибрал се след седмица болен. На Лидия най–накрая й писнало. Тя сложила арсеник в бутилката му с бренди и колкото повече пиел, толкова повече се разболявал.Когато дошъл докторът, Шърман казал „Може да е някоя от старите ми болежки”. Но този път докторът бил подозрителен и не вярвал, че симтомите отговарят на алкохолизма на Хорейшио. Той заподозрял, че някой го трови.Хорейшио починал на следващия ден и доктор Биърдсли направил аутопсия на тялото. Подозренията му се потвърдили, когато излязъл химичният анализ на стомашното съдържимо на Хорейшио Шърман. Той бил починал от отравяне с арсеник и Лидия била арестувана за убийството му. Телата на Франки и Ейда били ексхумирани и било установено, че те също са починали от отравяне с арсеник. Тогава ексхумирали и Денис Хърлбърт и добавили още едно обвинение в убийство към делото на Лидия Шърман.ДелотоПроцесът срещу Лидия ШърманПроцесът срещу Лидия Шърман започва на 16 април 1872 година. Той продължил осем дни. Делото било отразено във всички вестници в САЩ. В статиите често се обсъждало колко обикновена изглеждала госпожа Шърман. Спретнатата и скромна четиридесет и осем годишна обвиняема дошла в съда облечена с черна вълнена рокля, черно–бял шал, сламена шапка и черни ярешки ръкавици. Тя изглеждала спокойна и почти бодра зад тънкия си дантелен воал.Защитата се опитала да убеди съда, че Хорейшио Шърман e приел арсеник случайно или пък се e опитал да се самоубие заради финансовите си затруднения и скорошната смърт на двете си деца. Но доказателствата срещу Лидия били съкрушителни. Тя била призната за виновна в непредумишлено убийство и осъдена на доживотен затвор. Ако била съдена в друг щат или ако била мъж, щяла да бъде осъдена на смърт чрез обесване.БягствоЛидия била въдворена в Шатския затвор в Кънектикът, където прекарала малко повече от 4 години преди да избяга. След дълга подготовка, тя била подпомогната в това бягство от пренебрежението на надзирателите и от няколко приятели. С малко пари в джоба си, тя напуснала Хартфорд само за да бъде арестувана отново в Провидънс и върната обратно в затвора.Животът и осъждането на Лидия Шърман - съвременната БорджияЛидия Шърман починала в затвора Уедърсфийл през 1878 година.Последици:Докато очаквала присъдата си, Лидия Шърман продиктувала изповедта си, в която признавала повечето от убийствата, в които била обвинена. Книгата се превърнала в бестселър. За нея са написани няколко книги: „Жени, които убиват” от Ан Джоунс, „Лидия Шърман – признанията на архиубийцата от Кънектикът: кървави дела извършени хладнокръвно, много отравяния, процес и присъда” от Т. Р. Календър, „Фатално: Отровният живот на жена серийна убийца” от Харолд Шектър.За нея има написана и детска песничка.Lydia Sherman is plagued with rats Lydia has no faith in cats. So Lydia buys some arsenic, And then her husband gets sick; And then her husband, he does die, And Lydia’s neighbors wonder why.Lydia moves, but still has rats; And still she puts no faith in cats; So again she buys some arsenic This time her children; they get sick, This time her children, they do die, And Lydia’s neighbors wonder why.Lydia lis in Wethersfield jail, And loudly does she moan and wail. She blames her fate on a plague of rats; She blames the laziness of cats. But her neighbors’ questions she can’t deny— So Lydia now in prison must lie.——————————————————————————————————————————————Автор: Стела ГеоргиеваИзточници: unknownmisandry.blogspot.com, murderbygaslight.com, forum.goregrish.com, books.google.bg