Мащабна проверка в над 100 аптеки и лекарствени складове в 12 области започнаха МВР и ДАНС. Поводът – разследва се дали скъпи лекарства за хронични и онкологични заболявания са били отчитани като отпуснати на пациенти и плащани от Здравната каса, а според подозренията са оставали налични за повторна продажба или износ.
Предполага се, че щетите са за милиони евро. Засега обаче няма обявени имена, задържани, точен размер на щетата или доказан брой засегнати пациенти.
Кой реално би могъл да организира подобна схема? Има ли основание да се подозира участие на медицински лица, аптеки и лекарствени складове и какво е трябвало да засекат системите за контрол?
"Най-вероятно става въпрос за следното - има пациент, на когото е поставена диагноза, респективно той трябва да получи своето лечение. Това става, като му се предпише рецепта. Тук идва първата червена лампа. Кой лекар изписва скъпоструващо лекарство на някого, било за хронично заболяване или онкологично заболяване, което би могло този човек да не получи? Тогава идва въпросът: действително болен ли е този човек, на когото се отпуска това скъпоструващо лекарство? Защото, ако той е болен, първото нещо, което той би желал, е да си получи лекарството и да се лекува", коментира в "Тази сутрин", адвокат д-р Мария Петрова – специалист по медицинско право.
„Вторият момент е, ако приемем, че този човек, в хипотеза едно, е действително болен и не си получава лекарствата - тогава говорим за десетки, вероятно стотици пациенти, които са ощетени и чието здраве страда от този факт.
Идваме във втората хипотеза, в която е възможно - за да получи пациентът някакви социални облаги, било през ТЕЛК или по друг начин, някой да му напише една тежка диагноза, да му изпише едно скъпоструващо лекарство, от което той поради здравословното си състояние няма нужда, и така да си направят, в кавички казано, съвсем условно, една двустранна услуга“, коментира тя.
„Единият продължава да източва социалната система, водейки се тежко болен и получавайки висок процент на неработоспособност, а другият, вече в комбинация със съответните складове или аптеки, да може да генерира множество рецепти, които да могат да бъдат манипулирани“, допълни д-р Мария Петрова.
"Както каза адвокат Петрова, със сигурност ние още не знаем точно каква е потенциалната схема. Но така или иначе, след като има плащане от здравната каса, договорни партньори на касата са лечебни заведения и аптеки, т.е. няма как това нещо да стане без участието на аптеки. Това е така. Само искам да подчертая, че това със сигурност не са всички аптеки и със сигурност не са всички фармацевти. Тук, когато излязат данните, трябва да говорим ясно – с имена, с фирми и така нататък, за да не се хвърля петно върху всички колеги, които добросъвестно работят и изпълняват задълженията си всеки ден", коментира магистър-фармацевтът Димитър Маринов, председател на Управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз.
„Аз лично също съм пациент на здравната каса, използвам лекарство по здравната каса и това не е евтино. Не мога да си представя как ще отида в аптека и няма да ми отпуснат лекарството или ще ми дадат някакво друго лекарство. Така че тук вероятно става дума по-скоро за група хора, които са фиктивно болни – вероятно. Затова казвам, там има отчасти доста повече медицински специалисти, защото фармацевтът не може да разболее хора на документи. Това го правят лекари и някой някъде по веригата е създал фалшиви документи. Всичко е проследимо, всичко може да бъде хванато“, посочи той.
„Това, което изнесоха от ДАНС, фактите са много оскъдни. Това е като да се налага да наредим един пъзел от хиляда части и в момента да имаме сто парченца, на които виждаме светлосиньо. И някой да ни пита: море ли е, небе ли е? Много трудно можем да кажем конкретните стъпки, просто защото никой не е излязъл с такава информация.
Но отново, в рамките на хипотезите, познавайки процеса как се развива, на първо място допускаме възможност да имаме определена категория лечебни заведения или лекари, които са „разболели“ дадена група пациенти, за да може да се изпита необходимостта да се изпише скъпоструващият медикамент“, коментира адвокат д-р Мария Петрова.
„Оттам нататък има някой, който манипулира системата. С уговорката, че системата предполага контрол дигитален на момента, но не за всички. Не можем да кажем кой е конкретният виновен. Имаме и презумпция за невиновност, все още фактите са твърде оскъдни. Но допускам, че говорим на първо място за съставяне на документи с невярно съдържание за здравословното състояние на лица, т.е. фиктивни диагнози. Оттам нататък говорим за компютърни измами, защото да манипулираш електронната система, в която заменяш скъпоструващия медикамент с този, който е по-евтин, е точно това. И източването на здравната каса – това, което обществото разбира като източване на здравната каса – си е чиста форма на документна измама“, посочи още тя.
По думите му има „широко отворени очи“, а печелившият е търговецът на едро.
„Тук говорим за една неравнопоставеност в контрола. Защото, ако аптеките биват контролирани в този момент, а този, който доставя до аптеката и има право да изнася тези продукти, не бива контролиран по същия начин, тук може би трябва да зададем въпроса на реформаторски настроеното Министерство на здравеопазването и на всички останали органи, които имат правомощия по контрола: дали не е редно да помислят и в тази посока“, коментира адвокат д-р Мария Петрова.
fakti.bg