Пламен Николов е бивш секретар на Жан Виденов. Ръководител на отдел "Стратегическо и корпоративно планиране" и стопански звена на „Мултигруп“. Десет години е в Института за съвременни социални теории към Секретариата на ЦК на БКП, като също така е бил преводач към Единния държавен протокол. В момента е защитен свидетел по делото „Октопод“, развива собствен бизнес, но сферите му на работа го открояват като запознат с секретна информация на високо ниво.За пръв път публично Николов разказва за съществуваща идея Луканов със съдействието на руското посолство да създаде “Б” отбор на бизнес групировката Г-13 по време на прехода, наричана тайно “новото Политбюро”. За задкулисните разговори около тази схема, за това как е създадено правителството на Жан Виденов, както и за отношенията вътре в “Мултигруп” и отношението на Илия Павлов и Тодор Живков към милиционерите от ДС - ето шокиращите му разкрития:- Кога научихте, че предстои да бъде създадена бизнес групировката Г-13 - нещо, което се е пазело в пълна тайна?- През 1993 г. есента научих, че се подготвя такава формация, която впоследствие стана известна като Г-13, няколко седмици преди учредяването й. Работех тогава в една милиционерска фирма, дойдоха при мен хора от “Позитано” и ми казаха: “Има нещо, за което ти най-вероятно си осведомен. Готви се някаква група бизнесмени, която най-вероятно ще бъде “новото Политбюро”. Казах им, че нищо не знам - и действително нищо не знаех. Милиционерската фирма, в която работех, се наричаше “Григ файненшъл”, офшорка, базирана някъде на Сейшелите, доколкото си спомням. Лидерът на тази фирма се казваше Евстати Гюров, с когото неговите колеги милиционери много лошо злоупотребиха. Натискаха го да взема кредити, които да не може да обслужва, използваха фирмата по един безобразен начин да крадат чрез нея! Бях поканен там да се занимавам с търговска дейност, но така и не успях да организирам някакви смислени търговски начинания. Имаше прекалено много милиционери “на клона” и в момента, в който се получеше някакъв кредит от банка, те буквално го разграбваха за неясни цели. Към Евстати Гюров съм запазил най-добри чувства, той сега е по списъците на кредитните милионери, но е потърпевш - аз съм жив свидетел как него го “източиха”, излъгаха, измамиха, ограбиха!... И така, аз научих от тези хора от “Позитано”, че се подготвя такава група от бизнесмени. Съобщих на Евстати Гюров. Попитах го дали знае нещо, той каза, че не. Късно вечерта свика заседание на фирмата да си говорим кой какво е разбрал. Оказа се, че никой нищо не знае. И понеже в онези години аз още поддържах отношения с Любчо Гоцев, му се обадих на домашния телефон по време на заседанието. Никога до този момент не бях споделял пред тогавашните ми колеги, че го познавам, и когато заговорих с него на “чичо Любчо”, те изпаднаха в потрес! Гоцев много предпазливо и иносказателно ми каза, че съм се обадил на погрешното място и ако имам домашния телефон на Андрей Карлович /Луканов – б. а./, на него да му се обадя и от него да разбера. Нямах му телефона. На другия ден отидох на “Позитано”, сгащих го в кафето и му зададох съвсем директно въпроса. Той ме попита защо се интересувам, аз му отговорих: “Защото ние кандидатстваме!”. Той попита: “Кой, ти ли?”. Казах: “Не, не аз”, и му споменах за Евстати Гюров. А той каза: “О, тоя щом дори аз не го знам кой е, забрави!”. Настоях да ми каже все пак за какво става дума. Луканов поясни: “Горе-долу правилно са ти казали, това ще бъде новото Политбюро, но това ще бъдат хора, които ще работят на „стопанския фронт”. И те ще трябва да съчетават в себе си както своите интереси, така и интересите на страната”. Аз отдавна имах достатъчно впечатления от поведението на Андрей Карлович - как идваше на заседания на предизборния щаб 1990 г. почерпен, как сме седели да го чакаме с часове. Помня едно заседание, което Лилов го председателстваше - Луканов дойде с час и половина закъснение силно почерпен! Затова си имах едно на ум за това, което ми каза. Той добави: “Ще участват едри хора...”. Попитах познавам ли някой от тези едри хора. Той отговори: “Да, познаваш – Краси Стойчев, Ангел Първанов, Илия Павлов...”. Продължих: “Има ли смисъл с някой от тях да говоря?”. Луканов отсече: “Никакъв, това е решен въпрос!”. “Къде е решен?”. “Ами, тук на “Позитано”!”. Но там никой нищо не знаеше! Оставих му телефон и си тръгнах. След 3-4 дена Луканов сам се обадил във фирмата. Секретарките ми казаха: “Андрей Луканов те търси и остави телефон, на който да му се обадиш. Спешно!”. Обадих му се, а той ме попита мога ли да отида при него. “Къде?”. “В сладкарницата на парк-хотел “Москва”. Отидох аз и той ми каза: “Виж какво, ние тази група бизнесмени вече сме я сформирали, но е правилно да има “Б” отбор, който да диша във врата на първия. Затова донеси информация за твоя чорбаджия, защото започваме да работим по “Б” отбора!”. Дадох информация за Евстати Гюров, след консултация с него. След 2-3 дена ми се обади един мой познат, Димитър Събев, който беше посланик преди 1989 г., син на известния комунист-парашутист Съби Димитров. Пожела да дойде да говорим. Като пристигна в офиса, ми каза: “Андрей Карлович ми възложи да се обадя на руския посланик Авдеев във връзка със създаването на “второто Политбюро”!”. В рамките на 2 дена беше организирана среща с Авдеев на някаква вила на руското посолство на Панчарево. Посрещнаха ни много богато - обяд, какъвто и в Москва не са ми сервирали! Сьомга, черен и червен хайвер, за водката - да не говорим. Но аз винаги съм пораждал недоверие у руснаците, с това, че не пия! /смях/ На този обяд Авдеев каза: “Ние много държим да подкрепяте Агафонов и банка “Славяни”, защото той ще прави Славянски университет и ние искаме тук да се възроди идеята за панславизма.А Славянският университет да се противопостави на Американския в Благоевград!”Обеща да ни окаже подкрепа и да ни свърже с руски фирми. Но каза: “Хайде, нека те (Г-13 – б. а.) да се учредят, пък после и вие!”. “Б” отбор на Г-13 така и не беше създаден. - Луканов и руснаците ли бяха идеолозите на създаването на Г-13?- На мен това ми е впечатлението.- Вие сте пък един от двигателите в предизборната кампания на БСП през 1994 г. , когато Виденов дойде на власт. Какво се случваше зад кулисите тогава?- През 1994 г. аз правих до голяма степен предизборната кампания на БСП, така е. Жан Виденов не очакваше, че ще спечели изборите. Нямаше никаква готовност да прави правителство, кабинета му го правихме няколко души ентусиасти. Освен моя скромност, имаше една фирма “Вивеста – холдинг”. Техните офиси се намираха на гърба на “Булбанк”. Там се провеждаха срещите по съставяне на правителството. Нямаше срещи на “Позитано”. Виденов ходеше от офис на офис. От Висшия съвет на БСП бяха резервирани, предпазливи, и не му предлагаха хора за правителството. Виденов се пазеше от Андрей Карлович и се опитваше да не влезе негово лоби в кабинета. Водил съм го на срещи с Климент Вучев - бъдещия министър на индустрията. При първата среща той отказа на Виденов с думите: “Момче, не ме занимавай с глупости, какво правителство - държавата отива на кино!”. След това с Николай Камов го придумвахме. После ходихме пак с Жан Виденов, с Илия Божинов, с Николай Камов, и той най-после се съгласи. Цялото правене на това правителство беше една недостойна импровизация, преплитане на най-разнопосочни интереси! Единствената линия на поведение, която ясно следваше Жан Виденов, беше, че се пазеше от Андрей Карлович! Руският посланик Авдеев се опитваше да се намесва, често ми се обаждаше да се осведомява от мен как тече съставянето на кабинета, но аз не му казвах, пазех се от него. Още по време на предизборната кампания веднъж Авдеев ми се обади посред нощ да ми каже, че спешно трябва да занеса на Жан Виденов 50 000 долара! Като го попитах откъде да ги взема, той ми отговори: “Откъдето можеш, оттам ги вземи!”. Намерих ги, част от тях бяха мои, другата част ги събрах от хора през нощта и по-късно ги връщах с кървави сополи! На другия ден занесох парите в куфарче на Виденов. Той беше на някакво заседание и като ме видя с куфарчето, само ми посочи да го сложа до крака му. Оставих куфарчето до крака му и си излязох.- Били сте толкова жертвоготовен?!- Това е един от случаите, когато съм се проклинал, че взех мобифон - можеха да ме намерят навсякъде. Но поне Джон Мънъри, шефът на “Мобиком”, ми направи евала и ми беше дал номер, който започваше с четворка след кода, поне не можеха да ме подслушват! Защото съдружник в “Мобиком” беше една милиционерска фирма “РЕС”, която осъществяваше подслушване. Мобифоните на Фатик и моят бяха с четворка, а не с тройка отпред и още софтуерът им нямаше техническата възможност да ги подслушва. Бях се уговорил с Жан Виденов да постъпя като парламентарен секретар на правителството на 6 март 1995 г., понеделник. На 3 март, петък, беше откриването на новата сграда на “Мултигруп”. Но когато ме видяха на коктейла за откриването, в понеделник ми казаха: “О, другарю Николов, вие сте назначен вече?”. “Така ли? Откога?”. “Ами, от 1 март!”. Разбрах какво са целели – аз вече, като служител на правителството, съм бил на коктейл на “Мултигруп”! Прави се интрига, от която в даден момент може да се извади някаква кирлива риза! Това е милиционерското мислене!- Често споменавате за милиционери. Вие сте били много близък и с Тодор Живков, и с Илия Павлов. Какво беше тяхното отношение към бившите служители на ДС?- Тодор Живков саркастично ги наричаше милиционерите “доброжелателите”, а Илия Павлов ги наричаше “буфосинхронисти”. Даже 1995 г., март, на въпросното откриване на сградата на “Мултигруп” на “Хладилника”, във вестибюла имаше такъв плакат: “Забранено за буфосинхронисти!”. Имам снимки как Илия е застанал до този плакат и веднъж сочи с показалец към него, а веднъж сочи със среден пръст! Всички, които отиваха за откриването на сградата, минаваха покрай този плакат! /смях/- След Виденов, ваш работодател става Илия Павлов. Какви бяха взаимоотношенията вътре в корпорацията “Мултигруп”?- Илия имаше някакъв невероятен деян - работеше по 21 часа в денонощието, почти не спеше! Като се преумори, идваше една жена, която му слагаше вендузи, “съживяваше” го правеше му точков масаж, след това плуваше, влизаше в сауната, „зареждаше мотора” отново и пак се втурваше следващите 10 дена и караше с по 3 часа сън! Илия си лягаше в 3 часа през нощта и в 6 ч. сутринта викаше първите в сауната да му докладват! Всички трябваше да се съобразяват с неговия ритъм на работа! Илия отиваше на работа в офиса на “Мултигруп” някъде към 9 часа. Но реално работният му ден започваше в 6 часа сутринта. Първите ги викаше, както казах, в сауната с папките! Нямаше спирка! От сауната, като отидеше на закуска, говори със следващите хора, до момента, в който се качи в колата - вътре с него пътува някой, с когото също обсъжда нещо, докато пристигне в офиса! И затова всички шефове в корпорацията живееха в резиденцията на “Мултигруп” в Бистрица, бившата станция на БЗНС, плащахме си наем. Митьо Иванов живееше на третия етаж, аз живеех долу на партера, между Бойко Драганов и Жанин Гечовска, над мен беше Иван Миронов. Това беше “казармата”, така се шегувахме. Между нас съществуваше чувство на общност - още не беше възникнал този разнобой, междуособиците. Още всички се надяваха, че ние ще бъдем полезни, освен на себе си, и на страната си! Още живеехме с множество илюзии и те до голяма степен ни обединяваха. Аз живеех в Бистрица заедно с моята настояща съпруга Мария, още не бяхме женени. Жанин Гечовска живееше със съпруга си. Бойко Драганов си беше самостоятелен. Иван Миронов ергенуваше. Когато идваше Дарина, тя също живееше в Бистрица при Илия. Митьо Иванов ергенуваше. На него му бяха подарили няколко много хубави миниатюрни козлета, индонезийски, които бяха страшно весели, със звънчета, щъкаха напред-назад и пасяха петуниите по терасите! И понеже ние с Мария живеехме на партера, лятно време като си оставях отворена вратата да влиза свеж въздух, най-редовно сутрин се събуждах от това, че някое от тези козлета ми ближеше ръката! Влязло в стаята, звъни със звънчето и ми ближе ръката! Леглата бяха доста тесни и на мен редовно я ръката, я кракът ми стърчаха от леглото... Бойко Драганов имаше едно невероятно куче - Мечо, черно, огромно, което приличаше на нюфаундленд, но не беше, със страшно добър нрав! Често там живееше на Бойко малкият 5-годишен син Бобо, който беше всеобщ любимец. Няма да забравя как като едно от момчетата от охраната бил кахърен, Бобо го попитал: “Какво те мъчи?”. Той като на дете му отговарял условно. Но Боби го забил директно: “И няма ли нещо около теб русо, с дълги крака, да те утеши?” Момчето от охраната казало: “Не, няма”! А Бобо заключил: “Е, братче, загазил си го наистина!”. Илия имаше два коня, които яздеше, но там беше трудно за яздене, защото имаше много къртици и съответно - къртичини. Илия много обичаше особено в ранна пролет, когато е още снежна Витоша, от тази част на Бистрица се виждаше много красива част на планината, да излезе на терасата, да се увие с едно одеяло, да се излегне на един шезлонг и там да посреща хора, с които преглеждаха документи. Редовно казваше: “Гледайте каква красота, Швейцария!...”.- По това време, когато е живеел в Бистрица, е извършен атентат срещу Илия Павлов. Какво знаете за този случай?- На 16 юни 1997 г. късно вечерта Илия се връща от рождения ден на бай Павел, на баща си. Пътуват заедно с Янко Дудински и още един човек. Много силна противотанкова мина е поставена встрани на шосето и най-вероятно се е активирала от звука на колата. Има такива форми на активация на взривове - предварително се записва многократно звукът на един автомобил, който преминава по определен начин на определено място. Мината се поставя в устройство, което разпознава звуците и активира мината. И когато минава същият автомобил, тя се взривява! Другите автомобили минават, без да се взривяват. Мината затова е поставена на завой, защото на завой звукът е по-специфичен. Имаше версия, че е имало човек, който я е взривил дистанционно, но това е много малко вероятно, защото там е много стръмен склон и няма как човекът сам да не пострада при взрива. Кратерът беше такъв, че в него можеха да се съберат 5 БМВ-та! Късметът е бил, че колата се е движела много бързо по завоите и е успяла да излезе извън обсега на взривната вълна!- Илия Павлов не се ли уплаши след този опит за атентат, не взе ли някакви по-сериозни мерки за сигурността си?- Илия със сигурност се е страхувал за своята сигурност и сигурността на семейството си, но той не беше плашлив човек!Но аз ще кажа нещо много важно. Обърнете внимание - първите месеци на управлението на БСП през 1995 г. беше убит Васил Илиев, първите месеци на управлението на БСП през 2005 г. беше убит брат му Георги Илиев. Онази прословута история с Илия и “опашката на гущера”, която трябва да се скъса, е много показателна!... Митьо Иванов ме извика в своя апартамент в Бистрица да ми покаже този текст. Каза ми: “Ето този текст, да вземеш да го редактираш, той е съгласуван с Илия!”. Илия беше в Щатите. Обадих му се от мобифона и го попитах: “Бай Илия, Митьо ми даде еди какъв си текст, бил съгласуван с теб, вярно ли е това? Той твърди, че ще излезе от твое име във в. “Дума”!”. Той ми каза: “Няма такова нещо, от теб научавам, я ми го прочети!”. Прочетох му го. Той беше категоричен: “Това е някаква интрига!” Върнах на Митьо текста и казах, че не желая да имам нищо общо с него! След това вече Митьо Иванов го дава на Георги Кадиев, който по-късно твърди, че е написал текста. Обади ми се Илия, и ми каза: “Появи се текстът отново, този път ми се каза, че Георги Кадиев е авторът. Ще ги оставя да го публикуват от мое име”. Просто решава да остане пас. Не след дълго убиха Васил Илиев. Интригата, в която се опитват да забъркат Илия, е гнусна - опитват се да го поставят под прицела на дулата! Тогава имаше едно интервю с Младен Михалев – Маджо, в което той казва: “Илия Павлов, каквото иска да си къса, аз нямам намерение нищо да си късам!”. Търсеше се начин Илия Павлов да бъде сблъскан както със съществуващия ВИС, така и с възникващия СИК! Търсеше се начин да се накарат момчетата да се страхуват от Илия Павлов, той да се страхува от тях и ако „нещо се случи”... да има удобно обяснение! Източник:blitz.bg
Едно интервю с Пламен Николов: „Опитаха се да убият Илия Павлов с противотанкова мина”
434
