Eто как държавата за едни е майка, а за други мащеха Животът на пълнолетния убиец Мерт от Джебел е като в електронната игра "Хитмен" - купища трупове и нула процента емоция - отворен сюжет, в който действията на главния герой определят хода на играта. Няма ограничения, чувство за вина и контрол от страна на държавата.В резултат ученик, израснал без баща, едва 18-годишен се превръща в по-хладнокръвен и безчувствен от много масови убийци, които познава криминалната психология от най-новата история на страната.Кой може като Мерт да разсече с три удара 24-годишната си приятелка и 7-годишната дъщеря, да се прибере у дома, да хвърли за пране окървавените си дрехи в пералнята, брадвата - зад гардероба, и да заспи дълбок сън? Това дори и най-бруталните битови убийци го правят поне на шише 50-градусова парцуца.Мерт обаче не е бил пиян, а на следващата сутрин с плячкосаните пари излязъл на пазар с майка си, за да си купи нови маратонки, мобилен телефон и симкарта. После прескочил до службата за пробация, за да се подпише, тъй като имал присъда за кражба. И след като оставил поредния автограф в тефтера, продължил да си живее, сякаш нищо не се е случило.Очевидно е - майката на Мерт не се е справила с възпитанието му. Повече от очевидно е - държавата е претърпяла пълен провал с превъзпитанието му. Мерт бил съвсем обикновено момче допреди 2-3 години, когато за кратко време натрупал зад гърба си 6 ареста за обири от магазини и частни домове.Накрая, закономерно, получил и присъда за поредната кражба - 6 месеца пробация.Пробация, тъй като му е за първи път и тъй като в този момент все още е бил непълнолетен. В какво обаче се състои наказанието на Мерт - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца и два пъти седмично среща с пробационен служител. Как точно това превъзпитава един младеж и му създава респект от закона и държавата? Никак.Може би, ако беше копал лехички в градските градинки или бе положил някакъв друг общественополезен труд, вместо да дава автографи в пробационната служба, Мерт щеше да си даде сметка, че когато следващия път сгази лука, няма само да го погалят по главата.По този въпрос, разбира се, може само да гадаем.Но пък е 100 процента сигурно, че ако Мерт беше задържан, когато в дните преди убийството бе хванат с пакетче марихуана, съдбата на Джейлян и Джейда щеше да бъде коренно различна. Но ето как държавата за едни е майка, а за други мащеха - заловен с дрогата, Мерт, макар и вече пълнолетен, е пуснат на свобода и това се случва в същия ден, в който неизлечимо болният от множествена склероза Марин Калчев от Ловеч получава присъда за отглеждане на същия наркотик, който, медицински доказано, облекчава непоносимите му болки. В тези две истории полицаите и съдиите губят симпатиите ни, защото са праволинейни буквояди в прилагането на закона. А както се вижда, този подход се оказва фатален и за двамата главни герои. Автор: Слави Ангелов [button link="http://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4058207" icon="none" target="blank" color="0071d7" textcolor="ffffff" size="small"]Към оригиналната статия[/button]
Осъдиха за марихуана болен мъж, а пуснаха Мерт, за да убие Джейлян и Джейда
119
