Внормалните държави общините се отчитат.
В България има една, която очевидно не смята за нужно.
Шест години без одит.
Шест години, в които никой от държавата не е намерил време, воля или смелост да провери как се харчат публичните пари в община Несебър. Шест години, в които институциите демонстрират нещо между безразличие, безсилие и странна форма на уважение към местната власт.
И човек започва да се чуди.
Несебър част от Република България ли е, или е някаква автономна територия?
Може би малка феодална държава на Черно море?
Княжество?
Кралство?
Ако съдим по поведението на институциите, най-логичното обяснение е, че там властва местен монарх – кметът Николай Димитров – и държавата очевидно се чувства неловко да го кара да се отчита като обикновен кмет.
Защото как иначе да си обясним тази институционална деликатност?
В България се проверяват училища, болници, малки общини, читалища, дори детски градини. Но когато става дума за община Несебър – една от най-богатите туристически общини в страната – настъпва странна административна парализа.
Одит?
Не, благодаря.
Може би след още няколко години.
Това вече не е просто пропуск. Това е институционален фолклор.
А през тези шест години в публичното пространство излизат сигнали, скандали, съмнения, публикации за обществени поръчки, строителство, роднински назначения и финансови решения, които предизвикват повече въпроси, отколкото отговори.
Писали сме за финансови злоупотреби около председателя на Общинския съвет. Писали сме за шуробаджанашки връзки, за съмнителни обществени поръчки, за решения, които по странно съвпадение изглежда винаги обслужват едни и същи кръгове.
Но очевидно всичко това не е достатъчно, за да накара държавата да направи най-елементарното нещо – проверка.
В старите политически трактати има една мисъл, приписвана на Монтескьо:
„Когато властта не подлежи на контрол, тя престава да бъде власт и се превръща в произвол.“
А в Несебър произволът изглежда е достигнал ниво, което вече се вижда дори без политически анализ – вижда се „от самолет“, както обичат да казват хората.
Строителство, което никой не разбира как се появява.
Обществени средства, които се движат в странни посоки.
Администрация, която сякаш отговаря само на себе си.
И най-интересното – институции, които наблюдават всичко това от безопасно разстояние.
В една истинска държава подобна ситуация би довела до незабавни проверки – одитни, финансови, административни, прокурорски.
В България води до… тишина.
Шест години тишина.
И тук идва най-важният въпрос.
Наистина ли в тази страна няма нито една институция, която може да принуди една община да се отчете?
Няма ли орган, който да изиска обяснения за решенията на местната власт?
Няма ли прокуратура, контролни органи, държавни инспекторати?
Или проблемът не е в липсата на институции, а в липсата на желание те да работят?
Защото когато държавата се държи така, гражданите започват да правят неприятни, но логични изводи.
Че законът не важи еднакво за всички.
Че някои администрации са „по-равни“ от други.
И че понякога местната власт може да си позволи неща, които никой не би позволил на обикновен гражданин.
Една стара българска поговорка казва:
„Където няма стопанин, там буренът става господар.“
В Несебър обаче изглежда има стопанин.
Проблемът е, че никой не смее да го попита какво прави с къщата.
А когато контролът изчезне, законността бавно започва да се разпада. Първо се нарушават правилата тихо. После се превръща в навик. Накрая системата започва да прилича не на държава, а на територия без управление.
Днес вече много хора казват открито нещо, което допреди години се шепнеше.
Че в община Несебър се случват неща, които нямат нищо общо нито с държавност, нито със законност. И че рано или късно ще дойде моментът, когато всички тези въпроси ще трябва да получат отговор.
Историята показва едно просто правило: колкото по-дълго една система се прави, че не вижда проблем, толкова по-шумно той избухва накрая. Затова въпросът вече не е дали ще има проверка. Въпросът е кога.
И дали тогава институциите ще имат смелостта да направят това, което трябва да се направи отдавна – пълен и безкомпромисен одит на управлението на община Несебър, ясни отговори за похарчените публични средства и, ако бъдат установени нарушения, реална съдебна отговорност.
Защото в една държава кметовете управляват общини. А Несебър доколкото си спомняме все още е част от територията на република България, а не самостоятелно феодално кралство на което Николай Димитров е деспот.
dnesbulgariq.com
