Един от най-големите донжуани от миналото е дипломатът Петър Нейков. Животът му е точно толкова интересен, колкото увлекателен роман. Дори Александър Стамболийски му признава, че се запознал с него, защото бил приятел с Лора Каравелова.
Той е романтичен, кавалер и любител на чаровните жени. Зад гърба си има доста любовни преживявания още в родния си град Браила.
На 11-годишна възраст се влюбва до полуда в 8-годишната си братовчедка, която е с руса коса и сини очи. Стига се до там, че от любовна мъка вдига температура и в продължение на три дни бълнува името й – Любица.
След това чувствата му се прехвърлят към вуйна му и не се отделя от нея. Дори й заявява, че тя е неговата богиня, а той е неин роб. Нейната реакция е като пощипва бузките му.
След това Нейков ревнува бясно майка си от нейния втори съпруг.
След множество приключения, повечето от които продиктувани от влюбчивостта му в един ранен следобед на 1905 година, Петър Нейков среща на улицата Лора Каравелова. По това време щерката на политиците Петко и Екатерина Каравелови е много жизнерадостна.
Последиците от новото му влюбване не закъсняват. Майката на Лора Каравелова е категорична, че не желае дъщеря й да има отношения с любовчия като него, който по онова време вече е женен и дори е готов да се разведе.
Няколко месеца по-късно, Петър Нейков бяга от съпругата си и се настанява в скромна студентска стаичка. В същото време госпожа Каравелова вече си е избрала зет – ерген, който е доста по-солиден и надежден от флиртаджията. Тя дори издейства от Синода да отхвърли молбата му за развод.
Между майка и дъщеря започва тиха война, която трае около година. Нейков измисля хитър план за бягство. Двамата с Лора обаче биват хванати по пътя от конна полиция, тъй като майка й вече била наясно с плана и естествено го осуетила.
Екатерина Каравелова взела категоричното решение да сложи край на съпротивата на дъщеря си. Заради това я отвеждат в Русе и я сгодяват насила за адвоката Иван Дренков. Сватбата им е през април 1907 като дотогава връзката на Лора Каравелова с Петър Нейков не прекъсва.
Пътищата им се разделят окончателно през 1910 година.
В спомените си той пише, че колкото и силно да е господството на любовта, то рядко е изключително.
Тогава започват и опитите на Лора Каравелова за сближаване с П.К. Яворов. На свой ред очевидно разочарован, Петър Нейков обаче си дава сметка, че съдбата е била благосклонна към него, след като не го е свързала със скандалната красавица.
След това любовно разочарование той среща в Цариград бившата си съседка от Браила – Амелия, влюбва се в нея до полуда и й предлага брак. Плод на тяхната любов са двете им деца – син и дъщеря.
Пред акад. Петър Динеков старият дипломат споделя друга версия за фаталния край на Лора Каравелова. Според него тя не е сложила сама край на живота си, а е била убита от поета П. К. Яворов.
Земният път на големия донжуан Петър Нейков завършва през 1968 година. Негов наследник е големият ни преводач Тодор Нейков, превел по великолепен начин романа на Мигел де Сервантес – „Дон Кихот“.
Източник: Уикенд
