Както вече стана ясно, износът на оръжия не се случва директно, а чрез т.нар. трансфер за страни от ЕС, който се одобрява от министъра на икономиката (в случая Нинова) и не се нуждае от потвърждението на междуведомствената комисия. Оттам съответно оръжията се реекспортират към Украйна, но по този начин България вече няма нищо общо с тях.
Според неофициална информация тази военна помощ минава най-вече през Полша. На 28 април, малко преди 22 ч. три камиона с извънгабаритни товари минават по „Ботевградско шосе“. Час по-късно камионите са на перона на летището, близо до украинския АН-124. В полунощ електрокари започват за качват зелени сандъци на самолета. Само за няколко дни това е вторият АН-124 у нас.
Кацащите на наша територия в този период самолети са руско производство и са на украинската компания „Антов“ – държавната компания за транспорт на военна техника или на свръхтежки товари. Самолетът е с внушителни размери. Единственият, на който отстъпва е най-големият товарен самолет в световен мащаб АН-222 „Мрия“ или „Мечта“ в превод от украински, който бе разрушен при боевете край Киев. След това единият от двата товарни самолета кацна и в Бургас.
От страната ни машините поемат към полското летище „Жешов“, което се намира на 87 километра от украинската граница. От началото на войната по разбираеми причини това летище се превърна в едно от най-натоварените.
Народният представител от ГЕРБ Христо Гаджев бе първият, който показа документи, показващи, че още в началото на април са извършени два полета от софийското летище към полското „Жешов“. Тези полети са за износ на оръжия по договор между българска и полска компания. Става въпрос за 600 хиляди боеприпаси и гранатомети. Разрешителното е дадено на 25 март, а сделката е на стойност 23.5 млн. евро.
В отговор на парламентарен въпрос на депутати от ГЕРБ, Корнелия Нинова призна, че износът на оръжие от България за страни от ЕС е нараснал близо трикратно за периода 20 февруари (4 дни преди началото на войната в Украйна) до 13 април в сравнение със същия период на предходната година. Казано с други думи 316 млн. евро срещу 117 млн. евро.
Всички са наясно, че едва ли Западна Европа се нуждае от стара съветска продукция, каквато основно произвеждат българските заводи. Тук е мястото да споменем, че страната ни е вторият най-голям донор на Киев за първата фаза от войната. Това разкритие бе направено от немската компания, специализирана в пазарни и потребителски данни „Статиста“.
Единствено Щатите са дали повече военна помощ през първия месец от руската инвазия в Украйна – 4.77 млрд. долара.
Тук е мястото да отбележим и че това далеч не е единственият начин, по който българско оръжие стига до Украйна.
Само месец, след като Стефан Янев бе уволнен, заместникът му – новият военен министър Драгомир Заков е сключил договор с Великобритания за унищожаване на стари боеприпаси и военна техника, включително и беларуски, твърдят оръжейници.
Всъщност тънката част тук е, че бракуваните военни изделия са съобразени с нуждите на украинската армия и в крайна сметка отиват натам. За три месеца правителството на Кирил Петков е разрешило износ на военна продукция за близо 505 млн. евро, което е почти толкова, колкото България е изнесла в рамките на година – около 600-650 млн. евро.
Корнелия Нинова обяви, че от 2015 година насам, България не е доставяла оръжие на Киев след постигане на Минските споразумения. Това й твърдение обаче се оборва от публичните доклади на междуведомствената комисия. Към днешна дата тя е поверила военнопромишления комплекс на началника на кабинета си Калоян Методиев, който го е взел на ръчно управление като представител на междуведомствената комисия. В качеството си на такъв е успял да усъвършенства схемите за износа чрез посредници.
Бомбата бе хвърлена от ексглавният секретар на Министерството на икономиката и индустрията Йордан Татарски. Той изпрати „кървавото“ писмо до „Позитано“ 20 с искането за партийно наказание за Нинова.
Източник: Уикенд
