Техеран задействаха високорисков и агресивен план, който вече се разгръща в целия Близък изток.
След изтощителната война със Съединените щати и Израел миналата година върховният лидер на Иран Али Хаменей и военните му командири стигнаха до извода, че е необходима радикална промяна в стратегията, се казва в анализ на „Уолстрийт джърнъл“.
За да гарантират оцеляването на режима в случай на евентуалното убийство на Хаменей, те задействаха високорисков и агресивен план, който вече се разгръща в целия Близък изток.
В продължение на две години Иран реагираше на външни атаки с ограничени ответни удари, насочени срещу конкретния нападател. Новата стратегия предвижда ескалация на конфликта в целия регион, включително удари по арабските държави от Персийския залив и действия, които да разклатят световната икономика. Целта е да се намали готовността на президента Доналд Тръмп да продължи войната и да се възпре евентуален бъдещ конфликт.
Част от плана е и прилагането на т.нар. „мозаечна отбрана“ – децентрализиран модел, който позволява на отделни командири да продължат бойните действия дори ако връзката с висшето ръководство бъде прекъсната.
Иран задейства новата стратегия след опустошителната 12-дневна война с Израел през юни миналата година. Тогава ръководството в Техеран стигна до извода, че е допуснало сериозна стратегическа грешка.
Страната оцеля в най-едностранния конфликт, който някога е водила, въпреки тежките удари, при които загинаха много от висшите военни командири, ядрената програма бе затрупана под тонове отломки, а значителна част от противовъздушната отбрана бе унищожена. Въпреки това Иран остана в порочен кръг от конфликти с Израел и Съединените щати, излизайки от всяка следваща ескалация по-слаб и по-уязвим, докато противниците му ставаха все по-смели. Наложи се промяна.
Още през октомври ирански представители започнаха да предупреждават, че реакцията им при ново нападение ще бъде съвсем различна. По дипломатически канали те информираха съседните държави, че при подновяване на бойните действия именно те ще се окажат на първа линия на ударите, съобщиха арабски официални лица.
Преди последния кръг от ядрени преговори през февруари ръководителят на Съвета за национална сигурност Али Лариджани изпратил писмо до Съединените щати чрез посредничеството на Оман. В него се посочвало, че Иран вече няма да реагира пропорционално и ще отвръща агресивно на всяка атака.
„Американците трябва да са наясно, че ако този път започнат война, тя ще бъде регионална“, заяви Хаменей същия месец, когато американски сили се струпаха край иранските брегове.
Няколко седмици по-късно върховният лидер беше убит при първия залп на войната. Стратегията, която той задейства, обаче се разгръща през последната седмица. Въпреки масираните въздушни удари на Съединените щати и Израел, които силно ограничиха способността на Иран да нанася ответни удари, страната успя да поддържа широка серия от атаки по фронт с дължина около 3200 километра, въвличайки все повече държави и икономически интереси в конфликта.
Още до края на втория ден ирански ракети и дронове удариха всяка държава в Персийския залив. Последваха атаки срещу луксозни хотели, енергийна инфраструктура в няколко страни, ключови пристанища, американски посолства в региона и дори центрове за данни на „Амазон“. До четвъртък само Обединените арабски емирства са били атакувани с около 1200 ракети и дронове. Техеран изстреля ракета и по военна база в Кипър – първата атака срещу цел на европейска територия. Съединените щати прехванаха иранска ракета, насочена към военна база в Турция, където се съхраняват ядрени оръжия.
„Сред много представители на властта в Иран се усеща убеждението, че при предишни израелски и американски атаки страната е реагирала прекалено символично, прекалено сдържано и твърде деескалиращо“, казва Трита Парси, изпълнителен вицепрезидент на аналитичния център „Куинси институт“ във Вашингтон. „Според тях не може да има трайно примирие, ако всички страни не почувстват, че цената на конфликта е била твърде висока.“
Техеран предприема огромен риск, като ескалира конфликта срещу две от най-мощните военновъздушни сили в света. Планът може да се провали, да привлече нови противници и да доведе до още по-тежки финансови санкции от страна на съседните държави. Ако обаче стратегията успее и режимът оцелее след разрушителната бомбардировъчна кампания, тя може да даде време на страната да се прегрупира под ръководството на наследника на Хаменей. Това би укрепило позициите на Техеран при бъдещи преговори за ядрената и ракетната му програма.
Засега не е ясно кой ще стане новият върховен лидер на Иран. Хаменей не остави очевиден наследник, до голяма степен умишлено, след като през годините отстрани духовници, които биха могли да оспорят властта му. Израел вече заяви, че ще преследва и следващия върховен лидер.
Президентът Доналд Тръмп също заяви, че иска да има думата кой ще управлява Иран, както се опита да направи във Венецуела. Позицията на върховния лидер обаче е несравнима с тази на светски президент. Той е главнокомандващ на въоръжените сили и стои начело на съдебната, законодателната и изпълнителната власт. Освен това е считан за върховен духовен авторитет за около 200 милиона шиити по света.
Настоящата война неизбежно ще промени Ислямската република. Иран вероятно ще излезе от конфликта със силно отслабени сухопътни, военновъздушни и военноморски сили, а регионалните му амбиции ще бъдат ограничени. Засега обаче силите за сигурност не показват признаци на разцепление или масови дезертьорства. Вътрешната опозиция остава слабо организирана и лошо въоръжена. Режимът може да излезе сериозно отслабен, но ще се бори ожесточено, за да запази властта, казва бившият съветник по националната сигурност на Израел Еял Хулата.
„Те няма да се откажат лесно“, казва Хулата, който сега е старши изследовател във Фондацията за защита на демокрациите.
Президентът Тръмп призна в понеделник, че е изненадан от мащаба на иранските атаки, но обеща да унищожи военната заплаха на страната. Началникът на Централното командване на САЩ адмирал Брад Купър заяви в четвъртък, че броят на иранските ракетни удари е намалял с 90 процента от събота насам. Това може да означава, че Иран вече няма капацитет да изстрелва толкова ракети или че се опитва да пести боеприпаси. Дроновите атаки срещу основната му регионална цел – Обединените арабски емирства – продължават.
Ескалацията като стратегия
Техеран загуби способността си да възпира противниците си през двете години и половина след атаките на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г., които накараха Израел да заеме по-агресивна военна позиция и да атакува съюзниците на Иран в целия регион.
Иранските лидери се опитваха да ограничат конфликта, дори когато през 2024 г. двете страни започнаха да си разменят директни удари. През април същата година, под натиск да отговори на израелски удар, при който бяха убити висши оперативни кадри в дипломатическа сграда в Дамаск, Иран изстреля стотици дронове и ракети срещу Израел. Атаката обаче бе предварително сигнализирана, което позволи на Израел и Съединените щати да я отблъснат без сериозни щети и да предотвратят ескалацията.
Шест месеца по-късно, след като Израел уби лидера на съюзната на Иран „Хизбула“ и лидер на „Хамас“ в Техеран, Иран изстреля около 200 балистични ракети срещу Израел. И този път щетите бяха ограничени. Израелският отговор, макар и ограничен, бе изключително прецизен и извади от строя ключови системи за противовъздушна отбрана, както и оборудване за производство на най-мощните ирански ракети.
Юнската война доведе до кулминация на тази размяна на удари. Израел унищожи останалите системи за противовъздушна отбрана на Иран и ликвидира десетки висши военни и ядрени учени. Съединените щати се включиха в бойните действия с бомбардировачи B-2 и ракети „Томахоук“, които удариха трите основни ирански ядрени обекта.
Иран отвърна с масирани ракетни атаки срещу Израел и изстреля 14 балистични ракети срещу американски бази в Ирак и Катар. Повечето бяха прихванати, след което бе договорено примирие.
Част от командирите в Революционната гвардия смятали, че през юни ситуацията се обръща в тяхна полза и се противопоставили на прекратяването на огъня, отбелязва Парси. Краят на конфликта доведе единствено до още по-строги санкции, които задълбочиха икономическата криза и увеличиха натиска върху режима.
През октомври началникът на Генералния щаб на иранските въоръжени сили генерал Абдолрахим Мусави предупреди, че при нова атака реакцията на Техеран ще бъде „напълно различна“.
Ключовата промяна е решението на Иран да разшири бойните действия. Вместо да насочва усилията си главно срещу Израел, който е силно защитен и готов да понесе загуби, Техеран се прицели в арабските монархии от Персийския залив. Те бяха постигнали крехко разбирателство с Иран преди години и обещаха да не подпомагат американска атака.
„Държавите от Персийския залив са много по-дълбоко интегрирани в ключовите глобални вериги за доставки от Израел. Ако регионът излезе от строя, световната икономика ще го усети“, казва Андреас Криг, доцент в катедрата по изследвания на сигурността в „Кингс Колидж“ в Лондон.
Борба за оцеляване
Първият приоритет на Иран е оцеляването. Затова страната активира т.нар. децентрализирана „мозаечна отбрана“, обявена още през 2005 г.
Доктрината е вдъхновена от американските операции в Ирак, Афганистан и Балканите, както и от войната между Израел и „Хизбула“ през 2007 г. Във всички тези конфликти по-слабо въоръжени сили успяват да нанесат сериозни щети на далеч по-мощни армии, като поемат удари и атакуват по-уязвими цели.
Корпусът на гвардейците на ислямската революция е организиран в 31 командни центъра – един за столицата и по един за всяка от останалите 30 провинции. Всеки от тях може да поеме командването, ако висшето ръководство бъде ликвидирано.
Частите са обучени за партизанска война и използват сложния релеф на страната. Населените места и основните комуникационни линии са разположени дълбоко във вътрешността, зад планински вериги, което затруднява снабдяването на евентуален нашественик. Персийският залив, който на много места е широк по-малко от 200 километра, ограничава маневреността на големи военни кораби като самолетоносачи. Скалистите му заливи са удобни за операции с малки ирански катери и за поставяне на мини.
Паравоенната доброволческа организация „Басидж“, наброяваща стотици хиляди членове, е внедрена във всеки квартал на градовете и селата, включително в джамиите, с цел предотвратяване на вътрешни бунтове.
Когато войната започна, Иран още в първия ден атакува цели в целия Персийски залив, включително в Дубай, град, който дълго време се славеше като безопасно убежище и се превърна в център за инфлуенсъри в социалните мрежи. Някои от най-известните му символи на лукса пламнаха, сред тях хотелът „Феърмонт“ на остров Палм Джумейра и хотелът „Бурдж ал Араб“. Летището на Дубай, най-натовареното в света за международни пътници, бе затворено след удар на дрон.
Оттогава Иран разшири атаките си срещу петролни и газови съоръжения. Рафинерията „Рас Танура“ в Саудитска Арабия с капацитет 550 000 барела дневно временно прекрати работа като предпазна мярка, след като ирански дрон удари склад за петрол.
Бе атакуван и нефтеният хъб Джебел Али в Обединените арабски емирства, както и алтернативното пристанище Фуджейра. Иран нанесе удар по катарския терминал за втечнен природен газ „Рас Лафан“ и атакува редица кораби, опитващи се да преминат през Ормузкия проток – маршрут за около една пета от световните доставки на петрол.
Удари бяха нанесени и по няколко американски военни обекта, включително ключови станции за проследяване на ирански ракетни изстрелвания в Бахрейн и Катар.
Част от стратегията на Техеран е да изчерпи запасите от противовъздушна отбрана на държавите от Персийския залив. Те са много по-уязвими от Израел към иранските ракети с малък обсег и дронове, които могат да достигнат целите си за минути.
По-рано тази седмица, след като понесе тежки бомбардировки, Иран удари поредица от американски посолства и консулства в региона. Атаките срещу енергийна инфраструктура продължават, като много от тях се извършват с дронове „Шахед“, чиято цена е около 35 000 долара, докато свалянето им струва многократно повече.
Представители на държавите от Персийския залив предупреждават, че спирането на производството може да изтласка цената на петрола до 150 долара за барел и да предизвика сериозни ценови шокове в Съединените щати преди междинните избори през ноември.
„Изненадващо е, че нямаше момент, дори в събота сутринта, когато в Иран да се наблюдава парализата, която видяхме в началото на юнската война“, казва Криг.
Ако иранската армия успее да продължи бойните действия, включително чрез изстрелване на дронове и балистични ракети, тя може да причини значителни загуби на американските сили, смята Нико Ланге, старши изследовател в Мюнхенската конференция по сигурността и бивш началник на кабинета в германското министерство на отбраната. Досега в конфликта са загинали шест американски военнослужещи.
„Техеран разчита да спечели време, за да запази властта си“, казва Ланге. „Съединените щати обаче скоро ще се окажат под натиск да търсят начин да прекратят или поне да ограничат операцията, ако Революционната гвардия продължи да запазва способността си за действия.“
Фактът, че режимът е способен да провежда множество операции дори след като десетки негови лидери бяха убити, изпраща ясно послание към противниците му.
„Целта на бойните действия не е непременно да се спечели войната“, казва Вали Наср, бивш високопоставен американски служител и експерт по Иран в университета „Джонс Хопкинс“. „Те трябва да променят възприятието в Съединените щати и Израел, че Ислямската република е слаба и че е възможна смяна на режима.“ | БГНЕС
