Ябълката на раздора между двете държави се оказа коронавирусът
Германия и Италия си заформиха сериозен конфликт.
Причината за този конфликт е пандемията от коронавирус, съобщава ZDF.
Поради факта, че Берлин блокира финансовата помощ за Рим, в страната се надигна вълна от омраза. Немският телевизионен канал отбеляза, че през първите седмици на кризата италианците бяха подпомагани не от европейските партньори, а от Русия и Китай, което до голяма степен задълбочи конфликта.
В деня, в който на кмета на Скиесаро му се изчерпа търпението, в Италия бяха регистрирани 12 000 смъртни случаи от коронавирус. ЕС пък заяви на свой ред, че Германия продължава да се противопоставя на освобождаването на коронабондовете.
От този ден знамето на Европейския съюз вече не се развява над град Кадонеге в провинция Падуа, пише "Поглед инфо".
В Италия се сваля синьото сукно, разкъсва се на парчета и се изгаря.
„Може би ще се срещнем отново по-късно. Може би“, каза Фабио Рампели, заместник-председател на палатата на депутатите на италианския парламент.
ЛАУРА ГАРАВИНИ, италиански депутат от Партията "Жива Италия":
„В момента наистина се издигна вълна от омраза. И това ме притеснява много, защото дори според резултатите от анкетите е ясно, че почти половината италианци говорят отрицателно за Германия. За 45% от италианците Германия стана враг номер едно. Като основен приятел 52 процента посочиха Китай.“
КАРСТЕН ШНАЙДЕР, член на Социалдемократическата партия на Германия:
„В началния етап на коронавирусната епидемия Германия направи редица грешки. Основната от тях е забраната за износ на хуманитарни доставки. Освен това Берлин предложи на италианците твърде късно легла за интензивно лечение, тоест лечение в Германия. Според мен това е срамно и погрешно решение. Много неща бяха разрушени (в отношенията между двете страни. - ИноТВ) поради факта, че през първите седмици на кризата на помощ дойдоха не държавите от ЕС, а Русия и Китай. И закъснелите, много закъснели усилия - включително от Германия - не можеха да поправят ситуацията.“
ЛУИДЖИ МАТИОЛО, посланик на Италия:
„Убеден съм, че това разочарование може да бъде преодоляно, ако Европа даде силен, съвместен, конкретен отговор и Германия също има голям принос. Германия е принудена да се дистанцира, въпреки че би искала да прегърне Италия. "Ние можем да направим това само заедно!" - пишат немските политици. Но Италия вече разбра, че съвместните кредитни задължения не се разбират под това.“
НОРБЕРТ РЬОТГЕН, ръководител на комисията по външните работи на Бундестага:
„Има проблеми със съвместните кредитни задължения. Защото се оказва, че ние провеждаме една част от финансовата политика заедно, но не и другата. Мисля, че това е разумен контрааргумент. Поради факта, че Германия, Австрия и Холандия отказват да издават коронабондове, тази седмица ЕС излезе с нещо ново на своята среща на високо равнище: фонд за възстановяване. Но дали толкова омразния ЕС ще се справи с възстановяването на Италия, зависи от също толкова омразната Германия.“
ЛУИДЖИ МАТИОЛО, посланик на Италия в Германия:
„Германия би могла да отпусне 1200 милиарда евро за борба с кризата. Това е 35 процента от БВП. Тази сума е седем пъти по-голяма от сумата, която Италия би могла да отпусне. Тази седмица Германия обяви готовността си да даде голям, много голям принос за укрепване на европейската солидарност. Заедно всички страни биха могли да съберат 1 трилион евро. Германската опозиция протестира.“
АРМИН-ПАУЛ ХАМПЕЛ, говорител по въпросите на външната политика от партията "Алтернатива за Германия":
„Италианците ще направят правилното нещо, ако напуснат еврозоната и върнат лирата, за да станат отново конкурентоспособни със слаба лира. Много финансисти ми казват, че за Италия това е единственият път към възстановяване.“
НОРБЕРТ РЬОТГЕН:
„В този глобализиран свят ние, немците, сами не можем да постигнем нищо. Не само в борбата срещу пандемията, но и в проблема с глобализацията. Имаме нужда от Европа и тя се нуждае от нас. След около два месеца немският канцлер ще оглави Съвета на ЕС. Поради епидемията от коронавирус, Ангела Меркел вече е сменила колата си. Италия сега се надява, че и в политиката ще настъпят промени.“
