Кое беше любимото място на Васил и Георги Илиеви и как изглежда днес то

Бърлогите, в които символите на 90-те години бивши мутри ръсеха валута до зори, спечелени от контрабанда, наркотици, рекет и проституция, се превърнаха в семейни ресторанти. Заведенията, откъдето са тръгнали редица фолкдиви, вече са разрушени, затворени или са се преобразили в тихи и уютни места. Между тези стени преди двадесет години са гърмели пълнители и се е слушал поредият нов хит. “Тигре,тигре“, пее Радо Шишарката в хита си, превърнал се в емблема на 90-те години. Тази песен е специалният му подарък за боса на ВИС Васил Илиев по случай откриването на ресторант „Мираж“.Кръчмата, емблема на силовите застрахователи, бързо се превръща в царството на чалгата. В попфолка мутрите откриват своята естетика, а певците от популярния жанр изпадат в истинска истерия да възпяват подвизите на дебеловратите момчета.Именно на тези места босовете на ундърграунда превърнаха обикновената чалга в най-проспериращия бизнес у нас. Ресторантът наричан тогава още щабквартира на застрахователната империя ВИС, основатели на която са братята Васил и Георги Илиеви – и двамата покойници.  Кръчмата е специално построена и моделирана за двамата братя и техните протежета. Култовото място било често посещавано лица на политическия и бизнес елит на страната, футболисти и видни общественици. Най-редовните гости обаче били именно висаджиите. Денонощните им запои там почти не секвали, а паркингът бил препълнен с последните модели на БМВ и „Мерцедес” за онези години. Хората били задължени да стават на крака, когато някой от клана Илиеви влизал вътре. Подземният бос Георги Илиев дори отпразнувал там сватбата си с красавицата Мая, която по настоящем е негова вдовица и наследница на богатството от сенчестия му бизнес. За съжаление, само година след пищната сватба, която устройва на брат си в "Мираж", Васил е застрелян смъртоносно на 200 м от заведението, а убийството му остава неразкрито и до днес.Картинката днес обаче изглежда много по-различна. Сега е тих ресторант, а името е запазено, като към него е добавено само едно „Ъ” в края, за да звучи по-битово. Вместо ресторант пък е механа с кладенци в двора и плетени черги по стените. Някогашният паркинг, наподобяващ автоизложението в Женева, пък е обзаведен с детски катерушки. Единственото, което е останало непроменено до днес, са двата бора, лично засадени в двора от братята Илиеви преди 20 години. Тогава те били високи едва метър, а сега прехвърлят покрива на кръчмата.