Ал Капоне: Скандалният бос на Чикаго (Част 1)

Това е пълната и неукрасена история на брилянтния и брутален цар на криминалния свят в Чикаго. Повечето хора не знаят, че ако бащата на Капоне не бил починал навремето, Ал едва ли е щял да се превърне в престъпник, а вероятно щеше да си остане счетоводител в една напълно легална строителна компания в Балтимор. Бащата на Капоне, уважаван италиански имигрант, който се бил трудил здраво, за да създаде свой собствен бизнес, никога не би позволил на сина си да се превърне в гангстер.Тъй като е с неаполитанско, а не със сицилианско потекло, Ал не би могъл никога да бъде част от Мафията. Освен това той се оженва за момиче от ирландско-американски произход от средната класа. Тези два фактора му осигуряват независимост от мафията в Ню Йорк. Какво по-добро място за ново начало за един амбициозен гангстер от дивия и некултивиран Чикаго през 20-те години на миналия век?Произведено в АмерикаДоста неща са изписани и казани за Ал Капоне във вестниците, списанията, книгите и филмите, които са пълна лъжа. Една от най-големите заблуди е, че той, също като много други гангстери от онзи период, е бил роден в Италия. Абсолютна лъжа. Този господар на подземния свят има напълно местен произход – той взима в ръцете си феодалните италиански престъпни структури и ги превръща в модерно американско престъпно предприятие.Множеството от италианските имигранти, също като имигрантите от всяка друга националност, идват в Новия свят със съвсем малко средства. Мнозина от тях са селяни, бягащи от безизходицата на провинциалния живот в Италия. Когато пристигат в големите пристанищни градове на Америка, те често се хващат на тежка физическа работа, поради неспособността си да говорят и пишат на английски и липса на професионални умения. Това не бил случаят със семейството на Ал Капоне.Габриел Капоне е един от 43 000 италианци, които пристигат в Щатите през 1894 г. Той бил бръснар по професия и можел да чете и пише на родния си език. Той бил от селцето Кастелмаре ди Стабиа, разположено на около 25 км. южно от Неапол.Тридесетгодишният Габриел довежда със себе си своята бременна, 27-годишна съпруга Тересина (Тереза) и своите синове – двегодишният Винченцо и бебето Рафаел. Неговият план е да работи с всички сили, докато успее да отвори своя собствена бръснарница.Заедно с много други италианци, семейство Капоне се нанася в Бруклин, близо до корабостроителниците. Жилището им на 95 „Нейви Стрийт“ не разполагало с топла вода и вътрешна тоалетна, нито пък с мебелировка.Способността на Габриел да чете и да пише му дава възможност да си намери работа в една бакалия, докато успее да отвори бръснарницата си. Терезина допълвала семейния бюджет с надомно шиене. Нейното трето дете Салваторе Капоне се ражда през 1895 г. Четвъртият й син – първото от децата й заченато и родено в Новия свят – се появява на бял свят на 17 януари 1899 г. и получава името Алфонс Капоне.Фамилията КапонеЩо за хора са тези родители, дали живот на един от най-прочутите престъпници в света? Дали са му предали някаква злокачествена жестока жилка? Неуловимо мутирали хромозоми? Бил ли е Ал Капоне малтретиран като дете? Прекарвал ли е формиращите си детски години в обкръжението на убийци и крадци?Категорично не. Капоне били нормално, тихо семейство. В своята чудесна биография „Капоне: Човекът и епохата„, Лорънс Бъргрийн разказва:„Майката… беше тиха жена. Нейният съпруг дон Габриел правеше повече впечатление, тъй като беше, по думите на един семеен приятел, `висок и хубав — много добре изглеждащ`. Също като жена си той бе спокоен човек, дори по отношение на дисциплината. Той никога не удряше децата си. Говореше им. Поучаваше ги, а те слушаха баща си“.„…в семейство Капоне нямаше нищо разклатено, агресивно или нечестно. Децата и родителите бяха близки; нямаше очевидни признаци за умствени заболявания, нито пък травматични събития, които биха могли да подтикнат момчетата към престъпния живот. Те не показваха социопатично или психопатично поведение; те не бяха луди. Не бяха наследили склонност към криминална кариера, нито пък се движеха в криминална среда… Те бяха уважаващо закона, незабележително италиано-американско семейство, показващо нормален модел на поведение; в тях не се наблюдаваше никакъв криминален или какъвто и да било друг гений“.През май 1906 г. Габриел става американски гражданин. Момчетата били наричани с италианските си имена у дома, но навън били познати с новите си американски названия. Винченцо става Джеймс; Рафаел – Ралф; Салваторе – Франк; Алфонс става Ал. Следващите деца са кръстени Амадео Ермино (по-късно Джон, с прякор Мими), Умберто (Албърт Джон), Матю Никълъс, Роуз и Малфалда.Малкият АлМалко след раждането на Ал Габриел премества семейството си в по-добра квартира над бръснарницата си на 69 „Парк Авеню“ в Бруклин. Това преместване излага Ал на културни влияния далеч по-различни от онези в италианския квартал. Повечето от жителите на Парк Авеню били ирландци, като имало и голям брой германци, шведи и китайци.Преместването в тази разнородна етническа обстановка позволява на Ал да се измъкне от консерватизма на италианския квартал. Без съмнение това допринася за бъдещата му роля на глава на престъпна империя.На една пресечка от дома на Ал се намирала енорийската църква „Сейнт Майкъл“, където преподобният Гарофало го покръства няколко месеца след раждането му. Джон Коблър пресъздава атмосферата на квартала в книгата си „Животът и светът на Ал Капоне„:„Животът в квартала, където Ал прекарва първите си десет години, бе суров, но никога сив и застоял. Тълпите от дрипави деца изпълваха улиците с живот, докато играеха на стикбол (игра подобна на бейзбола), избягваха уличното движение, караха се и крещяха, а техните майки, жени с набити бедра, се суетяха напред-назад, балансирайки върху главите си кошници отрупани с провизии. Каруците с плодове и зеленчуци, наспрели една до друга по тротоарите, създаваха ярък и благоуханен безпорядък. Противопожарните стълби, оплитащи като метална мрежа фасадите на квартала, се тресяха и дрънчаха при минаването на електрическия влак по авеню „Миртъл“".През 1904 г. петгодишният Ал тръгва на училище. Възможностите за образование на италианските деца били доста нищожни. Училищната система била дълбоко предубедена към тях и не се стараела особено да окуражава интереса им към по-висше образование, а в същото време родителите-имигранти очаквали децата им да напуснат училище веднага щом станат достатъчно големи, за да работят.Бъргрийн описва оскъдните образователни условия за децата на италианските имигранти:„Обществените училища, като това на Капоне, не правеха нищо съществено, за да помогнат на децата с италиански произход да се интегрират в американския начин на живот; това са непреклонни, догматични и сурови учреждения, където физическата сила често надделява като средство за поддържане на дисциплината. Учителите – обикновено ирландски католички, обучени от монахини – са страшно млади. Едно шестнайсетгодишно момиче често обучава момчета и момичета само няколко години по-малки от нея за 600 долара на година. Юмручните боеве между учители и ученици са нещо нормално, дори и между момчета и учителки… За Ал Капоне училището представляваше място на непрекъсната дисциплина, прекъсвана от внезапни изблици на насилие…“.Ал се справя доста добре в училище до 6-и клас, когато отличните му оценки бързо започват да падат. На четиринайсет години той изпуска нервите си пред една учителка, тя го удря и той й отвръща. Той е изключен от училището и никога повече не се връща там.Междувременно, семейството му се премества на 21 „Гарфийлд Плейс“. Това преместване щяло да окаже голямо влияние върху Ал, защото в новия си квартал той се запознава с хора, които щели да играят огромна роля в живота му: неговата съпруга Мей и гангстерът Джони Торио.ЧиракНа няколко пресечки от къщата на Капоне се намирала малка, ненатрапчива сграда, в която се помещавала щабквартирата на един от най-успешните гангстери на Източния бряг. Джони Торио бил нова порода мафиот, пионер в развитието на модерна престъпна организация. Административните и организационни таланти на Торио превръщат недодялания рекет в нещо като корпоративна структура, позволяваща на бизнеса му да се разширява, когато изникне възможност. От него младият Капоне научава безценните уроци, които залягат в основата на криминалната империя, която той впоследствие изгражда в Чикаго.Дребният на ръст Торио го научава рано в живота, че акълът, находчивостта и способността да привличаш съюзници са жизненоважни за оцеляването на улицата. Той е гангстер-джентълмен, който съвсем явно рекетира, но е напълно невидим що се отнася до бизнеса му с търговията на плът.Той е ролеви модел за много от момчетата в квартала. Капоне, също като своите другари, печелел джобни пари, вършейки дребни услуги на Торио. С течение на времето Торио започва да се доверява на младия Капоне и му възлага по-важни задачи, а Ал трупал опит и знания, наблюдавайки този изтъкнат рекетьор и хората в неговата организация. Бъргрийн обяснява как Ал научава от Торио за „важността на това да водиш привидно честен живот и да делиш работата от личния си живот, като че ли това можело някак да компенсира рекетьорските занимания. Тази форма на лицемерие представлявала втората природа на Джони Торио и той научил Капоне да я цени и уважава“. През 1909 г. Торио се премества в Чикаго и младият Ал попада под други влияния.Децата растящи в имигрантския Бруклин се движели на банди – италиански банди, еврейски банди и ирландски банди. Те не приличали на днешните свирепи улични банди, а просто децата от даден квартал се движели заедно в своята територия. Капоне бил член на „Саут Бруклин Рипърс“ и по-късно се присъединява към „Форти Тийвс Джуниърс“ и „Файв Пойнт Джуниърс“. Джон Коблър пише „уличната банда бе бягство. Уличната банда бе свобода. Тя даваше възможност на момчетата да излеят енергията си. Училищата и църквата не правеха нищо, за да приберат децата от улицата. Много малко училища разполагаха с физкултурен салон или детска площадка, или каквато и да е програма за извънучилищни занимания… Те формираха свое собствено улично общество, независимо от света на възрастните и нежелаещо да знае за него. Предвождани от някое по-голямо, властно момче те търсеха тръпката и приключенията. Изследваха, играеха хазарт, крадяха на дребно, рушаха чужда собственост, отмъкваха цигари и алкохол, извършваха тайни ритуали и се биеха с бандите на противниците си“.Ал е добро момчеВъпреки връзките на Ал с уличните банди и Джони Торио, нямало признаци, че той ще избере престъпния начин на живот. Той все още живеел у дома и правел онова, което се очаквало от него след като напуска училище: работел и помагал в издръжката на семейството си. А семейството му се справяло доста добре под ръководството на Габриел. Той вече притежавал собствена бръснарница. Тереза продължавала да ражда деца – няколко момчета и две момичета, едно от които умира като бебе. Единственото значително сътресение в спокойния живот на семейството се случва през 1908 г., когато най-големият син Винченцо (Джеймс) ги напуска и заминава на запад.В този момент от живота на Ал никой не би повярвал, че един ден той ще се превърне в цар на престъпния свят. В продължение на няколко години той работел усилено, обикновено твърде скучни професии, първо във фабрика за боеприпаси и после като резач на хартия. Той бил добро, възпитано и общително момче. Бъргрийн пише: „Няма да чуете истории за това как Ал си е играел с оръжия; ще чуете как той се е прибирал всяка вечер при майка си у дома“.Как това мило и изпълнително момче се преобразява в невероятно успял и жесток супер гангстер? Един от очевидните катализатори се явява в зловредното присъствие на Франки Йейл. Всички гледали със страх и респект на калабриеца Франческо Йоеле. Като пълна противоположност на миролюбивия Джони Торио, Франки Йейл изгражда репутацията си с помощта на мускули и агресия. Той отваря бар в Кони Айлънд, наречен „Харвард Ин“, и по препоръка на Джони Торио взима осемнайсетгодишния Ал Капоне на работа като барман.БелязаниятРаботата на Капоне в „Харвард Ин“ се състояла в това да бъде барман, бодигард и, ако е необходимо, сервитьор. През първата година той става популярен пред шефа и клиентите. Сетне късметът му бързо се преобръща, когато сервира на масата на една млада двойка. Момичето било красиво и младият Капоне останал очарован от него. Той се навел над нея и й казал: „Скъпа, задникът ти е страхотен и това е комплимент“.Мъжът до нея бил нейният брат Франк Галучио. Той скочил на крака и ударил нахалния сваляч на сестра си. Капоне побеснял и Галучио извадил нож, за да се защити. Той успял да среже лицето му три пъти, преди да грабне сестра си и да избяга. Раните на Капоне заздравяват, но белезите му остават завинаги.Обидата на Капоне предизвиква лека суматоха. Галучио отишъл да се оплаче на Лъки Лучиано, а той от своя страна отишъл при Франки Йейл. Йейл решил, че трябва да раздаде правосъдие и заставил Капоне да се извини на Галучио. Ал научил нещо от тази случка – да контролира нервите си.Йейл взел Капоне под крилото си и втълпил на младия човек как се гради бизнес чрез бруталност. Той бил находчив и жесток човек, който преуспявал чрез тактиката на грубата сила. Шьонбърг характеризира специализацията на Йейл като изнудване, лихварство, събиране на налози от сводници и букмейкъри, и предлагане на „протекция“ на местните бизнеси. „Йейл имаше армия главорези, които не само чупеха ръце и глави, но бяха способни и на убийство“.Освен от огромното въздействие на Йейл, по-нататъшното развитие на Капоне се повлиява и от други фактори. На 19-годишна възраст той се запознава с едно красиво, русо ирландско момиче на име Мей Кофлин, което е с две години по-голямо от него. Семейството й е от средната класа и трудно възприема връзката им. Двамата се оженват чак след раждането на детето им.Албърт Франсис Капоне (Сони) се ражда на 4 декември 1918 г. Негов кръстник става Джони Торио. Макар детето да изглеждало добре при раждането, то било заразено със сифилис още от утробата на майка си. Години по-късно Ал признава на лекарите, че е бил заразен с болестта още преди женитбата си, но смятал, че се е излекувал.Чувствайки нуждата да поддържа новото си семейство, Ал започва да търси законна кариера. Той напуска работата при Франк Йейл и се премества в Балтимор, където работи като счетоводител за строителната компания на Питър Айело. Ал се справял много добре. Той бил умен, разбирал от цифри и на него можело да се разчита.Но, когато баща му умира на 14 ноември 1920 г. от сърдечно заболяване, Ал отново сменя посоката. Според Бъргрийн тази загуба слага край на законната кариера на Ал. „Вероятно внезапното отсъствие на родителския авторитет дава свободата на младия Капоне да изостави счетоводителството и така трудно постигнатата аура на порядъчност…Той подновява връзките си с Джони Торио, който междувременно бил разширил престъпната си империя с тихото лукавство на ясновидец. Той изоставя горещо оспорваните улици на Бруклин за сметка на огромния необетован Чикаго. Възможностите били безкрайни: хазарт, бордеи и… незаконен алкохол“.В началото на 1921 г. Торио извиква Ал в Чикаго и той се съгласява. Въоръжен със знанията си за бизнеса и опита, придобит при бруталния Франки Йейл, Ал разполагал с отлично резюме за кариера в престъпния свят.ЧикагоЧикаго бил идеално място за създаването на престъпна империя. Това бил един буен, свадлив и пиянски град, готов да се продаде на първия човек с пари. Един кървав и брутален град, където милиони крави, свине и овце бивали посичани в кланиците от мъже, газещи до коленете в кръв. Градът бил напълно комерсиален, без снобарски претенции и апетити за „стари пари“.Политическата корупция била традиция в този обширен, прериен град. Законът бил с две лица и престъпността процъфтявала. Чикаго става известен със своето богатство и сексуален разврат. Когато Ал Капоне пристига там, търговията с плът тъкмо се превръщала в клон на организираната престъпност. Кралят на този бизнес бил „Големия Джим“ Колосимо. Той работел заедно със своята съпруга и партньор Виктория Мореско – една невероятно преуспяла мадам. Техните публични домове им носели приблизително по 50 000 долара на месец.Големият Джим бил собственик на „Колосимо Кафе“, един от най-популярните нощни клубове в града. Никой не го било грижа, че той е сводник. Това никога не го спирало да си общува с богатите и известните. Енрико Карузо бил редовен посетител, както и уважаваният адвокат Кларънс Дароу. Големият Джим, с огромните диаманти, изкрящи на всеки един от дебелите му пръсти, бил истински продукт на чикагското общество – внушителен, щедър, безвкусно крещящ и по-голям от живота.С процъфтяването на семейството и бизнеса му, Големият Джим призовава от Бруклин Джони Торио, за да работят заедно по разрастването на съвместната им империя. Това било отлично решение, тъй като Торио успява да качи бизнеса до нови висоти без да привлича внимание. Той е пълна противоположност на Големия Джим – не пиел, не пушел, не псувал, и не изневерявал на любимата си жена Ан.Падението на Големия Джим идва в лицето на Дейл Уинтър – хубава, млада певица, която открадва сърцето му. Той безразсъдно се развежда с Виктория и се оженва незабавно за младата си любима. Слухът за неговата глупост достига до Бруклин, където Франки Йейл вижда златна възможност и решава с груба сила да заеме позиции в империята на Колосимо. На 11 май 1920 г. Големия Джим е убит от Йейл в собствения си нощен клуб.Бъргрийн описва първото от погребенията на големите чикагски гангстери: „церемонията беше пищна демонстрация повече подходяща за… влиятелна политическа фигура или на видна знаменитост… събитие, на което свещеници и полицаи дойдоха да отдадат последна почит на човек, когото би трябвало да осъждат. Колосимо беше широко известен като Кралят на сводниците в Чикаго, а сред оплаквачите му бяха трима съдии, един конгресмен, един щатски прокурор и най-малко девет членове на градската управа“.В крайна сметка полицията установява кой е убиецът и Йейл е арестуван в Ню Йорк. Единственият очевидец на убийството обаче е един сервитьор, който отказва да свидетелства срещу Франки. Макар Йейл да успява да избегне правосъдието, неговият опит да завладее имерията на Колосимо пропада. Торио задържа с желязна хватка мултимилионния бизнес, който бил съградил за Големия Джим. С идването на Сухия режим парите потичат като река и той вече виждал хиляди нови бордеи, казина и питейни заведения.Капоне пристигаТочно в това всестранно престъпно начинание Торио въвлича 22-годишния Ал Капоне. Парите и възможностите за развитие поблазнили Ал, но не съвсем благоприличната перспектива да управлява бордеи го притеснявала. С помощта на своята бизнес находчивост той скоро се издигнал до партньор на Торио.Ал става управител на „Фор Дюсис“, щабквартирата на Торио в района на Ливий. „Фор Дюсис“ представлявало едновременно питейно заведение, игрална зала и публичен дом. Скоро неговият брат Ралф се присъединява към бизнеса.По същото време Ал се запознава с един човек, с когото щял да бъде приятел за цял живот – Джак Гюзик. Голямото еврейско семейство на Джак изкарвало парите си от проституция. Гюзик бил отдаден на семейството си мъж, който се държал с Ал като с по-голям брат. Способността на Ал да създава връзки извън италианската общност и липсата му на предразсъдъци изиграва важна роля в изграждането на по-нататъшната му съдба.Той се справял доста добре финансово и купува къща за семейството си в престижен квартал. В този дом, на 7244 „Преъри Авеню“, той довежда освен Мей и Сони, майка си и останалите си братя и сестри. Пред съседите Ал се представял за продавач на мебели втора ръка и правел всичко по силите си да поддържа образа на почтен човек. Според Бъргрийн къщата на „Преъри Авеню“ и Мей и Сони символизирали стремежът на Капоне към изкупление.„Макар да си изкарваше хляба, възползвайки се от човешките слабост, той дълбоко ценеше своята репутация и място в обществото. Колкото повече затъваше в рекета и останалите грехове на бизнеса, толкова повече идеализираше семейството си, което, чрез своята невинност, бе живото доказателство, че той не би могъл да е чудовището, за което го представя пресата по-късно“.Капоне се издигаОтношенията между различните банди, които представлявали чикагската мафия, били относително спокойни през следващите няколко години. Тогава на мястото на потресаващо корумпирания кмет „Големия Бил“ Томпсън се качва твърдо решеният на реформи негов наследник Уилям Е. Девър. Сега, когато градската управа била в ръцете на един наистина честен човек, обичайният ежедневен ритъм на подкупите и рекета станал доста усложнен. Торио и Капоне решили да преместят част от бизнеса си в предградието Сисеро, където можели да купят цялата община и полицейското управление.Скоро след като отваря бордей в Сисеро, Торио заминава с възрастната си майка за Италия, оставяйки Капоне да ръководи бизнеса в предградието. Капоне дава ясно да се разбере, че възнамерява да завладее цялото градче. Той слага своя по-голям брат Франк (Салваторе) на ръководна длъжност в градската управа. Ралф получава задача да отвори публичен дом за работническата класа, наречен „Стокейд“. Ал се фокусира върху хазарта и имал планове да отвори нова игрална зала, на име „Корабът“. Освен това той взима под своя контрол конните надбягвания в Хоторн.Като цяло завладяването на Сисеро от Ал минава без сблъсъци, с изключение на проблема с Робърт Сейнт Джон – един млад, разследващ журналист от „Сисеро Трибюн“. Всеки брой на вестника съдържал експозе за рекета на Капоне в града. Статиите били достатъчно ефективни, че да изплашат подкрепените от Капоне кандидати за изборите през 1924 г.В деня на изборите нещата загрубяват, когато хората на Капоне отвличат служителите от предизборния щаб на опонентите и заплашват избирателите с насилие. При новината за тези размирици, началникът на чикагската полиция събира 79 ченгета и ги въоръжава с пушки. Полицаите, облечени в цивилни дрехи, потеглят към Сисеро в коли без обозначения под предлог, че ще защитават сигурността на работниците в Западно-електрическата централа там.Франк Капоне, който току-що бил приключил успешно сделка за наем, вървял по улицата, когато наближил полицейският конвой. Някой го разпознал и колите се изпразнили за секунди. Тялото на Франк било обсипано с куршуми. Според полицаите те били действали при самозащита, защото, когато Франк ги видял да се приближават с насочени към него оръжия, той бил извадил и собствения си револвер.Ал изпада в дива ярост и ескалира насилието, като отвлича някои служебни лица и задига избирателните урни. Едно от служебните лица било убито. Когато всичко това приключва, Капоне държал Сисеро в ръцете си, но на твърде висока цена.Капоне организира за брат си невиждано по разкош погребение. Само цветята, осигурени от рекетьора-цветар Дион О`Бениън, стрували 20 000 долара. Въпреки разкоша си, погребението на Франк се различавало от това на Големия Джим Колосимо. Бъргрийн разказва „ароматът от прекършените цветя, макар и сладък, не помагаше особено за разведряване на подтискащото и мрачно настроение. Погребението на Големия Джим носеше леко празнична атмосфера, но младостта на Франк Капоне само допринасяше за трагичността на събитието; вместо пеене се чуваха вопли и стенания… Началникът на полицията в Чикаго Колинс изпрати същите ченгета, които бяха застреляли Франк, да наблюдават погребението му. Капоне едва се въздържаше да не започне война на живот и смърт срещу полицията в Чикаго“.Капоне сдържа нервите си през следващите пет седмици. Тогава дребният гангстер Джо Хауърд напада приятеля на Ал Джак Гюзик, когато последният отказва да му даде заем. Гюзик разказва за това на Капоне и той проследява Хауърд до един бар. Там Хауърд допуска безразсъдната грешка да го нарече италиански сводник и Капоне го застрелва.Уилям Х. Максуигин, известен като „обесващия прокурор“, решава да осъди Капоне, но въпреки устремеността си не успява да спечели делото, най-вече защото всички свидетели изведнъж развиват внезапна амнезия. Капоне се разминава с присъда за убийство, но публичността, която заобикаляла случая му донася огромна известност. Той се измъква от дискретния модел на поведение на Торио веднъж и завинаги.На 25-годишна възраст, само след четири години прекарани в Чикаго, Капоне вече е сила, с която всеки би трябвало да се съобразява. Богат, могъщ и господар на Сисеро, той се превръща в основна мишена за блюстителите на закона и конкурентите в престъпния свят. Той е съвсем наясно, че следващото разточително гангстерско погребение би могло да е неговото собствено. Крехкият мир, скрепен от Торио с другите банди, е отнесен от вихъра на Сухия режим. Убийствата в престъпния свят излизат извън всякакви пропорции.