Скандалният Мехмед Дикме се готви отново да влезе в политиката. Бившият министър на земеделието от правителството на Царя обяви, че се включва в нова, протурска партия, която да е алтернатива на ДПС. По всичко личи, че изгоненият от партията на Ахмед Доган Дикме смята, че скандалът от преди 18 години с източването на Държавния резерв с неговото дейно участие, вече е забравен. И е време той отново да се намърда в политиката, благодарение на която стана милионер. Сами се досещате дали по честен път.
Всичко започва през 2003 година, когато Дикме, като министър на земеделието и храните, пуска информация за предстояща зърнена криза, следствие на лошата реколта. Говори се, че именно той е посъветвал Царя да отвори хамбарите на Държавния резерв, за да не се стигне до шоково поскъпване на насъщния. През въпросния период Дикме взема решенията, излизащи от името на ДПС. Пак той разпорежда на министъра от ДПС Неждет Моллов, уж отговарящ за Резерва, какво да говори пред камерите и под какви решения да сложи подписа си. След тази зърнена афера в джоба на Мехмед Дикме влизат огромни суми. За които бившите му съратници до ден днешен питат колко точно са, но без да получат отговор.
Съучастието на Дикме в скандалната афера продължава да бъде ненаказано 18 години по-късно, нищо, че до ден днешен това е най-мащабната кражба в сферата на селското стопанство у нас. Каква всъщност е цялата схема?
След отварянето на Резерва през 2003 година държавното жито не отива в силозите на мелничарите, за където по принцип е предвидено. А е натоварено на кораби и изнесено зад граница. Всичко това се случва посредством фирмите Златна Тракия АД, Адонай-7 ЕООД, Трансекспрес ООД, ИЛС АД, ЕСТ-Маркет - Франция и Манекс ООД. Кои от шефовете им са си пили ракията с бившия министър дни преди той да обяви заплаха от хлебна криза, историята мълчи.
Само един месеца след това България действително е изправена пред перспективата за истински глад и четворно повишение в цените на хляба и брашното. Това е моментът, в който министър Дикме вкарва в ход и втората част от наглия си план за собствено забогатяване за сметка на българския народ. Екс колегите му от Кърджали разкриват, че под предтекст да успокои пазара, той предлага безмитен внос на брашно.
И какъв е крайният резултат? Хлебозаводите у нас са принудени да внасят на баснословни цени брашно от българското зърно, изнесено и смляно зад граница. С активното съучастие на Дикме.
Това кара редица депутати от опозицията да питат, и с право, не са ли погрешни посланията, отправени от него за състоянието на реколтата? Не са ли погрешни и прогнозите за зърнения баланс, на базата на които тогава бе разрешено да се деблокира остатъкът от стоковия фонд? И колко пари е прибрал Мехмед Дикме да да допусне няколко уж дребни грешки, които бележат един от най-мащабните хайдутлуци в историята на селското ни стопанство?
Доклад, изготвен след скандала от хората на Националната служба по зърното и фуражите, показва, че резултатите от развитието на зърнения пазар оправдават взетите от правителството мерки за регулиране на вносно-износния режим и за деблокиране на пшеница от Държавния резерв, и че по този начин пазарът у нас се е стабилизирал.
Остава открит обаче въпросът дали търсената стабилност трябва да се постига за сметка на ненаказани кражби от държавните хамбари, извършени за лична изгода и в ущърб на българските зърнопроизводители и мелничари. Защото покрай хвалбите за ефекта от нулевите мита темата за наказуемостта на конкретни субекти, облагодетелствали се с държавно зърно и печелили, без да инвестират в засяване, прибиране и преработка на пшеница, остава на заден план.
Дикме обаче не се е задоволил само с източването на Резерва като министър. Докато е във властта той е одобрил и няколко проекта по САПАРД на покойния вече Стефан Шарлопов. Така че не е изненада, че след като бива изхвърлен от властта, Дикме създава обща компания с него – „Евроагроконсулт 2005“, с която двамата продължават да усвояват яко пари, отпуснати от Брюксел.
Наглите му злоупотреби все пак не остават незабелязани и председателят на ДПС Ахмед Доган го изхвърля от партията. За да не се разрази грандиозен скандал, Сокола не го прави с гръм и трясък, а го оставя да се изслуе по терлици, както се казва. Говори се обаче, че в дъното на изгонването му от ДПС стои не друго, а пикантна афера с Лидия Шулева – най-богатата царска министърка. Която успяла да го подлъже да й осигури десетки милиони от престъпна схема с приватизационни сделки, които по онова време тъкмо набират сила.
Двамата се срещат на първото заседание на коалициония кабинет, а неопитният в любовните дела и креватни наслади Дикме лесно пада в мрежите на Шулева, която преди няколко месеца е погребала съпруга си. Възпитаният в консервативни мюсюлмански порядки министър до тогава не е и сънувал за изкусните и доста извратени сексуални адети на отегчените богати политички от царската партия. С присъщата си чистосърдечност той охотно споделял пред бившите си колеги от Движението за тънкостите на оралните ласки, аналните броеници, щипките, желираните ороматни смазки и прочие иширети, които и до днес не са си пробили път в кърджалийско.
Омаян от сексуалните наслади, които Шулева му дарява, Дикме лесно се поддава на корупционните й щения. Очевидно заслепен от плътска възбуда, той не се усеща как бива въвлечен в скандалната сделка за Булгартабак. Която се случва зад гърба на ДПС и залага съдбата на хилядите родни тютюнопроизводители на карта. А на Шулева осигурява десетки милиона британски лири в сметката.
Тогава съпартийците на Дикме разкриват на Доган мащаба на злоупотребата и министърът е подложен на другарски съд в партийната централа. Което слага край на кариерата му в ДПС.
А докачливият ардинец и до днес не може да прости на почетния председател солените шеги по адрес на сексуалната му неграмотност и откровените гаври, че вместо да защитава интересите на турското малцинство, е станал жиголо на стари дами. Обида, за която бившият министър търси реванш и до днес.
И въпреки скандалите, Дикме до ден днешен се радва на милионите, ограбени от българските производители. Той безнаказан управлява печеливш консултантски бизнес, чийто луксозен офис се намира на пъпа на София. Говори се, че сред клинетите му е ВИП затворника Миню Стайков. За когото Дикме е прокарал огромни проекти, финансирани с евро пари, благодарение на връзките си във фонд „Земеделие“. Пари, за които не е сигурно дали са използвани по предназначение или са потънали в нечий джоб.
Неслучайно след ареста на Стайков екс министърът е изпаднал в ужас да не бъде погнат и той. Очевидно обаче този стрес му е минал и той отново се е заел да се прави на партиен строител и напира пак да влиза в политиката. За още милиони.
