Сестрата на загиналия под връх К2 Атанас Скатов – Нели Димитрова, даде интервю за в. „Телеграф“, в което разказа интересни неща от живота на своя брат. Тя разри и при какви ужасни условия е трябвало да живее Скатов под върха-убиец и съобщи, че е научила за много пропуски на фирмата, организирала експедицията.
„Получих много обаждания от приятели в България, които недоумяваха за полемиката за връщането на останките му. Не смятам, че след всичко, което той правеше, това е начинът, по който да бъде изпратен. Бих казала, че брат ми е част от идеята, че доброто е заразно. Надявам се това, което правеше, да продължи да се прави. Наско винаги обаче е казвал, че при изкачванията се чувства по-близо до Бог, до силата му, до това, което е над нас и е създало Вселената. През 2008 г. за един месец той стана послушник в Рилския манастир на доброволни начала. Чувстваше, че трябва за известно време да се посвети само на Бог", коментира сестрата на загиналия алпинист пред „Нова Телевизия“.
- Нели, огорчиха ли ви коментарите от страна на колегите на Наско, че той е бил неподготвен за най-страховития връх през зимата и че не е бил алпинист в пълния смисъл на думата?- Разбира се. Но от самото начало на неговия път тяхното отношение и техните изявления говорят за тях самите, не за Наско. От моята учителка по история съм запомнила: „Когато фактите говорят, и Боговете мълчат.” Аз лично не знам какви са мотивите на тези хора да нападат брат ми, но като човек, който живее от 20 години извън България и наблюдава общностите на останалите народи, забелязвам, че ние се отличаваме с липса на добра българска общност. В България това е още по-засилено, не случайно мозъците ни изтичат, държавата се обезлюдява, хората не раждат деца. Това е много, много жалко, защото трябва да се гордеем, че сме българи, да ценим българските постижения и да уважаваме това, което сънародниците ни са направили и ще направят. А не да се опитваме да омаловажаваме техните успехи. И с каква цел? Ето това не разбирам. Успехът си е успех, фактите са факти.
- Наско вярваше ли, че тази изключително рискована експедиция може да завърши с успех?- Той вярваше, да. Беше изключителен оптимист и ако нямаше тази вяра, нямаше да постигне толкова много. За тази експедиция казваше, че отиват, за да опитат. Наско направи първо българско участие в зимно изкачване на К2 и ние трябва да се гордеем с това. Разбира се, че ние, изпращайки го, се притеснявахме за него. А дали можеше всичко да завърши добре? По принцип да, защото непалските шерпи се качиха. Но все пак те бяха група от 10 човека и със съвсем друга физика, психика и начин на живот. След като обаче си писах с останалите членове на експедицията, разбрах, че е имало много пропуски от страна на непалската фирма организатор. При такива условия експедицията не е могла да завърши успешно в комбинация с лошото време и с това, че се наложи Наско да прекара месец и половина върху ледника и с ротации нагоре и надолу. Всичко това оказа влияние.
- Добре ли беше подготвен за първото такова изпитание в живота си?- Да, той се подготви изключително силно, много тренираше, даде всичко от себе си. До последно беше спокоен и уверен.
- Когато се чувахте, оплакваше ли ви се от условията в базовия лагер, от шерпите, от храната?- От условията определено, въпреки че не бих го нарекла оплакване. Наско беше много силен мъж, винаги се опитваше да представи нещата в най-добрата им светлина и поемаше всички негативи върху себе си. Това е типично за него и затова толкова много хора дружаха с него, защото и те попиваха от тази аура. Иначе още в началото на експедицията получи стомашно-чревно разстройство и се наложи да приема антибиотик. Храната е била изключително еднообразна – само ориз и дал, което е тяхната леща. Хигиената явно не е била на ниво, водата за пиене също. От самите шерпи не се е оплаквал, той винаги ги е съжалявал, защото това беше техният поминък. Представете си едно семейство с 10 деца, в което най-силното и най-здравото момче е изпратено да стане планински водач. То веднъж, максимум два пъти в годината може да отиде на такава експедиция и да получи заплата, с която после ще храни всички. Наско винаги оставяше на шерпите своите вещи и дрехи, даже и сега е подарил много неща на своя партньор преди края на експедицията.
