Опитваме се от няколко години стратегически и дългосрочно да поставим фокус върху въздуха“, каза д-р Симидчиев
Проблемът с мръсния въздух не може да бъде решен само от един участник или дори от една институция. Трябва да го направим максимално широка коалиция, за да може да се случи нещо смислено в пречистването на въздуха.
С тези думи председателят на Сдружение „Въздух за здраве“ и депутат от ПГ на „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) д-р Александър Симидчиев откри пресконференцията, свързана с влиянието на мръсния въздух върху здравето на хората, предаде репортер на БГНЕС.
„Опитваме се от няколко години стратегически и дългосрочно да поставим фокус върху въздуха“, каза д-р Симидчиев и припомни, че преди 2 години беше направено мастило от въздушното замърсяване, с което бяха написани писма до институциите.
На събитието присъстват представители на местната власт, на академичната общност и на гражданското общество.
Тук е и специалният представител на Световната здравна организация (СЗО) за България и региона Кристина Маур-Стендер, която препотвърди думите на д-р Симидчиев, че проблемът не може да бъде решен само от една институция.
СЗО е тук, за да подкрепи България в нейната мисия, заяви Маур-Стендер и добави, че освен, че СЗО може да привнесе в България целия опит в света от всички успешни кампании и решения, може също така да споделя българския опит в световен мащаб.
По думите ѝ една фотография е равна на хиляда думи, затова тя подкрепя инициативата за Национален фотоконкурс „Въздухът“, в който могат да се включат както любители, така и професионалисти, като възрастовата граница е без ограничения.
Доц. Ангел Джамбов и доц. Ангел Буров, съавтори на изследването „Здравна тежест и неравенства, свързани със стресови фактори в градската среда в София, България“, представиха резултатите от проучването пред публиката. „Замърсяването на въздуха не просто е много важен рисков фактор за здравето, а се подрежда на второ място като рисков фактор за преждевременна смъртност“, подчерта доц. Джамбов.
Наред със замърсения въздух, двамата са разгледали и ефекта на шумовото замърсяване, липсата на достатъчен контакт със зелени пространства, ефектът на топлинните острови в градовете, изчисленията обхващат приблизителния брой в около 5 хиляди жилищни зони в София. „Установихме, че няколко хиляди смъртни случая на годишна база – изчисленията са правени за 2018 – 2019 г. – се свързват със замърсения въздух“, каза доц. Джамбов.
Доц. Буров от своя страна поясни, че трафикът има една особена роля, включително да преповдига част от замърсяването, особено на финия прах. „Финият прах е концентриран както в по-средните части на града, така и в някои югозападни части на София. При азотния диоксид голям проблем има с по-централно разположените места, през които минава по-голямо количество трафик“, обясни той и допълни, че има проблемни места също разположени покрай транзитни булеварди с по-интензивен, включително и тежкотоварен трафик.
Усилията трябва да бъдат съвместни, подчерта доц. Буров.
Заместник-кметът на Столична община (СО) в направление „Зелена система, екология и земеползване“ Надежда Бобчева също се съгласи, че чистотата на въздуха е един проблем, който не може нито една институция, нито една организация да реши сама. „Ние се мъчим да приложим и комплекс от мерки, за да подобрим качеството на атмосферния въздух. На първо място имаме нискоемисионна зона за автомобилния транспорт. 1 декември идват и тази година освен малкия ринг, за най-замърсяващите категории вече ще бъде в сила и големият ринг. В момента работим върху това да го обезпечим с нужната техника, за да можем респективно да идентифицираме възможните нарушители“, обяви зам.-кметът по екология, като напомни също, че от 1 януари 2025 г. действа и нискоемисионната зона за битово отопление.
Отношение към чистотата на въздуха има и зелената система, подчерта още Бобчева и съобщи, че в момента се работи по проекта „Зелени мерки за по-чист въздух“, който се финансира от Програма „Околна среда“, и на основните булеварди в СО и на няколко площадки ще бъдат засадени дървета и храсти, които се очаква да абсорбират в голяма степен замърсяването от въздуха.
Д-р Евелина Андреева, директор „Стратегическо развитие“ – РТЦ и представител на Нов Български университет (НБУ), представи данните от анкета, направена през юли и август, от които става ясно, че хората от женски пол и по-възрастните участници отчитат по-силно усещане на тревожност и безпокойства от замърсеността на въздуха.
61% от участниците в анкетата забелязват най-силен проблем с въздуха през зимата.
На въпроса „Предизвиква ли у вас замърсяването на въздуха усещане като безпокойство, тревожност, страх и други?“, 56,2% съобщават за силно емоционално въздействие.
72,5% от анкетираните казват, че са забелязали влошаване на собственото си здраве или на здравето на член на семейството си от замърсяването на въздуха. | БГНЕС
