Интервю с майката на застреляният спецполицай от СОБТ - Емил Шарков.
- Г-жо Рибчева, кога и как разбрахте, че синът ви Емил Шарков е убит при полицейската операция в Лясковец?
- В късния следобед на 14 март дъщеря ми се обади по телефона и ми каза, че се е случило нещо много лошо. Аз веднага я попитах: С Емо нещо ли? Тя каза: Да. Питам: В службата ли? Тя казва: Да. Въпреки това пак не допусках най-лошото. Почнах да я питам: Ще се оправи ли? Ще се оправи ли? Тя каза: Не. Исках да отида веднага да го видя, обаче ми казаха, че не може, защото не е приготвен.
Казах, че искам да видя ранените момчета, защото тогава се разпространяваше версията, че Емо е загинал, спасявайки животите им. Обясниха ми, че при тях също има охрана и не се допускат хора. Впоследствие разбрах, че тях всъщност са ги пазили от журналисти и от всякакво друго любопитство, докато сработят извинителните версии.
- Оказа се, че тази първоначална версия не е вярна ли?
- Когато се случи това нещастие, първото, което ми хрумна, бе, че баретите не ги застрелват така. Те са тренирани, обучени хора. Освен това не можех да разбера каква е тази тактика, която са прилагали в Лясковец - да се съберат четири човека на една тераса като пушено месо
Още тогава ми мина през акъла, че има нещо страшно сбъркано в тази работа.
- Защо смятате така?
- Още в първите новини по случая, които гледах, чух много странни неща. Например главният секретар бил казал пред журналисти, че в акцията загубил личен приятел. Първо ми направи впечатление колко несериозно е това - в една такава драматична ситуация ти намесваш нечии лични отношения. И си помислих веднага - виж този човек как се присламчва към опечалените.
Той трябва да бъде от другата страна - от тези, които дават обяснение защо така се е получило. Да каже кой и какви отговорности носи. А той се присламчва към групичката на опечалените: Аз съм загубил приятел. Извинявай, ти си главният секретар, ти си най-висшестоящият виновен за това, а той - бил загубил личен приятел.
- Каква е истината? Били ли са приятели Емил и главният секретар?
- Те са постъпили заедно в отряда, но аз в интерес на истината никога не съм чувала нищо от Емо за него. Били трима човека в една стая. Аз другото момче го познавам, даже Емо му беше кум на сватбата, но за Светлозар Лазаров вкъщи не сме чували никога и нищо от сина ми. След около седмица чух добавка от главния секретар - че с Емо били семейни приятели.
- И това ли не е вярно?
- Това вече е прекалено. Всеки в този момент започва да се съмнява защо този човек толкова изтъква личните си отношения със сина ми.
- Защо според вас?
- За да се включи в групата на опечалените, да спечели обществено съжаление и към него да се отнасят като към един пострадал, а не като към длъжностно лице, отговорно за случилото се.
- Как точно се е развило действието при акцията?
- Екипите са били няколко. Единият е бил на входната врата, вторият - на по-ниската тераса, а третият - на по-високата.Трябвало е да нахлуят едновременно, като сигналът за атаката е трябвало да бъде стрелба отвън с халосни патрони
Започват да стрелят с халосни патрони, но вместо да изненадат човека, го събуждат.
- Официалната версия е, че той ги е чакал въоръжен и барикадиран.
- Точно така. Но в момента на акцията той не ги е чакал отвътре с оръжието в ръка. Неизвестен факт е, че през цялото време на операцията той е бил бос. Не смятате ли, че един човек, който има намерение да отблъсква въоръжена атака, както се опитват да ни убедят, поне ще се обуе?
- Да се върнем на акцията...
- След стрелбата с халосни патрони баретата до Емо е казал: Тръгваме! И те са качили стълбата, за да се прехвърлят на терасата. Качват се на тази миниатюрна тераса - трима-четирима човека с униформи, оборудване, каски, щитове, оръжие.
Направо са били като сардели там, като риби в консерва. Този човек само защото не е имал ориентация или желание да ги изпозастреля, само заради това не са пострадали повече хора.
- Какво става после?
- Те се качват на терасата със следната задача: да счупят едновременно прозорците и вратата, да нахлуят в къщата от три места и да го хванат в леглото. Тук идва другата слабост при подготовката на тази операция. Оказва се, че къщата е имала много повече помещения, отколкото те са очаквали. И те въобще не знаят къде се е намирал в този момент човекът.
- Какво се случва след старта на операцията?
- Оказва се, че не само не могат да отворят външната врата, но не могат да счупят и прозорците от терасата, защото отвън има заварени радиатори. Вратата на терасата също не може да се отвори, защото отвътре има залостени неща и в крайна сметка баретите не могат да нахлуят заедно. Със закъснение успяват да открехнат вратата и през този тесен отвор започват да влизат един по един в къщата. В един момент го виждат, че се движи в коридора с пушка и тика майка си
Първо я скрива в банята.
- Те как реагират?
- Той започва да стреля по тях. И те тръгват да се връщат към терасата. Тогава ранява първата барета. Тук искам да кажа, че и барети са ми обяснили, че когато по време на операция настъпи такъв обрат, се променя тактиката на акцията. Тогава обаче
Гайков заповядва:
Да влиза и вторият екип!
Да, обаче този човек успява да рани барета и от втория екип. Той е притичвал по коридора - стреля по единия екип, тича от другата страна и стреля и по втория екип. Така ранява втора барета.
- Те не отвръщат ли на огъня?
- Те също стрелят по него, но много хаотично. Там първо е било тъмно, висели са завеси, чаршафи. Те не са имали видимост. Всичко се прави в тъмнината. Отвътре той ги е виждал много по-ясно - като силуети на фона на външната светлина. А те не са виждали нищо и са стреляли напосоки
В този момент те са успели да го ранят, но по-късно става ясно, че към момента въобще не са разбрали това нещо. След като вече има ранен и от втория екип, който атакува от по-високата тераса, и те също се оттеглят назад. В този момент не е ясно по каква точно причина този човек си избира да отиде към по-ниската тераса, където е синът ми, и извиква:
Майка ми е ранена! Искам да се предам!
Тогава Емо му извиква: Хвърли оръжието! Да ти виждам ръцете! Никой няма да стреля по теб! Приближи се към терасата! И тогава той наистина се приближава, но вместо да се предаде, с един куршум застрелва Емо в главата. Убива го на място.
- Как екипът е допуснал това да се случи?
- Една от причините е въоръжението, което са имали. Емо е бил с един малък щит - от тези, с които полицията отблъсква демонстранти при безредици. В пресата се изписаха какви ли не версии и догадки, че щитът му бил вече стар, че не бил достатъчно добре брониран, а той всъщност е бил с малък щит, който въобще не е срещу куршуми, а срещу демонстранти.
- Защо?
- Знам, че Емо е поискал голям щит - балистичен. Те са му подали, но той го е дал на колегата си и е останал с малкия. Така го застрелват.
- Възможно ли е баретите от най-елитното поделение в България да не са били правилно екипирани?
- Със сигурност не са били добре екипирани. На мен са ми разказвали и бивши, и настоящи барети, че ходят на учения с по 2000 патрона. А тук по време на акцията са им свършили мунициите. Представяте ли си?
Започнали са да викат: Свършиха патроните! Дайте патрони!
И те в един момент започват да си подават патрони насипно, сложени в гумени ръкавици. Те са отишли там с по един или два пълнителя. Подхвърлят си патрони. И този човек с пушката - какво? Ще ги чака да си зареждат пълнителите? Те в Лясковец са изстреляли малко над 300 куршума и толкова са били всичките им патрони.
- Направени са много грешки. Според вас кой е виновен за всичко това?
- Виновните са много, но най-виновен е главният секретар на МВР Светлозар Лазаров, а най-некадърни са командирът на отряда Гайков и неговите заместници. Но да спрем дотук с некадърността. Оттук нататък ще ви покажа, че на тези хора им липсват и каквито и да е морални качества - няма чест, няма достойнство, няма доблест. Говоря за главния секретар Светлозар Лазаров и за командира Гайков.
