Строителната фирма, която по чудо не уби десетки софиянци на Велики Четвъртък, е рецидивист в трудовите злополуки. “Дани Специал” обезкостява най-старият бг-завод за радиатори, завлича с милиони ББР
На Велики Четвъртък, 21 април т.г., в резултат на престъпна небрежност и некачествени строителни работи, в 11 ч. сутринта се срутва стената на бившата телефонна палата на ул. “Оборище” 26-30. Нелепата случайност изпраща по същото време на същото място президента Румен Радев и съпругата му, които са гости на празника на район “Оборище”. Цяло чудо е, че в момента на зловещото срутване е нямало минувачи край сградата-убиец и само Бог запазва столичани от втори “Алабин”, кръстят се свидетели на ужаса. Изпълнителят на СМР-тата е бил многократно предупреждаван от местната администрация, изсавани са му предписания за обезопасяване, които той не изпълнявал. Отказал е да постави скеле и обезопасителни мрежи. В медиите излиза лаконично съобщение, че виновните могат да получат глоба от 5 до 50 хил.лв., а фирмата “Дани Специал” се смотолевя някак под сурдинка. Между журналистите като че ли има омерта да не ровят кой стои зад въпросния строител и с каква репутация е заслужил да работи в най-аристократичната и скъпа част на София.
Бегъл поглед в регистрите свързва на пръв поглед никому неизвестната фирмичка с медийния магнат Радосвет Радев и военния завод “Терем”. Пръкнала се от нищото, миналото на “Дани Специал” сящаш разказва история за разрушеното и нарязано за скрап материално наследство на България. По документи ЕООД-то се води на името на родения през октомври 1966 г. Йордан Борисов Йорданов. Той е собственик и на доведения до фалит Радиаторен завод “Маяк” в Добрич, част от военно-промишления комплекс на страната. Свързан е с оръжейния давод “Терем” и по времето на соц-а е хранел над 1000 работници, а продукцията му се е изнасяла по цял свят.
След като попада в ръцете на “Дани-Специал”, предприятието става лобно място на 53-годишен работник. Той бива обгорен, обезобразен до неузнаваемост и убит от пещ, която умишлено не е била поддържана в добро техническо състояние. По нареждане на собственика не е била пускана от няколко месеца, уж за да се правят икономии. Съоръжението е от 80-те години на 20 век, френско производство, но през годините заради свидливостта на чорбаджиите, са му били пригаждани части местно производство. Нелепите “производствени рационализации” в края на краищата довели и до фаталния инцидент, пише добричката преса.
Първата работа на Йордан Йорданов след като закупува радиаторния завод “Маяк” е да се набълбука с кредити, които нама намерение са връща. От 2008 г. има необслужен кредит за 3,3 млн.лв. към ББР, още 35,5 хил.лв има и щъм чактния кредитор “Ер Ликиз”. Непогасени вземания фигурират и към “Пиреос Банк”, сочи справка в Търговския регистър. Общите задължения надхвърлят 4,8 млн.лв. Банкери коментират, че казусът е класически пример за източване и обезкостяване на рентабилно предприятие от металургичния сектор.
По техни думи, и към днешна дата реален собственик на разграбения завод са сестрата и шуреят на медийния олигарх Радосвет Радев - Николай Иванов Радев и жена му Албена Крумова Радева. Николай Радев притежава “Компания за инженеринг и развитие”, чрез която по времето на масовата приватизация си напазарува “Маяк”, чевръсто разпродава златните земи на комплекса, прилежащите му почивни станции на първа линия край морето и доста атрактивни селскостопански терени в Житницата на България, както е по-известен Добрич. По-късно “продава” на книга огризките от радиаторния завод на въпросния Йордан Йорданов от “Дани Специал”, но конците продължават са се дърпат от сем. Радеви, твърдят запознати с далаверите на могъщия клан. Колеги от медийната гилдия допълват, че с банковите кредити, дадени на добричкия военен завод, през годините са се финансирали и яловите журналистически проекти на Радосвет Радев.
Апропо, бившият радио магнат освен силни връзки по високите политически етажи, притежава прако и чрез подставени лица нотариални актове за някои от най-апетитните терени в идеалния център на Столицата. Така например сградата-(потенциален) убиец на “Оборище” 26-31 е формално притежание на “Амарат Пропъртис” на софтуерния специалист Дилян Павлов, който я купува през няколко офшорки от БТК за 10,6 млн.лв. през 2010 г.
