Според него мутациите, установени в грипния вирус, водят до по-висока заразност, но не и до по-тежки клинични форми
Въвеждането на противоепидемични мерки в област Добрич е превантивна стъпка, а не знак за извънредна или тревожна ситуация. Това заяви инфекционистът проф. Трифон Вълков в студиото на „Твоят ден".
Мерките в региона влизат в сила заради рязък ръст на заболеваемостта - от 7% на 14% само за седмица. Сред тях са дистанционно обучение за учениците, ограничаване на свижданията в болниците, филтър на пациентите и препоръки за носене на маски на определени места.
Проф. Вълков бе категоричен, че към момента няма основания за обществено безпокойство. „Нито към днешна дата, нито към вчерашна и съм почти сигурен - нито към утрешна ще имаме някакъв повод за паника", подчерта той.
По думите му реалната клинична картина в болниците не показва тревожни отклонения.„Вчера бях 12 часа дежурен в болницата - абсолютно нормално, спокойно дежурство. Такова очакваме и в следващите дни", каза инфекционистът.
Проф. Вълков потвърди, че прогнозата му за новия подвариант на грипа се е оправдала. „Това е вариант, който се предава по-лесно, но не се асоциира с по-тежко боледуване", обясни той.
Според него мутациите, установени в грипния вирус, водят до по-висока заразност, но не и до по-тежки клинични форми. „Големите школи - във Великобритания, Австралия и други държави - не отчетоха по-тежко боледуване при пациенти с този вариант", посочи проф. Вълков.
По-високият брой заразени логично води и до повече хоспитализирани, но това не означава, че вирусът е по-опасен. „Около 10% от заразените с грип по принцип го прекарват по-тежко. Когато вирусът се предава по-лесно и има повече заразени, тези 10% като абсолютен брой също стават повече", обясни инфекционистът.
Той подчерта, че усложненията не са директно причинени от новия вариант, а са част от познатата клинична картина на грипа.
Усложненията се наблюдават по-често при определени групи. „Те са по-чести при най-малките и при най-възрастните, както и при хора с придружаващи заболявания - сърдечно-съдови, белодробни, метаболитни", каза проф. Вълков.
Той допълни, че при хора с по-тежък преморбиден терен всяка инфекция, включително грипът, може да протече по-тежко. Инфекционистът обясни, че усложненията могат да бъдат вирусни или бактериални.
„Често виждаме вторични бактериални инфекции - тонзилити, фарингити, трахеобронхити", посочи той.
По-рядко, но по-сериозни са усложненията като вирусна пневмония или засягане на централната нервна система. „Като процент те са сравнително ниски, но когато се развият, някои от тях могат да бъдат потенциално животозастрашаващи", предупреди проф. Вълков.
По думите му усложненията не остават „скрити" и винаги дават симптоми. „Ако след подобрение настъпи рязко влошаване - ново повишаване на температурата, силна кашлица, задух, гноевидни храчки или сърцебиене, хората не трябва да чакат вкъщи", подчерта той.
Проф. Вълков увери, че при правилен и навременен подход прогнозата е добра. „Всичко това е лечимо. Ако бъде хванато навреме и се действа по правилата, няма да има абсолютно никакви проблеми", каза той.
Един от ключовите акценти в разговора беше употребата на противовирусни препарати. „Приемът на противовирусни лекарства само защото сме били в контакт с болен, лично за мен е неоправдан", заяви проф. Вълков.
„Имаме примери за развитие на резистентност на грипния вирус към противовирусни препарати. Това вече се е случвало в миналото", припомни инфекционистът.
По думите му профилактичен прием на противовирусни медикаменти е допустим само при строго определени групи. „Това са хора с тежък имунен дефицит, при които ваксинацията е противопоказана или не би довела до изработване на имунитет", уточни проф. Вълков.
За здрави и млади хора такава практика не се препоръчва.
