България и още 16 държави от ЕС настояват средствата за земеделие и регионално развитие да не бъдат намалявани в бюджета за 2028–2034 г. Зад спора за милиардите стоят производството, вносът и цената на храните
Спорът за европейските пари за земеделие изглежда като далечна институционална тема. Последиците от него обаче стигат до магазина – чрез производството, вноса и цената на храните, предаде репортер на БГНЕС.
За фермерите промяната в европейския бюджет няма да се измерва само в милиарди евро. Тя ще се отрази в решенията дали да бъде купена нова техника, да се засади още една нива, да се подмлади стадото, да продължи работа малката мандра или да бъде поет рискът за още един производствен сезон.
Европейската комисия предложи през юли 2025 г. нова финансова рамка за периода 2028–2034 г. на стойност близо 2 трилиона евро. Земеделието и регионалното развитие остават сред големите направления, но са поставени в нова конструкция заедно с други политики.
Комисията предвижда 300 млрд. евро за подпомагане на доходите на земеделските стопани и рибарите и около 450 млрд. евро за икономическо, социално и териториално сближаване.
На пръв поглед европейската подкрепа за земеделието остава значителна. Съществената промяна е в начина, по който средствата ще бъдат организирани и управлявани.
В момента земеделието има отделна обща европейска политика и собствена финансова рамка. За периода 2021–2027 г. за Общата селскостопанска политика са предвидени 387 млрд. евро. След 2027 г. Европейската комисия предлага средствата да бъдат включени в по-големи национални и регионални планове.
Именно срещу тази промяна се противопоставя България. Предложеният финансов пакет за страната след 2027 г. е намален с над 20%, като българската позиция определя това намаление като неприемливо.
Зад процентите стои реалната икономика.
България има силно производство на зърно и маслодайни култури, но при редица други храни зависимостта от външни пазари е значителна. Данните на Националния статистически институт показват, че през 2025 г. вносът на стоки в страната е нараснал с 6% и е достигнал 105,5 млрд. лева. При храните и живите животни само за периода януари–август 2025 г. вносът е нараснал с 14,7% спрямо същия период на предходната година.
Тези данни сами по себе си не означават, че намаляването на европейското финансиране ще доведе до по-скъпа храна. Цените зависят от множество фактори – добиви, климат, енергия, горива, труд, транспорт, преработка, търговски надценки и международни цени.
Устойчивостта на местното производство обаче е част от тази картина. Когато вътрешното производство отслабва, недостигът трябва да бъде компенсиран. Един от възможните източници е вносът.
При зеленчуците зависимостта е особено видима. Българските производители се конкурират с продукция от държави с различен мащаб, климат и производствени разходи. Малкият производител разполага с по-ограничени възможности да разпредели риска, да инвестира в напояване, складове и техника или да понесе няколко последователни слаби сезона.
Подобна е ситуацията и в животновъдството.
Една ферма не произвежда само мляко или месо. Около нея функционират мандри, транспортни и ветеринарни услуги, фуражно производство и други дейности, които осигуряват заетост в региона. Закриването на ферма свива и част от веригата след нея.
Потреблението показва мащаба на тази връзка. През второто тримесечие на 2025 г. едно домакинство е консумирало средно на човек 21 кг зеленчуци, 10,7 кг месо, 7,6 кг кисело мляко и 5,1 литра прясно мляко.
Това превръща производството на храни от секторна тема в част от ежедневната икономика на домакинствата.
Затова и спорът за следващия европейски бюджет има значение далеч отвъд размера на една субсидия. Става дума за условията, при които българските ферми ще инвестират, ще поддържат производство и ще запазват работни места, както и за способността на страната да поддържа местни хранителни вериги.
На 2 октомври общата позиция за запазване на средствата за земеделие и регионално развитие беше подкрепена от 17 държави – България, Италия, Румъния, Кипър, Хърватия, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Словения, Словакия и Испания.
Други държави, сред които Германия, Нидерландия, Дания, Швеция, Австрия и Финландия, настояват за ограничаване на предложения бюджет и за насочване на повече средства към нови приоритети, включително сигурност, отбрана и конкурентоспособност.
Европейската комисия заявява, че в новия бюджет доходната подкрепа за земеделците ще бъде защитена, а за по-слабо развитите региони са предвидени гаранции. Предложението обаче предстои да бъде променено и договорено между държавите членки и европейските институции.
Преговорите ще продължат до края на 2026 г., а целта е новият бюджет да бъде приет през 2027 г., преди началото на следващия финансов период на 1 януари 2028 г.
До тогава сметката ще се прави не само в Брюксел. Ще се прави във фермата, в мандрата, на зеленчуковата борса и на касата в супермаркета. І БГНЕС
