България продължава да е сред държавите с най-висока консумация на алкохол в Европа и света. Данните на Световната здравна организация показват, че българите над 15-годишна възраст изпиват малко над 11 литра чист алкохол годишно. Водач в предпочитанията е бирата, следвана от виното и спиртните напитки.
По неофициални данни у нас живеят над 200 хиляди алкохолици. По отношение на рисковете от пиенето статистиката е още по-притеснителна, а здравните последици - сериозни. България губи средно 6 и половина години на човек заради алкохола, икономическото отражение също е голямо. За терапията на алкохолиците помагат групи за самопомощ, има ги в почти всеки град, консултации с психолог, а при сериозната зависимост - лечението е в ръцете на психиатрите, на пациента, с подкрепа на неговото семейство, приятели, колеги.
След 30 години в хватката на алкохола, той е един от пациентите на отделението по зависимости в Центъра за психични заболявания в Русе. Крием лицето и името му, защото има престижна професия и не иска хората да знаят за тази зависимост.
„Накрая вече започнах от сутринта, пречеше ми на работата", споделя зависимият.
Потърсил помощ, защото осъзнал, че сам няма да се справи. Осъзнаването на проблема е първата стъпка за лечението на тази зависимост, казва лекуващият психиатър д-р Станислав Иванов.
„После следва смирението, да знаеш, че това е една висша сила, просто трябва да го приемеш и да вървиш успоредно с този проблем", обясни той.
Повечето алкохолици постъпват принудително за лечение.
„Притесняват се да постъпят в психиатрично заведение. Страхуват се от условията, от стигмата, имиджа, какво ще кажат хората", каза още д-р Иванов.
Употребата на алкохол е социално приемливо поведение по нашите ширини. Няколко питиета на банкети, фирмени партита, тържества не ни правят алкохолици, казват лекарите и подчертават, че едва три процента от хората развиват зависимост.
Често алкохолната зависимост се развива след преживени лични или професионални кризи, разочарования, стрес.
Нова телевизия, „Събуди се"
