В проекта на бюджет за 2025 г. не обръщат внимание на ключов въпрос

Разходите за персонал се увеличават с 3 млрд. лв. или с 15,3%

Дори очакваните приходи от двете амнистии да се изпълнят, решаването на проблема с дефицита остава за следващите години

Общите разходи нарастват с 25,5% до 98,9 млрд. лв.

Третата ми статия за проекта за бюджет за 2025 г. е посветена на разходната част, на държавния дълг и на фискалния резерв.

Прави впечатление, че отново не се обръща внимание на ключовия въпрос за икономичността, ефективността и ефикасността на разходите. Освен това не са налични достатъчно буфери, които ще са особено необходими предвид огромния размер на очакваните приходи от двете амнистии. Дори те да се изпълнят (почти невероятно) техният еднократен характер означава, че решаването на проблема с дефицита остава за следващите години.

Разходи

Общите разходи, включващи вноската в бюджета на Европейския съюз, в проекта за бюджет за 2025 г. са 98,9 млрд. лв. и така биха нараснали с 25,5% или 20,1 млрд. лв. спрямо очакваното изпълнение за 2024 г. Това рекордно увеличение няма аналог след въвеждането на валутния борд, въпреки че очакваната в прогнозата средногодишна инфлация е 2,4% и няма обективна причина това да се случи.

Интересно твърдение относно източниците на дефицита беше направено от бивш министър на финансите, който беше основният застъпник за растежа на социалните разходи през последните години. Според него увеличението на пенсиите не само не допринася за допълнителен дефицит, а даже заради по-високите приходи от осигурителни вноски го свива.

Един от фактите, които са ясни на всеки човек, запознат с принципите и развитието на осигурителната система през последните години, е, че размерът на пенсиите фактически не се определя от осигурителните вноски, а от политиката на правителството. Общите разходи за пенсии на Държавното обществено осигуряване (ДОО) през 2025 г. се планират в размер 23,65 млрд. лв. (освен това още 0,47 млрд. лв. са пенсии за сметка на държавния бюджет или общо са 24,1 млрд. лв.), докато приходите от осигурителни вноски са 16,25 млрд. лв. (включително тези от амнистията, които общо възлизат на 1,07 млрд. лв.). Т.е. дори без отчитане на вероятно завишения ефект от амнистията дефицитът на ДОО се очаква да бъде поне 7,4 млрд. лв.

Ясно е, че разходите за пенсии значително надвишават приходите от вноски и, ако между двата показателя имаше съответствие, пенсиите трябваше да са с над 30% по-ниски или осигурителните вноски трябваше да са с над 45% по-високи. Така че всяко увеличаване на пенсиите води до допълнителен дефицит както на ДОО, така и на консолидирания бюджет.
Още по-голям е недостигът, когато се съпоставят социалните разходи спрямо приходите от социални и здравни осигуровки. Очакваните приходи на социалното осигуряване за 2025 г. са приблизително 22 млрд. лв., докато социалните и здравноосигурителните плащания са почти 40,6 млрд. лв. Политиката на горепосочения бивш министър на финансите се състоеше в основната си част в увеличаване на социалните разходи. Така през 2025 г. 18,6 млрд. лв. от тях ще бъдат за сметка на държавния бюджет и това ще се случи, без в проекта да са предвидени допълнителни мерки за тяхното повишаване. Полученият размер на социалните разходи е резултат от прилагането на действащото законодателство след мерките, предприети от посочения министър. Следователно аргументът, че миналите действия нямат значение за настоящата ситуация са абсолютно несъстоятелни, след като принципът е да се прилага процентно увеличение спрямо вече достигнатия размер.

Това обяснява нарастването на социалните разходи с 6,25 млрд. лв. или 18,2% през 2025 г. спрямо очакваното изпълнение през 2024 г. Така само за три години (при база 2022 г.) социалните разходи се повишават от 15,1% от БВП до 18,8% от БВП - т. е. с почти 4 процентни пункта.

Българските правителства през продължителен период от време избягваха такъв тип политика и поради това нарастването на доходите се случваше не толкова бързо, но по-устойчиво отколкото в конкурентните икономики от ЕС в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). През отделните години нямаше двуцифрени темпове на растеж, но спадовете при кризи бяха относително по-малки и в рамките на периода от 2003 г. насам средният растеж, коригиран с реализираните дефицити, е най-висок в България спрямо посочените страни.

Големите социални разходи са типични за повечето държави от ЕС, но заради тях е необходимо високо данъчно-осигурително бреме, което създава неефективност и спъва икономическото развитие като ограничава частните инвестиции. Неслучайно капиталите изтичат от ЕС и се насочват към Съединените щати, които изпреварват ЕС според темпа на икономически растеж и според покупателната способност на доходите.

България все още е далеч назад според равнището на реални доходи и подобна политика със сигурност ще забави сближаването в по-дългосрочен период - красноречив пример за това е Гърция, която се представя най-зле сред държавите в ЦИЕ именно заради твърде щедри социални придобивки.

Разходите за персонал се увеличават с 3,05 млрд. лв. или 15,3% спрямо очакваното изпълнение за 2024 г. По този начин те ще достигнат 23,04 млрд. лв. и основен принос за това има сектор “Отбрана и сигурност”. В някои коментари се посочва нарастването спрямо първоначалния план за тези разходи за 2024 г., но междувременно през годината Народното събрание прие изменения в закони, които наложиха повишенията на заплатите да се случат веднага (например във висшите училища), без да отчитат факта, че те не са били предвидени в първоначалния вариант и без да приемат мерки за осигуряване на достатъчни устойчиви приходи за финансирането им.

Една от предложените мерки в този проект обаче е по идея на настоящото правителство - 10% увеличение на заплатите в бюджетния сектор за всички, които не получат по-голямо през годината. Допълнителните разходи за това ще бъдат в размер 834,3 млн. лв., което при търсене на всеки лев за удържане на дефицита под прага от 3% от БВП и без предложения за оптимизиране на тези разходи изглежда необяснимо.

Единствената мярка за ограничаване на разходите спрямо 2024 г. се отнася за понижаване на издръжката с 10% и то тази, която не включва самостоятелните бюджети и делегираните от държавата дейности. Спестените по този начин разходи се очаква да са едва 283,8 млн. лв.

Проектът за бюджет предлага най-голямо нарастване на капиталовата програма - със 7,25 млрд. лв. или повече от 2 пъти спрямо очакваното изпълнение за 2024 г. Това предложение разчита на значително по-високи приходи от фондовете на ЕС и по Плана за възстановяване и устойчивост. Предвид самоналожените задължения за приемане - например - на закон за личния фалит (според оценката на внесения проект този закон би имал силно негативно въздействие върху икономиката) изпълнението им изглежда изключително трудно, поради което вероятността за получаване на втория транш по ПВУ е относително малка. Нещо повече - поради неизпълнението на ангажиментите може да се окаже, че всъщност българската държава ще трябва да възстанови (???) част от получените вече средства.

Липсата на ресурси за финансирането ще допринесе и за по-ниско изпълнение на капиталовите разходи спрямо плана. Отражението от това върху бюджетното салдо би трябвало да е неутрално, но изглежда, че немалка част от общинските проекти, които трябваше да се изпълнят със средства от ЕС, се финансират от националния бюджет и по този начин увеличават дефицита. От друга страна по този начин поне се случват някакви публични инвестиции, които подобряват живота на хората в тези общини.

Държавен дълг и фискален резерв

Настоящата политика по дълга всъщност добавя необходимото финансиране за дефицита от текущата година към съществуващите задължения. Тоест, когато са налице падежиращи емисии, те се рефинансират - емитират се нови облигации, а постъпленията от тях се използват за плащане на номиналната стойност на падежиращите. Така дългът нараства с размера на допълнителните дефицити, което означава нарастваща база за лихвени плащания. По този начин тяхното понижение е възможно само при благоприятно развитие на лихвените проценти на международните пазари.

Планираното увеличение на брутния държавен дълг през 2025 г. е 12,5 млрд. лв., при положение че дефицитът би трябвало да е 6,4 млрд. лв. (падежиращите емисии са на стойност 3,7 млрд. лв. - те не променят размера на дълга, но се включват в лимита за нов дълг). Тоест над 6 млрд. лв. вероятно ще бъдат използвани за увеличаване на капитала на Българската банка за развитие за подпомагане на длъжниците по данъчната амнистия или на Българската народна банка във връзка с изпълнение на изисквания при членство в еврозоната, за други операции “под черта” или за финансиране на по-висок от планирания бюджетен дефицит.

Общо за периода 2025-2028 г. се очаква дългът да нарасне с 33,8 млрд. лв. (71,5%) до 81,1 млрд. лв. В относително изражение той ще се повиши от 23,5% от БВП в края на 2024 г. до 32,8% от БВП през 2028 г. - т. е. със 7,3 п. п. Планираните лихвени плащания през 2025 г. са 1,6 млрд. лв. (0,8% от БВП), но ще достигнат 3 млрд. лв. (1,2% от БВП) през 2028 г.! Тоест през този период значителен ресурс - лихвите по външни заеми между 1,37 млрд. и 2,65 млрд. лв., ще изтича от българската икономика само заради държавния дълг.

Минималният размер на фискалния резерв към края на 2025 г. се предвижда да бъде 4,5 млрд. лв. За пръв път такава цел е определена през 2004 г. и тогава е била 2,5 млрд. лв. През 2007 г. е 3,6 млрд. лв., през 2008 г. е повишен до 6,8 млрд. лв., когато очакваните общи приходи са били 21,4 млрд. лв., а разходите 21 млрд. лв., а от 2010 г. вече е 4,5 млрд. лв. при очаквани приходи 26,4 млрд. лв. и разходи 27 млрд. лв. От тогава минималният размер на фискалния резерв не е променян, но след този период абсолютният размер на държавния дълг постоянно нараства.

През 2025 г. очакваните приходи и разходи са почти 4 пъти по-високи и запазването на същото минимално изискване за фискалния резерв е неоправдано. Още повече, че по този начин то е много близо до неснижаемия остатък, тъй като само т. нар. Сребърен фонд е почти 4,3 млрд. лв. Освен това минималният остатък не би трябвало да е наличен само към определена дата, а по принцип, защото в противен случай министърът на финансите фактически би използвал средства, които не му е разрешено по закон.

Автор: Димитър Чобанов, финансист

trud.bg