Срокът, който парламентът даде на енергийния министър да започне преговори с Украйна за продажбата на оборудването от АЕЦ „Белене“, изтече на 11 септември. Дни след това министър Румен Радев внесе в енергийната комисия доклад за свършената работа, с който иска още 90 дни за провеждане на преговори.
Депутати коментираха пред Mediapool, че по-скоро ще оставят правителството да работи без конкретни срокове, защото има да се изчистят твърде много позиции, а и украинският парламент трябва да одобри сделката с конкретната цена
Част от неяснотите са свързани с наличните активи – какво трябва на Украйна, и какво смята да задържи България за себе си. Последно от АЕЦ „Козлодуй“ са поискали два от парогенераторите като резервни, но е възможно това да не се случи. И един от най-съществените въпроси – цената на потенциалната сделка.
Според решението на парламента, тя не трябва да е по-малко от 1.2 млрд. лева.
Толкова плати НЕК на руската компания „Атомстройекспорт“ по арбитражното дело за оборудването, което бе поръчано, но остава неизползвано след стопирането на проекта за втора ядрена централа. Всичко произведено за АЕЦ „Белене“ се съхранява на площадката за ядрения проект от 7 години насам. Това, разбира се, е свързано с немалко разходи.
Макар че очевидно интересът на държавата е да пласира ненужното ѝ оборудване при първа възможност, нещата не изглеждат толкова прости.
Като начало България явно ще търси по-висока цена от тази, която е платила на руснаците за произведеното оборудване. Българският клон на френската одиторска компания „Мазарс“ оцени активите на около 2 млрд. лв., тъй като добави в сметката проектната документация и платени такси за нейното разглеждане и одобрение.
От доклада на Радев до енергийната комисия става ясно, че самата Украйна е проявила желание да придобие и техническата документация на проекта. Също така Киев е информиран, че има елементи от оборудването, които са част от проекта, но не са поръчани от „Националната електрическа компания“ не са произведени от „Атомстройекспорт“. Също така оборудването не разполага с т.нар. „образци-свидетели“.
Това са парчета от метала, от който е изработен корпусът на реактора, които се ползват за следене как се отразяват върху него горивните кампании. Това е важно за контрол на стареенето на метала при експлоатацията на реактора. Материали и заготовки от оборудването обаче се съхраняват в двата завода, негови производители, твърдят от българското енергийно министерство.
Позицията на потенциалния купувач
Украинският президент Володимир Зеленски на два пъти потвърди интереса на страната му към оборудването на АЕЦ „Белене“. Същото заявиха от украинското министерство, допълвайки, че приключват свой инженерен и проектен анализ за необходимостта и целесъобразността на закупуването на пълен списък на оборудването, което се намира на площадката АЕЦ „Белене“. Все още се уточнява и откъде и как точно ще финансира евентуалната сделка.
„Наистина разглеждаме възможността да закупим двата реактора на ВВЕР-1000 и съпътстващото оборудване, което се намира на площадка АЕЦ „Белене“, заяви Олександр Харебин, политически съветник на украинското енергийно ведомство, пред Mediapool.
Той обяснява, че разглежданата възможност е с него да се доизградат почти готовите ІІІ и ІV блок на Хмелницката АЕЦ и това да помогне за възстановяване на разрушения по време войната на Руската федерация срещу Украйна национален електроенергиен баланс. Също така и като инструмент за частична компенсация на изгубените генериращи възможности след временната руската окупация на Запорожката АЕЦ, както и след минирането и взривяването на Каховската хидроенергийна система от страна на руските войски, допълва Харебин.
Относно съмненията около внедряването и възможностите за експлоатация в Украйна на произведените в Русия реактори, той отбелязва, че разбира политическата компонента и възможни последствия от решението да купят оборудването за „Белене“, но „украинският атомен бранш има огромен опит в изграждането и експлоатацията на подобен тип реактори“.
Ведомството разглежда в политическия смисъл тези реактори като български, а фактът, че са произведени в Русия, има второстепенно значение. „Предлагаме на всички да се разглежда „руският произход“ на тези реактори чрез призмата на съответното право на собственост на държавите от Варшавския блок върху съветското въоръжение, което Украйна получава сега като част от помощ от западната коалиция“, заявява политическият съветник.
„Хипотетичната продажба и предаването на тези два реактора в Украйна ще стане осъзнат геополитически избор на България. С това решение България ще се присъедини към западната енергийна коалиция, която подпомага защитата и отбраната на Украйна, защитата на Статута на ООН и на международното право“, коментира още представителят на украинското енергийно министерство.
Кой от какво се нуждае
Към момента все още не ясно каква част от оборудването ще влезе в сделката. От АЕЦ „Козлодуй“ са поискали да купят два от осемте доставени за „Белене“ парогенератори. Теч мъчи VІ блок на електроцентралата и макар Агенцията за ядрено регулиране да смята, че засега няма нужда той да бъде сменян, тази възможност се разглежда сериозно от централата и правителството. Дори от българското енергийно министерство вече проучват възможността за поръчка на нов парогенератор за „Козлодуй“ на алтернативен доставчик, а всички налични от „Белене“ да се продадат на украинците.
Все още се анализира кое е финансово и икономически по-изгодно – да запази оборудване или да продаде всички парогенератори и средствата от цялата сделка да се насочат към VІІ блок на „Козлодуй“, а ако течащият парогенератор създаде съществени проблеми, да се поръчва нов.
Украйна обаче също все още изяснява от какво точно се нуждае.
„Преди приемането на каквото и да било окончателно решение, трябва да сме наясно от какво наистина се нуждаем, да се доуточни комплектността, наличността и/или отсъствието на всички съставни елементи в съответствие на техническата спецификация“, казва Олександр Харебин.
Неговото министерство също така иска да прецени как е консервирано оборудването и как се съхранява, има ли техническото съответствие на всички съвременни стандарти – както на качество, така и на безопасност. Както и много други параметри, свързани с технически въпроси и с въпросите по безопасност.
Тази пролет украински специалисти вече са се запознали на място на площадката как се съхранява оборудването, но предстои още много работа по физическото инвентаризиране и одит на техническото състояние на оборудването, казват от Киев.
От доклада на Радев става ясно, че до средата на октомври се чака нова мисия на украински специалисти в Белене, които ще бъдат придружавани от техни партньори експерти от САЩ.
А каква все пак ще е цената?
„Разбира се, стойността на това оборудване също ще повлияе на решението дали ще се закупи цялостно или частично“, заяви Харебин. По думите му съществуват различни варианти на определянето на цената.
„Доколко обсъждаме изключително комерсиалната цена, оставяйки настрана политическите аспекти на споразумението, тогава може да говорим за балансова стойност, оценъчна стойност, стойност на изплатени средства според арбитражно решение на съда, стойност със зачитането на инфлацията или стойност с отчитането на амортизацията, стойност на текущо предложение от двете страни или договорна стойност от миналото. Също така трябва да се отчитат и възможни условия на финансирането, предложения на финансовите партньори, гарантите или донорите на бъдещото споразумение“, обяснява представителят на Украйна.
„Ние много внимателно проследихме българския избор на независим експерт за оценяване на това оборудване. Ние добре проучихме ситуацията, свързана с арбитража по делото за това оборудване. Именно след пълното разбиране и съгласуване с българската страна на резултатите на техническия одит ще можем да приемем аргументирани предложения относно цената или да дадем собствени предложения“, казва още той.
Всичко това означава, че сделката може и да не стане толкова бързо, колкото ѝ се иска на България, чийто интерес е най-после да сложи точка на близо 40-годишната сага със злополучния проект АЕЦ „Белене“.
Още въпроси
След като се постигне евентуална сделка, физическото транспортиране на оборудването и неговата застраховка при превоза са въпроси, които не е ясно как ще бъдат решени в условията на продължаващата пълномащабна руска война в Украйна.
Според Киев това е преждевременен въпрос. От там припомнят, че опитите да се унищожи украинската транспортна инфраструктура са почти всекидневни и понякога руските удари застрашават или засягат инфраструктура на съседите на Украйна – държавите членки на НАТО. „Затова, от съображения за сигурност, този въпрос още дълго ще остане отвъд обхвата на медийно обсъждане“, заявява Харебин.
Вероятно някакво по-съществено раздвижване по въпроса може да настъпи към края на годината, за което говори и искания от министър Румен Радев нов 90-дневен срок за провеждането на преговорите с Киев.
По това време се очаква вече да е готово проучването на американската компания „Уестинхаус“ за изграждането на VІІ блок на АЕЦ „Козлодуй“ по нейната технология AP-1000. То трябва да даде икономически и ценови параметри за новата ядрена мощност и правителството да реши дали да започне този строеж. За него има площадка, издадени са част от необходимите лицензи и разрешителни.
Около 2 млрд. лв. (ако украинците приемат тази оценка и вземат всичкото налично оборудване), се обмисля да отидат за започването на този ядрен проект.
Най-общо казано, вече са очертават контурите на схемата, по която проектът зомби за АЕЦ „Белене“, генерирал огромни разходи, съдебни дела и скандали, може да даде живот на два други проекта. И да приключи също влачения с години строеж на украинската АЕЦ „Хмелницки“, както и да започне нова ядрена мощност у нас.
Източник: narod.bg
