„Медицинската ДАНС“ не можа „по категоричен начин“ да определи дали смъртта на трансплантирания Петър Стоянов е резултат от заразяването му с опасна бактерия в УМБАЛ „Александровска“
Макар и със закъснение, и след огласяване на случая в медиите, Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) извърши проверка по сигнал за починал пациент с трансплантиран бъбрек в УМБАЛ „Александровска“, но не можа „по категоричен начин“ да определи точната причина за смъртта заради отказ от извършване на аутопсия.
Такова е заключението от проверката на ИАМН, изпратено на близките от Министерството на здравеопазването, с което OFFNews разполага.
Защо се наложи това препредаване на документи? Защото сигналът от майката на починалия Петър Стоянов до „Медицински надзор“ бе забавен и след изтичане на законоустановения срок за отговор жената алармира здравния министър Силви Кирилов. Инспекторатът към МЗ установи забавяне с два месеца, министърът разпореди проверката незабавно да започне, а виновните за нейното забавяне да бъдат наказани.
Тъй като проверките се образуват със заповед на изпълнителния директор, а такава заповед е издадена едва след сигнала на близките до МЗ, на практика директорката на ИАМН Иванка Динева трябваше да се самонакаже за пропуска.
От здравното министерство обаче уточниха, че наказана трябва да бъде заместник-изпълнителният директор на ИАМН Радка Николова, на която със заповед са възложени функции, свързани с контрола на медицинските дейности и правата на пациентите.
Казусът накратко
За случая с починалия Петър Стоянов пръв разказа OFFNews. Мъжът, тогава на 39 години, с диабет тип 1, страда от хронична бъбречна недостатъчност, заради която е на хемодиализа от година. След донорска ситуация, на 23 октомври 2024 г., шансът му се „усмихва“ и той е избран за присаждане на бъбрек от трупен донор. Състоянието му сочи, че е идеалният кандидат, отскоро на хемодиализа, чувства се добре, активен и с добра перспектива за възстановяване след трансплантацията.
Въпреки многообещаващото начало, месеци след трансплантацията Петър умира, покосен от неизтребимата бактерия – Клебсиела пневмоние. Бактерия, с която той се заразява по време на престоя си в Александровска болница и която, въпреки усилията на лекарите от АСК УМБАЛ „Токуда“, довежда да сепсис и впоследствие смърт.
Цялата история на Петър можете да прочетете тук.
Проверката на „Медицински надзор“ трябваше да установи дали в Александровска болница са спазени всички изисквания за лечението на трансплантирания мъж, дали условията в лечебното заведение отговарят на препоръките за стерилна среда и дали споменатата бактерия е довела до смъртта на Петър.
„Няма пряка връзка“
Без особена изненада, проверяващите констатират, че при извършената бъбречна трансплантация не се открива пряка връзка между реакцията на отхвърляне на графта (донорския орган) и находката (бактерията) от урокултурите и раневия секрет.
Нещо повече, проверяващите констатират, че „приложените мерки за превенция на вътреболнични инфекции на територията на УМБАЛ „Александровска“ са: ежедневно спазване на санитарно-хигиенните норми, принципите на асептика и антисептика, управление на болничния отпадък. Трансплантираните пациенти се настаняват в изолиран бокс с наличен Хепа-филтър, при постоянен контролиран режим на достъп до пациента. От м. август 2024 г. на всички реципиенти преди трансплантация се извършва скрининг за носителство на гени, кодиращи резистентност към карбапенеми (широкоспектърни антибиотици)“.
Освен експертната констатация от проверката, по щастлива случайност, два дни преди трансплантацията в болницата е извършена проверка на Столична РЗИ. Взети са проби на 21.10.2024 г. и 22.10.2024 г. точно от Клиниката по урология и Клиниката по анестезиология и интензивно лечение (КАИЛ), при които не са изолирани микроорганизми.
Те показват, че са спазени санитарно-хигиенните норми, а по-късно и че съответната вътреболнична инфекция при пациента е коректно регистрирана и отчетена чрез необходимите документални форми в Столична РЗИ, гласи констатация от доклада при проверката на ИАМН.
Вероятно заключенията нямат нищо общо с факта, че преди месеци Александровска болница беше сред лечебните заведения, които се обявиха категорично в подкрепа на директорката на „Медицински надзор“ Иванка Динева заради „медийните атаки“ срещу нея. Сред т. нар. „атаки“ бяха и серията публикации на OFFNews за непрозрачно изразходване на средствата от Националната програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантациите 2024 – 2028 г. Какво установи разследването ни може да прочетете тук, тук и тук. След него Министерството на здравеопазването назначи проверка, чиито резултати още очакваме.
Какво още става ясно от проверката
Констатациите повтарят в общи линии описаното в епикризата на пациента, макар някои факти да не се изясняват и проверяващите.
Петър е трансплантиран в УМБАЛ „Александровска“ на 23 октомври 2024 г. Операцията осъществява екип от четирима специалисти по „Хирургия и „Урология“ и двама анестезиолози. Присаждането на донорския орган е отчетено като успешно, кървене няма, бъбрекът работи. „Пациентът е първоначално хемодинамично стабилен и афебрилен“, пише в доклада. Трансплантираният бъбрек отключва диуреза в рамките на първия постоперативен ден (отделя необходимото количество урина).
Два дни по-късно хемоглобинът рязко спада до 59 г./л., а компютърната томография показва, че зад присадения орган се е образувал хематом. Налага се ревизия (на трансплантацията) и е отстранен хематом с обем 40 мл. Проверяващите не откриват несъответствие между рязкото спадане на хемоглобина и малкия по обем хематом, който е отстранен.
На 4 ноември пациентът е изведен от Клиниката по анестезиология и интензивно лечение и е настанен в Клиниката по урология. Там обаче установяват, че оперативната рана отделя секрет и микробиологичното изследване показва наличие на бактерията Клебсиела пневмоние.
Следвайки хронологията на данните, пациентът би трябвало да се е „сдобил“ с бактерията при престоя си в КАИЛ, макар проверката на СРЗИ ден преди трансплантацията да не установява вътреболнична инфекция, наличие на такава не констатират и проверяващите от „Медицински надзор“.
Все пак в Александровска болница започват борба с бактерията – назначава се антибиотично лечение и два пъти дневно се прави стерилна превръзка на раната от операцията. Бактерията Клебсиела пневмоние е полирезистентна, което означава, че повечето антибиотици са безсилни срещу нея. Макар първоначално да е постигнато подобрение, след близо две седмици към двата антибиотика се добавя трети.
След още няколко дни неуспешна борба с упорития микроорганизъм, повишаване на температурата, и след консултация с микробиолог, на 25 ноември антибиотичната терапия е сменена с друг широкоспектърен антибиотик.
Подобрение няма и два дни по-късно, пациентът отделя все по-малко урина, възпалителните маркери се покачват, има данни за бъбречна недостатъчност. На 2 декември 2024 г. донорският бъбрек е отстранен. Органът е с установени силно повишени размери (трикратно спрямо първоначалните), променена плътност, мековата консистенция и зони с некротичен вид. Анализът показва, че това е „реакция на отхвърляне“.
След отстраняването на донорския орган към терапията на Петър е добавен още един антибиотик заради данни за стафилококи в областта на оперативната рана. Дни преди изписването обаче са направени нови изследвания и не е установено наличие на бактериален растеж.
При престоя на пациента в лечебното заведение стриктно са спазвани и при необходимост коригирани протоколите за имуносупресия при бъбречно-трансплантирани пациенти от нефролози от Клиника по нефрология и трансплантация, констатират от „Медицински надзор“.
От ИАМН проверяват и АСК УМБАЛ „Токуда“, в която се опитват да спасят Петър от усложненията, настъпили след трансплантацията на бъбрек в „Александровска“, макар в сигнала на близките до агенцията да няма никакви претенции срещу нея. Предполагаме, че това е изискване на процедурата.
Видно от описаното лечение в доклада от проверката, въпреки смяната на няколко антибиотика и вакуумните превръзки – битката с бактерията е загубена. Клебсиелата „яде“ от артерията на пациента, лекарите оперират по спешност при изкървяване, налага се ампутация на единия крайник.
„При всички случаи резултатите не показват редукция в микробното число на основните мултирезистентни микроорганизми“, установяват проверяващите. Което на непрофесионален език означава, че въпреки усилията и многократно променяната антибиотична терапия, разпространението на бактерията не е спряно.
Въпреки това проверяващите не откриват пряка връзка между заразяването на Петър Стоянов с полирезистентната Клебсиела пневмоние и смъртта му. Точната причина, както разбрахме, би могла да се установи само при аутопсия на пациента, но близките не са разрешили.
Предвид резултатите от проверката обаче и констатираната липса на вътреболнична инфекция в „Александровска“ едва ли аутопсията би променила крайното заключение.
Някакви препоръки
Все пак на двете лечебни заведения са издадени предписания.
На УМБАЛ „Александровска“ се препоръчва „при бъбречно-трансплантираните пациенти да бъдат актуализирани Стандартните оперативни процедури /техническите реквизити на актуалната нормативна уредба/, както и с оглед оптимизиране на системата за биобдителност да се подобри комуникацията между персонала на клиниките, участващи в трансплантационния процес/тъканната банка и отговорното лице по смисъла на относимата разпоредба на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
На АСК УМБАЛ „Токуда“ се препоръчва: „В Клиника по хемодиализа всички консултации на пациентите да бъдат документирани в пълен обем, а извършените хирургични интервенции да бъдат подробно описани в Амбулаторен лист или друг документ. Това да бъде изрично посочено в Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на Клиника по хемодиализа или да бъде изготвен Алгоритъм за поведение при необходимост от консултации и хирургични манипулации и интервенции.“
В заключение, от „Медицински надзор“ са приложили и кратко обяснение за вътреболничните инфекции и рисковите фактори, които могат да ги предизвикат.
По отношение на вътреболничните инфекции, основните рискови фактори за възникването им при хоспитализирани пациенти са: шоково състояние, големи по обем травми и хирургически интервенции, остра бъбречна недостатъчност, кома, антибиотична терапия преди постъпване в стационар, механична вентилация, терапия с медикаменти, потискащи имунната система – стероиди, имуносупресори, катетеризация, продължителен престой в интензивно отделение (>3 дни). При пациента е прилагана терапия, съобразена с чувствителността към изолираните бактериални щамове /антибиограма/ и консултации с лекари-специалисти микробиолози.
Всичко е точно. Виновни няма.
Източник: https://offnews.bg/
