Столична община започва проверка на документите, с които са заравяни отпадъци в депото в Долни Богров. Причината е, че проверените документи показват кореспонденция между Столична община и МОСВ в периода 2016 - 2021 г., от които става ясно, че всяка година общината е заравяла двойно повече от позволеното количество в депото в Долни Богров.
След рекултивацията на депото в Долни Богров то трябваше да се превърне в парк – място за почивка извън широкия център на София. Реалността обаче явно е различна и с годините столицата се е сдобила с една планина от отпадъци. Още: “Демократична България” подкрепя затварянето на депата за отпадъци във „Враждебна“ и “Долни Богров”
Колко тона боклук е заровен?
От публикуваните от Столична община данни става ясно, че от 2016 до 2021 г. в депото е заравяно по над 100 000 тона годишно. През това време кмет на Столична община беше Йорданка Фандъкова.
- 2016 г. - над 106 000 тона
- 2017 г. - близо 109 000 тона
- 2018 г. - над 113 000 тона
- 2019 г. - близо 122 000 тона
- 2020 г. - над 100 000 тона
- 2021 г. - над 123 000 тона
Съгласно комплексното разрешително на Долни Богров, заровеният отпадък не е трябвало да надвишава 54 000 тона на година. Въпреки това в депото са заровени над 650 000 тона само за 6 години, което в момента налага да се направи изцяло нов проект за рекултивация. В него трябва да бъде отразен реалният мащаб на депото, който след неприемливите действия на бившите управляващи, значително надвишава обемите в стария проект, който така и не е завършен, обясняват от Столична община. ОЩЕ: ЕК иска финансови санкции за България заради нерекултивираните депа
Всичко това се е случвало на фона на протести, въпреки обещанията депонирането да спре и да се направи рекултивация. В този период е функционирало и ДНО “Садината”.
По-малко боклук на депо
През 2024 г. 73 569.82 тона отпадъци по-малко са отишли на депо сравнение с 2023 г. Това съобщиха завода за боклук във връзка с обвиненията на ГЕРБ, че ще сезират прокуратурата за финансови и документални измами в особено големи размери в Столичното предприятие за третиране на отпадъци (ОП СПТО). ОЩЕ: Пестят ли болници в София пари: Биологични отпадъци в битовия боклук - опасността е за всички
От отчета се вижда, че е произвело 89 318 тона RDF - горивото, което се получава от преработката на твърди битови отпадъци, през тази година. Това е с 11 486 тона повече от от 2023 г. ОЩЕ: Отчет: Столичният завод за боклук увеличи производството на RDF гориво
Мерките
Заплашена ли е София от екологична криза и може ли да се стигне до момента, в който няма къде да си депонира отпадъка? Това попитахме директорът на общинското предприятие за третиране на отпадъци Никола Савов. „Не, София не е заплашена от екологична криза“, категоричен бе той.
Савов обясни, че в момента са постигнали стабилност относно управлението на процесите на приемането и третирането на отпадъците, които са генерирани от Столична община. „През тази година в ОП СПТО се упражнява завишен контрол на вида и количествата постъпващи отпадъци. Постоянните проверки на превозните средства, заложените процеси за повишаване на проследимостта на пътя на отпадъците за следващата година, както и редицата инициативи, които подготвяме съвместно със СО и Дирекция отпадъци, са стъпки в правилната посока. Успяхме да спрем директното депониране и през тази година няма тон нетретиран отпадък, който да отива в депото. Реалната цифра на директно депонираните количества на ДНО „Садната“ е под 7000 тона, като това са отпадъци, които предварително са третирани, доставяни са от фирми, които имат сключен договор със СО. Стабилизирахме качеството на произвежданото RDF гориво, сключихме шест нови договора за износ по обявена обществена поръчка и успяхме да удължим живота на депото“, заяви директорът на завода за боклук. ОЩЕ: Експерт: 10 години заводът за отпадъци в София не е поддържан според изискванията
Савов очерта и три основни мерки, които трябва да се предприемат. Първата е дългосрочно планиране. "Изграждането на устойчива система за управление на отпадъците, която комбинира рециклиране, енергийно оползотворяване и почти нулево депониране", заяви той.
На второ място реална модернизация на инфраструктурата, въвеждане на нови технологии в третирането на отпадъците и не на последно място - участие на гражданите. ОЩЕ: Васил Терзиев: Догодина ще се подписват нови договори за сметоизвозването в София
„Ако тези мерки бъдат предприети навреме, София ще може не само да избегне криза, но и да превърне отпадъците си в ресурс, следвайки примера на останалите европейски държави“, категоричен бе той.
„Истината е, че хората са загубили вяра в разделното събиране. Цветните контейнери не са поставени на удобно за гражданите място, не се извозват често или са поставени пред изисквания, които са почти неизпълними желаещите да рециклират. Хората не вярват, че разделно събраните отпадъци отиват за рециклиране“, каза Савов.
