Близо 150 страници с ултра скъпи имоти на топ софийски локации откриваме в Имотния регистър срещу името на никому неизвестния до скоро Мюмюн Сезгин Мюмюн. Той предпочитал към него да се обръщат с “Мони”. Дали по примера на уличените в явен хомосексуализъм Илхан Кючук и Валентин Тончев, или заради напиращата в него женственост, можем само да предполагаме.
Може би и ние нямаше да намерим повод да проверим партидите му в кадастъра ако през изминалата седмица той не беше се обозначил като депутат, решил да избяга от групата на ДПС в НС. До тогава, в дългата си практика на парламентарни репортери и политически анализатори, не се бяхме натъквали на името му – господинът не е сторил мукаят нито да се изкаже, нито да демонстрира каквато и да е активност, произтичаща от публичния му пост.
Дамската част от екипа ни отчита като грешка, че едва сега удостояваме Мюмюн с внимание, т.к. видно от Имотния регистър, той е един впечатляващо богат мъж, роден през 1983 г. Макар в официалната си биография да се представя като младежки активист, доскорошен общински съветник в Хасково и лауреат на множество политически академии, на негово име се водят цели 6 фирми, с шест или седем-цифрени обороти всяка. И стотици декари парцели, върху които като гъби никнат блокове за хиляди евро квадратния метър. Информация как е забогатял толкова бързо и неприлично обаче липсва. В Хасково семейството му винаги са били средна ръка хора, нямат и крупни бизнеси. Поне докато Мюмюн и родата му не започнат да консумират властта на гърба на ДПС.
Броженията в Движението за права и свободи дадоха смелост на група жители от софийските квартали “Студентски град” и “Малинова долина” да се свържат с редакцията ни, хвърляйки светлина върху извън парламентарното житие-битие на родения в Хасково “Мони”.
Оказва се, че той не е смогвал да излезе на трибуната защото най-вероятно е бил прекалено зает да трупа имоти чрез рекет и заплахи на дребни собственици, ако вярваме на потърсилите ни хора.
По думите им, още през 2020 г., когато Мюмюн Мюмюн е общински съветник и зам.-председател на ОбС в родното си Хасково, група яки и добре сложени мъже слезли от грамаден джип на столичната ул. “Професор Стоян Киркович” в Студентски град, където тогава имало само поляни. Минути по-късно към тях се присъединили петима граждани - собственици на зелените площи. Темата била покупко-продажба на апетитните терени, а мутрите представлявали инвеститора Мюмюн Мюмюн и фирмите му “Грийн Касъл” ЕООД и “Грийн Касъл Груп” ЕООД. Разговорът бил кратък, но съдържателен: “Или продавате на нас веднага, или кметът (бел.ред.: по онова време това е районният градоначалник на “Витоша Теодор Петков) ще ги отчужди и няма да видите нито стотинка”. Съгледвачите уточнили, че реално собствениците притежавали “въздух”, защото площите били влезли в някакъв никому неизвестен план за прокарване на шосе в Студентски град и до една година нямало да могат да се продават. Ако обаче хорицата склонели да ги дадат на техния “патрон” Мюмюн Мюмюн, който бил голяма клечка в ДПС, “с един телефонен разговор нещата щели да се оправят” и бумагите с бъдещото шосе да отидат в коша.
Притежателите на терени първоначално отказали щедрата оферта, защото паралелно водили преговори с няколко конкурентни инвеститори и дори били пред сключване на сделка. Мюмюн обаче не мирясал и след седмица гавазите му започнали същински телефонен терор над собствениците. Малко по-късно пък на място цъфнали служители от р-н “Витоша”, опънали техника и започнали да замерват нещо. “Път ще се прави тук. Може да е шосе, може и да е булевард…”, измънкал един геодезист, а паниката сред притежателите на терени започнала да нараства.
Последвала втора среща, на която пратениците на депутата били още по-конкретни: “Имате поздрави от г-н Мюмюн Мюмюн от гр. Хасково и от народния представител г-н Рамадан Аталай (бел.ред.: тогава той беше депутат и водач на листа в Хасково), нали го знаете кой е?”
Собствениците, които до тогава хал хабер си нямали от йерархията в ДПС трябвало да научат, че Аталай е влиятелен човек, който притежавал половината Студентски град и лично препоръчал на своя приятел Мюмюн Мюмюн да започне да строи на въпросното място.
Изплашени, че могат да се простят с мечтата да продадат ставащите все по-апетитни площи, героите от днешния разказ в края на краищата се съгласяват да продадат на Мюмюн Мюмюн наследството си. Условията били повече от унизителни - по един малък апартамент за обезщетение и сравнително дребна сума в брой - далеч по-мижава от алтернативните оферти, които са получили преди отцепника от ПГ на ДПС да се полакоми за собствеността им.
Три години по-късно, в навечерието на местните избори през 2023 г., същите хора научават, че никога не е имало план за строеж на шосе през земите им. Това били спекулации на стария районен кмет и администрацията му, които видимо били в комбина в Мюмюн Мюмюн за измамата.
Докато пишем днешната статия, бяхме свързани и със собственици на парцели в съседната “Малинова долина”, които имали аналогични дертове с фирмите на хасковския ренегат “Грийн Касъл” ЕООД и “Грийн Касъл Груп” ЕООД. След разговор с поредните заплашвани и рекетирани от Мюмюн Мюмюн се ангажираме да разкажем и тяхната история.
За финал бихме искали да попитаме кой позволи години наред ДПС да се превърне в бърза писта за забогатяване на случайни хора като лицето Мюмюн Сезгин Мюмюн, който в уютната анонимност на никому неизвестен депутат стана милионер в евро, крупен строителен бос, дерибей и изедник въпреки младата си възраст. “Бащите и дядовците ни ги биха и мъчиха по затворите за да може хасковският “Мони” да богатее на наш гръб. За това ли се борихме?”, попита наш читател от Хасково, погнусен от днешния разказ.
Източник: crimesbg.com