Звучен шамар получиха група чуждестранни НПО-та, претендиращи да са последна инстанция по въпросите на медийната свобода по цял свят.
За читателите, които недоумяват каква е темата, сме длъжни да отворим скоба, че лицата, за които тепърва ще става дума днес, години наред се гаврят с българската журналистика, грозно обиждайки хората с перо, камера и микрофон. Те ежегодно пишат доклади за “свободата на словото”, поставяйки България на унизителни опашкарски позиции, редом със страни като Уганда и Зимбабве. В техните манипулативни отчети у нас журналистите биват разделяни на две групи. “Добрите” според тях са от правоверната клика на Иво Прокопиев, работеща с щедрото спомоществователство на криминални елементи, заслужили си прякори като Мустака, Черепа и други цветни епитети. Всички останали биваме наричани слуги, продажници, изпълнители на мръсни поръчки, пропагандатори, лекета, боклуци… списъкът е дълъг. Това ни се случва само защото отказваме да целунем ръка на зловещия глобален сатрап Джордж Сорос и тукашния му наместник - боса на кръга “Капитал”.
Поредната мисия на Платформата за безопасност на журналистите (Safety of Journalists Platform) към Съвета на Европа и Механизма за бързо реагиране в областта на свободата на медиите (Media Freedom Rapid Response /MFRR/), която завърши вчера, имаше за цел да усили разделението в българската медийна гилдия, да възвеличае разградския олигарх и да принизи всички останали. Венецът на коварните им намерения трябваше да бъде пресконференцията в БТА, където чуждестранните бюрократи си бяха подготвили солидни опорки срещу институции, медии и граждани.
Този път не им се получи. Вместо шепа присъдружни тукашни репортери, пресклубът на Българската телеграфна агенция се изпълни със свободни журналисти, работещи за независими медийни платформи, блогъри, ютубъри и изобщо с достойни хора, които благодарение на новите технологии все по-смело надигат глас срещу покварата на Прокопиев и иностранните му господари.
Въпросите, които им бяха зададени, накараха не особено драгите гости да си глътнат граматиката. В интерес на обективната журналистика сме длъжни да ги споменем поименно. Това са Рикардо Гутиерес - генерален секретар на Европейската федерация на журналистите, Павол Салай - ръководител на отдел за ЕС/Балкани, „Репортери без граници“ и Флутура Кусари, старши правен съветник, Европейски център за свобода на пресата и медиите. От българска страна присъстваха Радка Бечева от Европейски съюз за радио и телевизия и Ирина Недева, която бе представена като вицепрезидент на Асоциацията на европейските журналисти.
След като изслушаха с подобаващо уважение презентацията, въпросите на родните журналисти заваляха като напоителен есенен дъжд. Капка по капка се развенчаваха митове за зависимостите им към фондациите на Джордж Сорос, за близостта им до Иво Прокопиев и за отсъствието на каквато и да е обективност при съставянето на доклади за медийна свобода.
Дискусията откри журналистката Цвети Борисова от Информационна агенция ПИК. Тя попита как е финансиран докладът за свободата на медиите и на каква стойност възлиза той. Отговорите бяха мъгляви, а участниците отказаха да дадат точни цифри, ограничавайки се с твърдението, че парите идват от Съвета на Европа.
Цвети Борисова не им остана длъжна, разяснявайки, че не пита за фактури, а за фондациите на Джордж Сорос, които под една или друга форма са част от тези уж независими организация. Едва след като колежката постави ребром въпроса, Павол Салай, ръководител на отдела за ЕС/Балкани на “Репортери без граници“ излъга безочливо, че те не са финансирани от Сорос и фондацията му “Отворено общество”. Факт, който бързо бе опроверган, а в залата настана неловко мълчание.
Истинска бомба обаче хвърли журналистът на “Свободно слово” Анелия Дулева, която смело заговори за “слона в стаята” - Иво Прокопиев. Тя директно попита организаторите дали са установили, че в България журналистите се делят на две групи - истински и неистински. Част от втората група са собственост на олигарха Иво Прокопиев, притежаващ цели медийни кръгове. Дулева информира чуждестранните участници в пресконференцията, че освен множество медии, Прокопиев притежава фирмата “Булброкърс”, която е посредник и консултант в редица приватизационни сделки от 2000 г. да 2005 г. в България и дори съветва кабинета за приватизацията на ключови за икономиката държавни дружества. Журналистката заяви, че вмешателството на Прокопиев в общественият и медиен живот не е преставало близо 20 години.
Близката до Иван Кръстев Ирина Недева я репликира грубо, но Дулева не й остана длъжна, заявявайки, че не желае да бъде прекъсвана докато си задава въпроса и директно я попита дали е пристрастна след като взема токова ярко отношение по темата. Журналистката на “Свободно слово” прояви словесно надмощие, уточнявайки, че зад Прокопиев стои огромен медиен кръг. Тя попита приемливо ли е репортерите на “Дневник” в парламента да си държат багажа и техниката в стаята на ППДБ (което е факт, регистриран от всички останали парламентарни репортери), а също така нормално ли е екипите на Прокопиев да получават достъп до зони в Народното събрание, които са забранени за останалите представители на гилдията. Така ли гостите разбират понятието “медийна свобода и равнопоставеност. И за финал попита справедливо ли е тези хора да се възползват от европейските регулации за ограничаване съдебното преследване, когато всъщност утре ще изпълнят поредната поръчка на Прокопиев, клеветейки личности и фирми по поръчка на шефа си. Журналистът на “Свободно слово” обобщи, че олигархът притежава и зелена енергия, и финансови институции, и промишлени предприятия, и медии - истински октопод, формиращ зависимости в целия обществено-политически спектър. На финала се поинтересува дали цялата тази информация е достигнала до знанието на международните участници в пресконференцията.
Адекватен отговор обаче не последва. Вместо това имаше опит за изключване на микрофони и за груби манипулации от страна на медийните НПО-та.
Веднага след нея се включи “Неизбежният” ютубър Николай Караколев, който попита на каква основа е бил направен подборът на журналистите и медиите, с които чуждестранната делегация се е срещнала при визитата си в България, както и дали собствениците на избраните от тях редакции имат и други бизнеси, очевидно визирайки Прокопиев. Вторият му въпрос бе дали гостите са наясно, че независими журналисти като него, задаващи неудобни въпроси, са подлагани на тежки репресии и обиди. Даде пример, кок бившият премиер Кирил Петков го е ударил грубо с лакът преди няколко години. Бившият вътрешен министър Бойко Рашков пък го е обидил, че е (цитираме) “дебел” и му е блъснал телефона. Журналистът Симон Милков пък беше бит с чадър от Рашков в парламента и това е документирано. По повод т.нар. “дела-шамари” Караколев разказа как шефът на партия МЕЧ Радостин Василев го съди за непосилните 100 хил.лв., но журналистът е спечелил спора на първа инстанция. Също така уведоми присъстващите, че преди дни известният като Руди Гела е обидил журналистка от Информационна агенция ПИК, заплашвайки я, че няма да бъде допусната в следващия парламент и ще продава семки отвън пред сградата. Реплики, непростими за политическо лице. Но тъй като колежката не работи за Прокопиев, нападките над нея надали ще влязат в следващия рипорт за медийна свобода.
Мълчанието на соросоидните бюрократи ставаше все по-оглушително, а опитът им за отговор - изключително нелеп. Факт, в който зрителите сами ще се убедят, гледайки видеото.
Димана Дойчинова, журналист на “Труд” попита защо никой от членовете на международните медийни НПО-та, присъстващи в залата, не е подходил критично към “новината” на Файненшъл Таймс” за заглушения джипиес сигнал на самолета на Урсула фон дер Лайен заради руска намеса - твърдение, което бе категорично опровергано от множество независими експерти.
Цвети Борисова отново взе думата, обръщайки се към Ирина Недева, която е и журналист в БНР, но по линия на неправителствения сектор работи със съпругата на “сивия кардинал” на Прокопиев - Иван Кръстев в “Червената къща” (соросоидно гнездо и разпространител на ЛГБТ-идеология). Въпросът бе дали Недева използва ефирът на БНР за да прокарва соросоидна пропаганда. Също така колежката зададе допълнителен въпрос - правила ли е Недева опит да си “вземе” “Червената къща”, оказвайки натиск над министри на културата.
Своеобразен финал на срещата постави доайенът в родната журналистика Петьо Блъсков. Той разказа, че като основател на първата независима медийна група у нас и последващ издател на над 18 медии, никога не е виждал очите на хората от НПО-то “Репортери без граница”. Той ги призова да си разширят кръга на информаторите, защото техните настоящи източници на данни са един много тесен кръг и в него влизат точно лицата, за които останалите журналисти са питали (т.е кръгът около Прокопиев). По думите му ако чуждестранните гости си диверсифицират източниците за медийната среда у нас, нещата ще изглеждат доста по-плътни, релефни и истински.
Как Ирина Недева позорно избяга от въпроси на българска медия след финала на не особено успешната за тях проява, гледайте ексклузивно във видеото, подготвено от журналиста на “Свободно слово” Анелия Дулева и оператора Симеон Крушков.
Източник: svobodnoslovo.eu
мара
55 minutes before
Само като стигнах до името на парцала от ПИК и спрях да чета!Тези пеевски подлоги ли са независими??Кого лъжете?Измекяри!
Коментирай