Шенгенското пространство е едно от най-важните постижения на европейския проект. Започва през 1985 г. като междуправителствен проект между пет държави от ЕС – Франция, Германия, Белгия, Холандия и Люксембург – и постепенно се разширява, за да се превърне в най-голямата зона за свободно движение в света.
Шенген е името на малко селце в Люксембург, разположено на границата с Германия и Франция, където Шенгенското споразумение и Шенгенската конвенция са подписани съответно през 1985 и 1990 г.
Принадлежността към зона без контрол по вътрешните граници означава, че държавите не извършват проверки по вътрешните си граници, освен в случаите на специфични заплахи, и извършват хармонизиран контрол по външните си граници въз основа на ясно определени критерии. През последните години, поради имиграционната криза, все повече страни от ЕС въведоха отново контрол по вътрешните граници, но това са временни мерки.
В момента Шенгенската зона обхваща над 4 милиона квадратни километра с население от почти 420 милиона души и включва 27 държави: 23 от 27-те държави-членки на ЕС плюс всички държави-членки на Европейската асоциация за свободна търговия (Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария).
На 1 януари 2023 г. Хърватия стана 27-ата пълноправна страна-членка на Шенгенското пространство. Вътрешният граничен контрол с Кипър все още не е премахнат, а Ирландия не е част от Шенгенското пространство.
На 30 декември 2023 г. Съветът се съгласи да премахне контрола по вътрешните въздушни и морски граници с България и Румъния от 31 март 2024 г. След тази първа стъпка Съветът трябваше да вземе ново решение за определяне на дата за премахване на контрола по вътрешните сухопътни граници.
Шенгенското пространство позволява на повече от 400 милиона души да пътуват свободно между страните членки, без да бъдат подложени на граничен контрол. Всеки ден около 3,5 милиона души пресичат вътрешните граници, за да работят или учат или да посетят своите семейства и приятели, а почти 1,7 милиона души живеят в една страна от Шенген и работят в друга.
Изчислено е, че европейците правят 1,25 милиарда пътувания годишно в рамките на Шенгенското пространство, което също носи значителни ползи за туризма и културния сектор.
Но Шенгенското пространство също така носи, чрез премахване на граничния контрол, значителни икономически ползи за всички граждани и предприятия в участващите държави, тъй като е крайъгълният камък на Европейския съюз и единния пазар като цяло.
Дългата битка
Румъния и България чакат да влязат в Шенген от 2011 г. Двете страни, които имат дълга граница, предложиха съвместен подход в това отношение за по-лесно изпълнение на техническите условия.
Изпълнението на Румъния на критериите, предвидени в достиженията на правото от Шенген, беше признато на 9 юни 2011 г. по време на заседанието на Съвета по правосъдие и вътрешни работи. Преди това, на 8 юни 2011 г., Европейският парламент одобри проекта за решение относно присъединяването на Румъния и България към Шенген. Успешното изпълнение от Румъния на мерките, предвидени от достиженията на правото от Шенген, беше потвърдено и от Европейския съвет на 13-14 декември 2012 г.
Въпреки това приемането на Румъния и България в Шенген - решение, което трябва да бъде взето с единодушие в Съвета на ЕС и след това одобрено от европейските лидери - беше предотвратено през годините от ветото на няколко държави, особено Германия, Франция и Холандия, която цитира проблемите в антикорупционната борба на двете страни под специално наблюдение в тази връзка, чрез Механизма за сътрудничество и проверка (MCV), след присъединяването им към ЕС, през г. 2007. Накрая MCV беше вдигната и Германия, Франция и Холандия бяха убедени да се откажат от ветото си, поне в случая с Румъния.
Блокирането на присъединяването на Румъния и България към Шенген, в края на 2022 г., но приемането на Хърватия в същото време предизвика истински шок и породи вълна от възмущение, припомня Pro Tv.
Австрия се противопостави както на присъединяването на Румъния, така и на България, поради лошото управление на нелегалната имиграция, докато Холандия възрази само срещу влизането на България в Шенген, като се позова на досието на борбата с корупцията.
По това време австрийската опозиция беше обвинена във вътрешния изборен дневен ред, тъй като австрийската крайна десница беше във възход с антиимиграционна програма, в ущърб на управляващите консерватори на канцлера Карл Нехамер.
През следващите две години Румъния и България оказват натиск и полагат усилия да убедят двете страни да се откажат от ветото.
След година се стигна до компромисно решение: Румъния и България влязоха в Шенген с въздушната и морската граница, като ще продължат разговорите за премахване на контрола и по сухопътните граници.
Междувременно австрийската крайна десница спечели националните избори, но в момента се опитва да я изолира политически, като другите австрийски партии преговарят за широка коалиция.
Ползите за България от пълноправно членство в Шенген
Увеличен обем на търговията: проучванията показват, че търговията в рамките на ЕС се увеличава с 10%-15% за членовете на Шенген поради рационализираните трансгранични операции, коментира анализаторът Веселин Киров.
Икономически тласък за туристическия сектор: за страните, силно зависими от туризма, каквато е България (туристическият сектор допринася за над 6% от българската икономика) притокът на посетители води до приходи за местния бизнес като хотели, ресторанти и културни атракции.
Ръст на БВП: проучванията показват, че членството в Шенген може да повиши БВП на дадена страна с до 3% чрез засилване на търговията, туризма и преките чуждестранни инвестиции.
Общ икономически растеж: комбинираният ефект от повишената търговия, туризма и инвестициите стимулира икономическия растеж. Страните-членки на Шенген отчитат нарастване на износа и вноса, поради по-малко прекъсвания на доставките, свързани с чакането по границите.
trud.bg
