Седем спиращи дъха истории на пациенти с тежка астма бяха събрани в най-новата книга „ДИШАМ" с автор Мария Касимова-Моасе. Тя е издадена от Сдружение за развитие на българското здравеопазване (СРБЗ) по повод Световния ден за борба с астмата - 6 май. За първи път книгата беше представена пред българска публика и ще се разпространява в лечебните заведения.
„Книгата „ДИШАМ" - седем вдъхновяващи истории за глътки въздух, сама по себе си е уникален проект, защото в името на здравето се създава един авторски, творчески продукт, който има художествена стойност. За мен самата, това също беше лична среща с това състояние. Историите, които разказвам в книгата, са вдъхновяващ пример не само за това как хората намират сили да се справят с болестта, но и как променят погледа си към живота и колкото и да е парадоксално стават по-силни", каза Мария Касимова-Моасе при представянето на „ДИШАМ".
Боряна Ботева, председател на СРБЗ, сподели, че идеята за създаването на книгата е да се даде глас на пациентите с тежка астма, които всеки ден се борят за своята глътка живот. „Това е сериозен проблем. Искаме да привлечем вниманието на обществото към тези хора, към трудностите, с които се сблъскват, към борбата им с това тежко заболяване. Важно е да говорим за навременната диагностика, за правилното лечение, за достъпа до съвременни терапии, които са безплатни за българските пациенти, но много от тях не са наясно с това и проактивно не ги търсят. Разговаряли сме с хора, за които дори ставането от леглото изисква много усилие и всеки дъх е мъчение. Защо? Днес съвременната медицина може да им помогне", сподели Боряна Ботева.
На представянето на книгата присъства и проф. д-р Мария Стаевска, алерголог, началник на Клиниката по клинична алергология към УМБАЛ „Александровска". "По последни данни 230 000 българи страдат от астма, а 3.7% от тях са с тежката форма на заболяването или 8500 души. Най-честите симптоми са кашлица, стягане в гърдите, задух, затруднено дишане. Тежката астма може да влоши изключително много качеството на живот на пациентите, защото те се борят за всяка глътка въздух. Един здрав човек трудно може да си представи мъчителните мигове, които изживяват тези хора. В България повечето пациенти са на инхалаторна терапия, а при влошаване на състоянието се използват кортикостероиди, които имат множество странични ефекти - остеопороза, хипертония, катаракта. Съвременните препоръки за лечение вече силно ограничават използването на този вид медикаменти. Системните кортикостероиди бяха последната алтернатива в лечението на астмата. Медицината непрекъснато се развива и днес вече съществуват биологични терапии, които са революция при лечението на тежката астма и дават изключително добри резултати. Те са достъпни за българските пациенти, но за съжаление само 10% от тези с тежка астма се лекуват с биологична терапия. Важно е да се подчертае, че повечето хора, които борят тежката астма със съвременното лечение, вече нямат нужда от системни кортикостероиди и така избягнат техните тежки странични ефекти."
„Преди 16 години вследствие на замърсяване отключих тежка астма, която не беше лекувана адекватно и положението се усложни. Три години бях на системни кортикостероиди и развих остеопороза. За щастие започнах биологично лечение и вече пет години съм съвсем нормален човек, възстанових костната плътност, радвам се на живота. Благодарение на моите лекари успяхме да намерим лечение и да се върна към живота. Когато човек се бори за глътка въздух, всичко останало губи смисъл", разказа Иван Михайлов, пациент с тежка астма.
От 1 юни всеки, който желае да прочете книгата, ще може да я свали от сайта на СРБЗ - https://bgpatients.org/
Една от разтърсващите истории в книгата е на Нора. "Стои на терасата, парапетът подпира брадичката ѝ, плетената шапка е нахлупена почти върху клепачите й. Нослето се подава като копче над шала - ако види, че го е извадила на студа, майка ѝ веднага ще я прибере вътре. От десет минути стои така и не помръдва. Децата долу пред блока правят снежен човек. За кой ли път ги гледа от горе и знае, че няма да я пуснат. Пак е болна. Това са най-силните детски спомени на Нора - за дебел сняг и хубави зими, които тя наблюдава от непристъпната кула на детската си астма. Не помни пристъпите, но не може да забрави ужаса в очите на майка си...
Да, ужасно е, убийствено е, защото не знаеш дали следващото вдишване няма да е последното ти...." (Цитат от "ДИШАМ").
