В историческата зона на Самоков съвсем скоро ще се извиси паметник на местната личност от национално значение Анастас Карастоянов, който е смятан за родоначалник на българската фотография, от чието рождение се навършват 200 години.
Зад монумента ще бъде поставено пано от плочки от направените от Карастоянов снимки на Васил Левски и други авторитети от българската история. Синовете му Иван и Димитър Карастоянови също са пионери на фотографското дело.
Предисторията изисква да споменем, че самоковецът Никола Карастоянов се занимавал с книговезство. В средата на XIX век отваря книжарница, а част от продаваните книги са отпечатани лично от него с модерната за времето си печатарска преса.
Синът му Анастас е график илюстратор и художествен оформител на книгите.
През 1862 г. се налага Анастас да замине за Белград, за да купи букви и материали за семейната печатница. В сръбския град избухват бунтове на сърби спрямо турската власт. Изгубвайки в немирното време покупките и парите си, Анастас често посещава хотел „Сръбска круна“, където се събира родната емиграция и щабът на Раковски.
Междувременно започва работа в работилница за печати, за да спечели пари, с които да се върне обратно. Виждайки за пръв път фотоапарат, Карастоянов бива запленен от новото изкуство. Купува си фотографска техника и остава в Белград 18 години на престижния пост придворен фотограф. За това му помага друг българин, учил се да снима във Виена на издръжката на сръбския княз.
В Белград се събира цялото му семейство – съпругата, двете дъщери и двамата синове Иван и Димитър, които му помагат в занаята.
Там самоковецът се подписва като Анастас Н. Стоянович. Успява да отвори фотоателие в дома си, който превръща в седалище на революционния комитет, където фотографира възрожденци като Панайот Хитов, Стефан Караджа, Любен Каравелов, Ангел Кънчев, Ильо Войвода. Заснема и три от общо седемте фотографии на Васил Левски.
Прави всичко по силите си синовете му да получат европейско образование. Иван специализира фотография във Виена, Париж и Лондон, а след това минава военно обучение в Белградската артилерийска школа. Участва като доброволец в Руско-турската война.
Димитър също специализира в Лондон и Париж.
Още преди Освобождението фамилията обучава свои последователи в родния Самоков. След създаването на Третото българско царство, Карастоянови се завръщат в родината си и отварят ателиета в София, където снимат политици, писатели, интелектуалци, природни красоти и архитектурата на столицата.
Делото им се смята за епохално, а традицията в рода продължава още едно поколение Карастоянови. Това са синовете Димитър-Бончо (Богдан) и Божидар.
Източник: Уикенд
