Айхам Ахмад, пианистът, който свиреше на своето пиано насред руините в Сирия през лятото на 2015 година, се превърна в символ на войната. Около пияното на младия мъж се трупаха деца в лагера „Ярмук" край Дамаск, известен като „Квартала на смъртта", и пееха насред разрушенията, падащите бомби и куршумите. Режимът на Башар Асад падна, но музиката на Айхам победи войната, защото тя звучи и днес в различни концертни зали по света, за да напомня за тези, които вече ги няма, но и за да носи надежда на тези, на които е останала само вярата в утрешния ден.
Връщаме се в лятото от преди десетилетие. Вече няколко години Сирия кърви от гражданска война, цари глад, смърт и безнадеждност. Стотици хиляди искат да се измъкнат от ада. А в лагера „Ярмук" край Дамаск звучи пиано. Зад музикалния инструмент е Айхам. Лагерът, в който свири, е убежище на бегълците от Палестина, какъвто е и баща му, което го превръща в човек без право на гражданство от самото му раждане. След началото на войната неофициалният лагер става известен като „Квартала на смъртта".
"Спомням си много от този период, 2012-2015 г., когато всеки ден свирех на пианото си. Опитвах се да кажа на правителството с моите видеоклипове, че ние сме цивилни хора. Сред нас има нормални деца, жени и млади хора, които биха искали да пеят", разказва Айхам.
Един от най-болезнените му спомени от този период е свързан с момиченце, което пее край пианото му - Зейнеб. "Тя беше простреляна край пианото ми през 2014 година. Това е болезнена история. Свирех в лагера „Ярмук", децата пееха. Стояхме на палестинска улица. Мислех, че е безопасно, но се оказа, че в „Ярмук" няма как да има безопасност. Започнахме да пеем, затворих очи, отворих ги и видях Зейнаб до мен, простреляна до пианото. Това беше един от моментите, в които съм се чувствал най-виновен в живота си. Сирийският народ, децата на Сирия, те бяха убивани с химически оръжия, с глад, с бомбардировки, със стрелба. Зейнеб не е единствената. Но тя беше специална, защото просто пееше на улицата. Бяха 14 деца, а Зейнеб беше най-близо до мен. И това е тъжно, но мисля, че когато споменаваме историята на Зейнеб отново и отново, ще се чувствам по-малко виновен".
С видеата на своите концерти сред руините Айхам добива популярност по света, започва да бъде преследван от "Ислямска държава". От групировката изгарят пианото му на 17 април навръх рождения му ден.
"Бях с баща ми. Прекосявахме контролния пункт на "Ярмук", за да отидем в дома на друг съсед, който също беше под обсада от Башар Асад. И на този контролен пункт ме хванаха и започнаха да ме разпитват какво нося. Те знаеха кой съм и какво имаше в кутията, която носехме. И разопаковаха пианото. Баща ми ми спаси живота в този ден, защото каза, че това е неговото пиано. Мислех, че ще умра, но те не разбраха, че аз съм пианиста, когото преследваха от 15-20 дни", спомня си музикантът.
Преследван от "Ислямска държава" Айхам е изправен през избор - тръгва за Германия. Налага се да остави жена си и малките им синове в Сирия. И така по Балканския маршрут след седем месеца достига до Германия, където вече е известен като „пианистът от руините". След година в Германия идва и семейството му. Сега, десет години по-късно, дните на Айхам са съвсем различни. В Германия получава за пръв път в живота си паспорт - той е вече германски гражданин.
"Животът ми днес е изпълнен с концерти. Сега ще свиря в Кьолн, утре имам концерт в Аахен, вечерта ще свиря в Болоня, Италия. Имам 25 концерта през септември. Много се радвам, че все още мога да разказвам историята на сирийския народ. Пиша и нова книга на немски език", споделя пианистът.
През януари Айхам е посетил Сирия. Разказва ни, че страната се е променила много. Видял е надежда в хората за по-добро бъдеще. През октомври отново ще бъде там и отново с мисия.
„Ще се опитам да отворя отново музикалното си училище. Говорих с няколко учители, които все още живеят там и страдат, нямат пари, нямат работа. Казах им, че ще приемем 10 деца и ще ги учим на музика, а може би на всеки шест месеца ще пътувам до там и ще провеждам семинари с тях".
