Надянал маската на комунистически наследник и впиянчен интелектуалец, синът на Станко Тодоров (бел.ред. - най-дълго управлявалият министър-председател по Бай Тошово време) Калин развивал крупен иманярски бизнес под носа на МВР и Прокуратурата. За това алармираха наши източници от ъндърграунда, специализирани в “тънкия занаят”.
Алъш-веришът с културни ценности, осъществяван от Тодоров-младши имал няколко направления. На първо място това е трафикът на антични предмети от България към трети страни, който процъфтявал под давлението му. В крими средите той раздувал, че наследил канал, изграден по Татово време и всеки, дръзнал да изнася културни ценности, трябвало да му се отчита. По този начин, в рамките на последните две десетилетия той придърпал под крилото си всички по-дребни трафиканти на монети, бижута, картини и всякакъв род артефакти с висока художествена и нумизматична стойност.
Той стоял на входа и изхода в нелегалния експорт и импорт на ценни предмети с цел те да бъдат изложени на секретни аукциони и препродадени за стотици хиляди долари и евро. Сам се хвалел, че снабдява арабските страни с древногръцки и древноримски антики, изкопани от “редниците” и “лейтенантите” му в България.
В най-силните години на Васил Божков се говореше, че именно Калин Тодоров му е организирал доставката на ценности, които после олигархът узаконявал по втория начин.
Също така синът на Станко Тодоров бил спец във вкарването на монети през границата без да ги декларира, т.к. в ОПГ-то му били ангажирани гранични полицаи и митничари.
Личната му слабост била към нелегалния износ на кортици, саби и други оръжия от времето на Третия Райх. Т.к. страната по онова време е била част от военния пакт и тук са били разквартирувани стотици немски офицери и войници, у нас имало изобилие на подобни ювелирно изработени оръдия за смърт. Цената им на международния пазар пък скачала буквално с дни заради възродения култ към Хитлер и нацизма. Важно уточнение е, че Калин Тодоров правел експорт на оръжия с културна стойност без всякакво легално основание и без те да са надлежно описани по законов ред.
Друго, далеч по-гнусно занимание на номенклатурната издънка било разравянето на гробове и могили, и обирането на ценности от трупове. Както споменахме по-горе, под крилото му били всички престъпни банди, занимаващи се с незаконно иманярство. На седмична база той получавал торби с монети, накити и дори пръстени върху отрязаните пръсти на мъртъвци.
Въпросът, който остава без отговор обаче е кой позволява на сина на една от най-мракобесните фигури на комунистическия режим да върти алъш-вериш с културното наследство на родината, необезпокояван от органите на реда. “До кога Държавна сигурност и соц.-номенклатурата ще коли и ще беси в България и ще продава историята ни за жълти стотинки?”, питат пострадали от набезите на Калин Тодоров.
Източник: crimesbg.com
