Младежи, експерти и институции обединяват усилия на Национална конференция
Днес УНИЦЕФ България събира представители на държавни институции, местни власти, академичната общност, здравния, образователния и социалния сектор, граждански организации и млади хора на „Национална конференция за психичното здраве и благополучието на децата и младите хора в България - Заедно към решения за системна промяна и подобряване на националните политики".
Конференцията има за цел да представи актуалното състояние на психичното здраве на децата и подрастващите, да обсъди новите предизвикателства и възможните решения и да очертае приоритетни действия за развитие на по-добри политики, услуги и системи за подкрепа.
През последното десетилетие данните от Европа и света показват нарастващи предизвикателства пред психичното здраве на младите хора. Все повече деца и младежи се сблъскват с тревожност, депресивни състояния, самонараняване, социална изолация, насилие, рискове в онлайн средата и употреба на психоактивни вещества.
В България данните също очертават тревожна картина. Наблюдават се нарастващи нива на емоционален дистрес, тормоз, насилие и рисково поведение сред подрастващите, като по данните посочват, че един на всеки седем юноши живее с психично-здравен проблем.
В същото време много деца и семейства продължават да срещат затруднения при достъпа до навременна, качествена и подходяща подкрепа за психичното здраве.
Сред основните акценти на конференцията е представянето на анализ на данните за психичното здраве и благополучие на децата и подрастващите в България, изготвен от изследователи от Центъра по майчино и детско здраве към университета в Триест, Италия. Анализът обобщава наличните данни и очертава ключовите предизвикателства и области, в които са необходими по-целенасочени и навременни мерки.
Тревожни са данните за самоубийствата и самонараняванията сред младите хора. В периода 2018-2023 г. 59 деца и младежи на възраст между 10 и 19 години са загубили живота си вследствие на самоубийство. Самоубийствата представляват близо един на всеки двадесет смъртни случая сред подрастващите, като реалният мащаб на проблема може да е по-голям поради нерегистрирани или неправилно класифицирани случаи.
Анализът откроява и рискове, свързани с употребата на алкохол и тютюневи изделия сред българските тийнейджъри, чиито нива остават над средните за Европа. През 2024 г. 45.7% от българските ученици на възраст 15-16 години са употребявали алкохол през последния месец при средно 42.7% за Европа, а 29.3% са пушили цигари при средно 17.8% за европейските им връстници. Макар дългосрочната употреба на алкохол и цигари да намалява от 2003 г. насам, употребата на електронни цигари поне веднъж в живота е нараснала с 46% - от 25.4% през 2019 г. на 37.1% през 2024 г.
Специално внимание се обръща на ролята на дигиталната среда за психичното благополучие на децата и младите хора. Близо едно от всеки четири деца на възраст между 13 и 18 години прекарва повече от шест часа дневно пред дигитални устройства. Сред ползващите социални мрежи едно на десет деца съобщава, че е било жертва на кибер- или онлайн тормоз, 6% са били подложени на натиск да споделят интимни снимки, а 16% са попадали на нежелано насилствено или сексуализирано съдържание.
В центъра на конференцията са и гласовете на младите хора. Те споделят своя опит, гледна точка и идеи за това какво подпомага психичното им благополучие, какви са бариерите пред търсенето на подкрепа и какви промени са необходими, за да може всяко дете и млад човек да се чувства подкрепено, прието и уверено в развитието си.
„Общувала съм с много млади хора, които изпитват тревожност. Има голяма нужда да се говори за психичното здраве. Най-обезкуражаващото е да чуеш „Ти си дете и нямаш проблеми", което предизвиква затваряне, срам и някак омаловажава чувствата на децата." - сподели Изабел Овчарова - Изи, автор, телевизионна водеща и инфлуенсър.
„Социалните мрежи създават един нереалистичен стандарт. Всеки си качва най-хубавите моменти и най-блестящите преживявания. Но това не е истинския живот. А тежестта от сравняването е ужасна. Призовавам младите хора да следват хора, които си позволяват да бъдат истински, да показват и моментите си на слабост и на трудности, когато са без грим, защото това е истинския живот." - каза Дара Екимова, певица.
„На младите хора, които изпитват емоционални трудности бих казала, че не са сами. И призовавам родителите и близките им хора да ги прегърнат - силно и топло. Понякога прегръдката казва повече от думите. И бих им казала, че вътре в тях има светлина и сила, които ще изгреят скоро." - сподели Борислава Попова, 18 г, ученичка в София, млад автор и журналист в School Media.
Чрез диалог между институции, специалисти, изследователи, млади хора и партньори конференцията цели да насърчи системни решения и по-тясно сътрудничеството между отделните сектори. Акцентът е върху превенцията, ранната подкрепа, разширяването на достъпа до качествени и навременни услуги.
„Най-честите потребности на младите хора са свързани с депресивни състояния, тревожност, паническо разстройство, злоупотреба с вещества, насилие и самонараняване. Колкото по-рано проблемите бъдат разпознати, и колкото по-ранна е интервенцията, толкова по-голям е шансът човекът да излезе от това състояние. Ключови са психичната подкрепа, работата със семейството и със средата. В България е необходима цялостна визия и стратегия за подобряване на здравеопазването с фокус върху превенцията на детското и младежко здраве с координираните усилия на всички институции." - заяви д-р Румяна Динолова, психиатър от Национален център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА).
Представените данни показват, че психичното здраве се влияе от много взаимосвързани фактори: семейната среда, училището, отношенията с връстниците, достъпа до подкрепа в общността, както и от по-широките социални и икономически условия. Това налага координирани действия на всички системи, които работят за децата и младите хора, както и дългосрочни инвестиции в превенция, промоция на психичното здраве и навременна подкрепа.
„Децата и младите хора ясно ни казват, че психичното здраве има значение. Наш дълг като общество е да ги чуем и да отговорим на техните нужди. Тази конференция е възможност да обединим усилията на институциите, специалистите и всички партньори, които могат да допринесат за реална промяна, така че всяко дете и всеки млад човек да получат подкрепата, грижата и възможностите, от които се нуждаят, за да се развиват пълноценно", заяви Мио Немото, представител на УНИЦЕФ в България.
Конференцията е част от дългосрочните усилия на УНИЦЕФ за насърчаване на политики, основани на доказателства, укрепване на националните системи и развитие на услуги, които подкрепят психичното здраве и благополучието на децата и младите хора и допринасят за по-приобщаваща и подкрепяща среда за всяко дете в България.
