Двете момичета обжалват ареста си след жестокото убийство на Георги Кузев. А съдът трябва много да внимава какво решение ще вземе
Двете момичета, обвинени за жестокото убийство на 37-годишния Георги Кузев, обжалват задържането си под стража. Те искат да излязат от ареста, а Апелативният съд трябва да реши дали да потвърди най-тежката мярка за неотклонение.
И тук човек неизбежно се пита: сериозно ли?
След всичко, което прокуратурата твърди, че се е случило, след информацията за продължил с часове или повече жесток побой, гаврата с човек, ударите и униженията – сега трябва да обсъждаме дали обвинените трябва да бъдат пуснати?
Разбира се, съдът е длъжен да спазва закона. Разбира се, никой не може да бъде наречен „убиец“, преди вината му да бъде доказана с влязла в сила присъда. Това е фундаментален принцип на правовата държава.
Но има и нещо друго – здравият разум.
А той крещи, че при подобно обвинение мястото на обвиняемия не е навън, докато съдът не се убеди, че няма никаква опасност за разследването и обществото.
Защото тук не говорим за сбиване пред дискотека. Не говорим за шамар между ученици. Не говорим за нелепа свада, приключила с един удар.
По данни, представени от прокуратурата, става дума за изключително тежко насилие над човек, който в крайна сметка е загинал. Обвинението твърди за продължителен побой, душене, гавра и унижение. Твърди се дори, че част от случилото се е било заснемано с телефони.
Ако тези твърдения бъдат доказани в съда, това вече не е просто престъпление.
Това е демонстрация на пълна липса на човечност.
И точно затова обществото има право да бъде крайно чувствително към всяка идея тези хора да бъдат освобождавани от ареста.
Никой не казва, че непълнолетните трябва автоматично да бъдат третирани като възрастни. Законът е ясен и съдът трябва да го спазва.
Но непълнолетието не е индулгенция.
То не означава, че човек може да участва в чудовищно насилие и след това единственото, което обществото трябва да направи, е да свие рамене и да каже: „Ами, деца са.“
Не.
На 15 или 17 години човек вече може да разбере, че да пребиваш беззащитен човек не е игра. Че да го унижаваш не е забавление. Че да го измъчваш не е шега.
И ако прокуратурата успее да докаже всичко, което твърди, тогава въпросът няма да бъде само за възрастта.
Ще бъде за отговорността.
Защото Георги Кузев няма възможност да обжалва нищо.
Той няма да се прибере у дома.
Няма да види близките си.
Няма да продължи живота си.
Един човек е мъртъв.
И докато обществото чака истината и окончателната присъда, най-малкото, което може да очаква от държавата, е обвинените в толкова тежко престъпление да останат там, където са – в ареста, ако законовите предпоставки за това са налице.
Защото какъв сигнал ще дадем иначе?
Че след жестоко престъпление първият въпрос е кога обвиняемият ще излезе?
Че ако си достатъчно млад, всичко може да бъде оправдано?
Че жертвата може да бъде забравена, докато институциите спорят за правата на извършителите?
Не.
Правата на обвиняемите са важни. Но правата на жертвата също са важни. А правото на обществото да бъде защитено от хора, които според обвинението са проявили крайна жестокост, също не може да бъде зачеркнато.
Съдът не трябва да се поддава на обществен натиск. Но и обществото не трябва да мълчи, когато вижда случай, който го кара да се пита накъде вървим.
А ако вината бъде доказана?
Тогава трябва да има наказание.
Не символично потупване по рамото. Не формално наказание, което след няколко години никой няма да помни. А наказание, съобразено с тежестта на извършеното и с това, което законът позволява.
Защото възрастта може да обяснява много неща.
Но не може да превърне жестокостта в невинност.
Нека съдът реши.
Нека доказателствата говорят.
Нека прокуратурата докаже обвинението.
Но дотогава едно е напълно ясно: при обвинение за подобно зверство никой няма право да очаква от обществото да гледа спокойно как обвиняемите излизат от ареста.
Георги Кузев вече няма избор.
Държавата има.
И този избор трябва да бъде направен с максимална отговорност.