Спадът в отрасъл "Енергетика“ е 35%. България трябва сериозно да преосмисли как ще продължи да развива сектора, защото инерционното продължаване на сегашната структура на енергетиката показва, че ще има все по-голям спад в енергийното производство. Това каза доц. Щерьо Ножаров – икономически съветник на Българската стопанска камара и преподавател в УНСС, в предаването "Метроном“ на Радио "Фокус“.
Една от причините за по-ниското вътрешно потребление е трайното затопляне и промяната на климата. Зимите са по-меки от обичайното, а в последните 15 години домакинствата прилагат мерки за енергийна ефективност. От друга страна се наблюдава намален износ на електроенергия, който е траен. "Съседните на България държави изградиха сериозни мощности. Турция работи по ядрени проекти, Румъния и Гърция – по възобновяеми енергийни източници. В енергийния си микс те гонят 30% и повече ВЕИ. Нуждата им от внос на енергия намалява все повече“, обясни икономистът.
Като друга причина за спадът в производството на електроенергия е по-високата цена на емисионните квоти. След 2021 г. цената им се увеличава три пъти, отбеляза доц. Ножаров. "Ако преди това бяха от порядъка на 20-25 евро, сега са от порядъка на 70-75 евро. Българската енергетика е силно емисионно- и въглеродноинтензивна.“
Свиването на промишленото производство в енергоемките отрасли като металургия, химия, циментопроизводство също води до преструктуриране на индустриалното търсене на енергия в България, добави той.
Бизнесът от своя страна също е взел поуките си от либерализацията на енергийния пазар. "Има сключени дългосрочни договори, които намаляват цената. Част от фирмите изградиха собствени ВЕИ мощности, имат собствено енергийно захранване или промениха енергийния си източник“, допълни икономистът.
Щерьо Ножаров отбеляза, че сериозен спад се наблюдава при производството на хартия – с 26%, при производството на облекло – 21%, при производството на метали – 20%.
"Причините за този спад са дългосрочни и трайни. Те не се конюнктурни, сезонни или временни. Това е въпрос на икономическа политика и ако не им обърнем внимание, ще продължи проблемът с промишлеността“, предупреди Ножаров.
Застаряващата работна сила и промяната в структурата на образованието са съществен проблем, отбеляза икономистът. "В последните няколко години 70% от завършващите средно образование искат да стават висшисти. Няма кой да работи като шивач или металург, след като толкова лесно се завършва висше образование. Това променя структурата на икономиката и състоянието на работната сила“, обясни той.
Преподавател в УНСС: Няма кой да работи като шивач или металург - всички искат да са висшисти
56
