Преходът от лято към есен и свързаните с него вариации в температурата на въздуха влияят върху здравето. „ Температурните амплитуди водят до стресово състояние на организма ,провокират коронарни, мозъчно-съдови исхемични промени и общо неразположение. В тази стресова ситуация особено е засегната сърдечно-съдовата система", заяви д-р Десислава Найденова, началник на Второ вътрешно отделение в МБАЛ Шумен. При промени в климата зачестяват инфарктите, белодробните тромбоемболии и ритъмните нарушения, предупреждава тя. Съветът на д-р Найденова е хората да бъдат особено внимателни по отношение на здравословното си състояние в преходния период, защото има риск от съдови инциденти. При рязката смяна на времето, което се наблюдава тази година, зачестява ритъмната патология, като най-често срещана аритмия е пристъпното предсърдно мъждене, свързано с промените в електролитния баланс, температурният стрес върху организма и по-изразената дехидратация. При пациенти със сърдечна недостатъчност поради неадекватен прием на течности е възможно да се получи влошаване на бъбречната функция или влошаване на остро проявена бъбречна недостатъчност, отбеляза д-р Найденова. Заради дехидратация по време на летните месеци зачестяват белодробните тромбоемболии /БТЕ/,особено при пациенти със съпътстваща ритъмна патология. В отделението са хоспитализирани пациенти с аритмии, БТЕ, колапсни състояния, свързани с липсата на адекватен прием на течности. През юли е отчетено завишение на случаите с БТЕ, като на двама пациенти с масивна двустранна БТЕ е било проведено животоспасяващо фибринолитично лечение. Ако при нормални температури трябва да се пие литър и половина вода, в горещини трябва поне 2 литра и половина. Храната да бъде по-лека, не мазна и повече движение, съветва д-р Найденова.
„При резки промени във времето уязвими са най-вече възрастните хора, тези с различни заболявания и децата. Възрастните трябва да уточнят с личния си лекар дозите лекарства за кръвното налягане. При спадане на температурите има скокове на кръвното налягане. По -натоварващо е горещото време, докато в този преходен период - септември , октомври няма опасни температури", коментира д-р Ивайло Петров, дългогодишен ръководител на отделение „Неврология" в болницата.
„Няма завишена честота на инсулти, инфаркти и ритъмни нарушения през последния месец", съобщи д-р Петко Загорчев, началник на „Спешно отделение" в лечебното заведение. Не са обаче основание за оптимизъм данните, представени от началника на отделението по нервни болести д-р Николай Георгиев. „До 4 септември в МБАЛ Шумен са лекувани 441 пациенти с исхемичен мозъчен инсулт. При 24 от тях, или 5.4% е проведено лечение с венозна тромболиза. За принос в лечението на мозъчни инфаркти неотдавна отделението бе отличено със златен сертификат от Европейската организация за инсулт /ESO/ и нейната инициатива"Angels" .
„Симптомите на инсулта трябва да се познават, защото навременното им откриване и бързият транспорт до болници, готови за лечение на инсулт е от решаващо значение. Единственото , утвърдено към момента, специфично лечение на исхемичните мозъчни инсулти - венозната тромболиза, трябва да се извърши до 4 часа и 30 минути от началото на симптомите", заяви д-р Георгиев. И припомни популярния израз „Времето е мозък".
По данни от болницата през 2024 година в отделението са лекувани 804 пациенти с мозъчен инсулт. А в България се регистрират годишно около 45 хиляди инсулта. Лечението изцяло се финансира от НЗОК.
Лечението на инсултите е сред най-скъпо струващите разходи за НЗОК за последните няколко години.. Преките загуби за икономиката вследствие отсъствие от работа са значителни.
„Като социално значимо заболяване мозъчният инсулт трябва да се управлява с приоритет на всички нива на здравната система", категоричен е д-р Георгиев.
