Коя е Съба Вазова – майката на Патриарха на българската литература

В поредицата, посветена на имената на улиците, които срещаме всеки ден, днес обръщаме внимание на Съба Вазова, майката на Иван Вазов – наричан Патриарх на българската литература.

Съба Вазова не е просто „майката на...“ – тя е изтъкната общественичка, активна фигура в българското Възраждане, председател на женското дружество „Постоянство“ и авторка на няколко поетични и прозаични творби. Животът ѝ е пример за женско достойнство, просветителска мисия и отдаденост на род и родина.

Съба Вазова е родена през 1834 г. в Сопот в семейството на хаджи Никола поп Аврамов. На едва 14 години започва да се учи да чете с помощта на брат си Георги. По нейните думи:
„Скоро захванах да препрочитам всяка книга българска“ – свидетелство за нейното ранно влечение към знанието и книжовността.

През лятото на 1849 г. се омъжва за Минчо Вазов в Калоферския мъжки манастир. Двамата създават многолюдно семейство – раждат им се девет деца: Иван, Никола, Кирил, Ана, Георги, Михаил, Вълка (Фетваджиева), Владимир и Борис Вазови.

Съба Вазова е добре известна в Сопот като вдъхновителка на първите литературни четения в града. На празници събирала млади жени, роднини и приятелки, на които четяла произведения като „Памели оженена“, „Сантипа Философа“ и „Александрията“.

Тя следи редовно българския периодичен печат и го споделя с присъстващите на традиционните празнични сбирки. През 1870 г. става инициатор и председател на женското дружество „Постоянство“. Благодарение на нейната дейност се открива библиотека към дружеството, даряват се книги и средства, а Девическото училище в Сопот преживява разцвет до трагичните събития през 1877 г.

Годината 1877 се оказва съдбоносна за Съба Вазова. При опожаряването на Сопот, тя губи съпруга си Минчо Вазов, убит по особено жесток начин. Свекърва ѝ, баба Ана, умира от тиф в Араповския манастир „Св. Неделя“. Самата Съба намира убежище с малките си синове Борис и Владимир в същия манастир.

След Освобождението тя написва „Спомени“ (1891 г.), в които описва личните си трагедии, но и отразява духа на времето. Там е публикувана и първата ѝ поетична творба – оплакване, породено от болката по загубите, понесени през 1877 г.

Известно е и друго нейно стихотворение – „Песен“, посветено на раздялата с любимия ѝ син Георги, който прекарал 11 години в Русия.

Съба Вазова умира на 12 ноември 1912 г. в София, но името ѝ остава вписано в историята – както чрез делото ѝ, така и чрез улици, които носят нейното име в знак на почит.

https://glasnews.bg/