У нас и сега личности, заемащи високи постове в държавата, политиката и обществото продължават да потъват в дребнотемие
Публикация на някакъв англичанин - Едуард Стърнс - в личния му профил във Фейсбук , със заглавие „Няма по-прост народ от българите“, беше „забелязана“ и в българското интернетпространство.
В момент, когато според статистиката, в България са се преселили над 5000 англичани, доброволно избрали да живеят тук, екзалтирано-болезненият ропот на огорчен от нещо техен сънародник, поражда съответно противоположни реакции. И как няма да е така! Кой българин би се съгласил с умопомрачителното определение за нас: “Те даже не са народ, а сбирщина от прости хора…“
Едва ли щяхме да се занимаваме с яростната вчестолюбието си възбуда на този комплексиран господин, ако нямахме подобни примери и с други, много по-издигнати в интелектуално и политическо отношение известни англичани. Пропитите с надменност и високомерни остроумия реплики за българите на драматурга-нобелист Джордж Бърнард Шоу, както и неприкритата неприязън към страната ни на митично ловкия държавник Уинстън Чърчил, чертаят една трайна тенденция, която днес връхлита като заразна болест маргинални и неуравновесени обикновени граждани на тази бивша империя…
Ако някой ни обвини в пристрастие и в неправомернанародностна самозащита, ще отговорим: “Не, ние помним благородните постъпки спрямо нас на много други по-достойни англичани, например на Братя Бъкстон. Няма да забравим никога и самоотвержената борба набезкомпромисния журналист Джеймс Баучер по време на Първата световна война и при сключването на несправедливия Ньойски диктат спрямо България. Няма вятър, който би издухал от паметта ни писмото му, пропито с искрена болка от 1 август 1919 г. до Димитър Станчов, секретар на българската делегация на Парижката мирна конференция!?“ Ето как започва този документ, разкриващ садистичната отмъстителност на победителите в Първата световна война:
:“…Драги ми г-н Станчов,
Не можете да си представите колко съм възмутен и погнусен от това, що се върши по адрес на България……Аз също настоявам щото като защита на българското население силите да си оставят гарнизоните в Македония, каквото и да бъде взетото решение…“
Има и други примери, които безпристрастно посочват „незабелязаните“ добродетели на народа ни. В книгата си „Какво е дал българинът на другите народи“, появила се в далечната 1938 г., писателят Стилиян Чилингиров привежда и следния пример: “Ето какво пише французинът граф Д’Адикс, посетил България през 1933 година, в нашия вестник „Зора“: “У нас не познават вашата страна „Гледайте, да не ви убият там – ми казваха на тръгване. Пазете се от холера! Вземете си всичко, каквото Ви трябва, защото нищо не ще намерите в България.“… Ето какво мислят за вашата страна във Франция…Вашата страна е една страна с голяма духовна култура, високите нравствени качества на вашия народ му позволяват да се надява на едно по-добро бъдеще“…Но… заключава…“България трябва да направи пропаганда за себе си!“
Това е и същността на проблема.
У нас и сега личности, заемащи високи постове в държавата, политиката и обществото продължават да потъват в дребнотемие, а погледът им е забит единствено в центъра на собствената им „значимост“. Къде е тук грижата за образа на държавата ни пред външния свят? И какво се предприема съгласувано, единодушно за пропагандиране на изконно същностните духовни, морални и етични особености, характерни единствено за нашия народ!?
Кой превръща евроатлантическите ценности в догма и в стълба за лесна политическа кариера!?
Кой използва евроатлантическата конюнктура за мишена на опозиционни атаки, които в повечето случаи са изтъркани клишета на неосъществими политически и обществени химери!?
Прегледайте стенограмите на последните няколко народни събрания и …ще откриете какво? – дребнаво, самоцелно, изтощително партийно противопоставяне.
Многогодишната криза с водоснабдяването на редица градове и села, замразеното строителство на магистралите, нехайството към десетилетната сага снеосъществения инфраструктурен проект „Коридор №8“, чието саботиране е стратегическа цел на две наши съседни държави, са също щрих към липсата на грижа за образа на държавата ни не само зад граница, но и пред самите нас.
Можем ли да превърнем хулите на разгневения и комплексиран англичанин в повод за здравословносамокритично вглеждане в себе си?! Това е тест, чието високомерно пренебрегване би било отритване на незаменима стратегическа духовна инвестиция в утрешния ден на България. I БГНЕС
-----------------
Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е директор на списание „България-Македония” и на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Неговият анализ е написан специално за БГНЕС.
