Началото на историята на Румен е поставена през пролетта на 2016 г., когато в дома на семейството му с. Медникарово, община Гълъбово, нахлуват полицаи. По онова време младият мъж е 19-годишен ученик, стараещ се да завърши средното си образование, за да може един ден да си намери хубава работа.
През това време помага на хората в селото с каквото може - прекарване и цепене на дърва, строителна работа. Както се казва – срамен труд няма и Румен се води по този принцип, основан на народната мъдрост.
На 4 март 2016 г. старицата Каля Добрикова е намерена мъртва в дома си. На място пристигат полицаи и съдебни медици, които се заемат с разследването на случая. Патоанатомите установяват, че тя е починала в резултат на удушване, като преди това някой изрод е блудствал с нея. На 11 март е арестуван Румен Славов, който по това време е ученик в средното училище в Гълъбово. Казват, че бил изведен от час и задържан за постоянно.
Месеци по-късно в условията на съкратен процес старозагорският окръжен съд произнася присъда от 10 години и 8 месеца, която трябва да бъде изтърпяна в общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Румен е осъден да заплати и 30 000 лева кръвнина към роднините на жертвата.
След като излежава присъдата си, Румен се връща в Медникарово, решен да търси справедливост, защото близо 11 години от живота си губи зад решетките – време, в което можел да завърши средно образование, да си намери работа и дори да създаде собствено семейство.
Румен Славов разказа своята версия за ареста и това как лежал в панделата по обвинение за съмнение за извършено убийство. Той се кълне, че е невинен.
„Странни неща ми се случиха. Обвиниха ме за нещо, което не съм направил, и това го знае цяло село, защото ние всички се познаваме. Когато ме арестуваха, майка ми дори не беше допусната на свиждане. В същото време научих, че има и други арестувани за 24 часа. Имаше задържан още един човек, но така и не ми дадоха информация кой е той. Разбрах, че при него е идвала жена – каква е била, коя е била, не знам и досега. Правиха ми ДНК тест, на другия – не са, научих със закъснение този факт.
С Каля се знаем от дълги години. Тя винаги е била добра и неконфликтна жена. Живее сама, защото синът й работи в Раднево. Познавам го и него. Викал ме е няколко пъти да му помагам със зърното, когато дойде време да се прибира реколтата. Той е разпитван по делото и доколкото зная, е казал, че не вярва аз да съм направил такова нещо, да съм проявил подобна жестокост. Помагал съм не само на сина й Бай Димчо, но и на доста други хора в селото – носел съм дърва, подреждал съм ги на сушина. Работил съм и в други села и градове обща работа. Не съм си и помислял да убивам някого.
Но какво се случва?! Съседи на възрастната жена я намират мъртва на следващия дени подават сигнал до полицията. Идват медиците, констатират удушване и после полицията стига до мен. Правят ми ДНК тест, като бъркаха в устата, взеха ми натривки от ръцете.
Имаше и друга случка. От дома ми изчезнаха мои работни галоши. Как е станало това – не зная. Предполагам, че някой е взел, за да ги занесе в дома на Каля, и с тях да направи мои отпечатъци, че да изляза виновен. Така си обяснявам нещата, защото неочаквано галошите ми бяха върнати пак по необясним начин вкъщи. Полицаите ме хващат по отпечатъците, но те явно са били нагласени. Според полицаите мотивът за убийството били 10 лева, взети от бабата.
Много страдам от факта, че бях набеден и подозирам, че поне органите на реда знаят истинския убиец, но по неизвестни причини той е прикрит. Мисля така, защо полицаите ме спукаха от бой. Не спряха да ме бият, докато не си признах. Направиха ме целия син“, разказва Румен Славов.
Дотогава той нямал сблъсък с органите на полицията и правосъдието. Никога не бил вършил криминално престъпление и не бил съден. Не сметнал за нужно да подава жалба срещу униформените, които по думите му го посинили и той дори почнал да заеква.
Румен няма идея защо точно той е набеден за убийството на възрастната жена. На същото мнение е и майка му Мария. Тя е категорична, че синът и е абсолютно невинен. Недоумява и как в европейска България някой може да бъде съден и осъден по подозрения и съмнения. Говорело се, че извършителят имал помощник - жена. По време на разследването ченгетата ползвали куче.
Накарали Мария да даде три чувала дрехи, които животното да подуши. И тя изнесла няколко ката дрехи на сина си. После пуснали кучето по улиците на селото.То обаче се спряло пред друга къща
Вероятно униформените изземвали дрехи и от други хора. Това научила от други хора в Медникарово. Мария също била притискана. Ченгетата искали да признае, че тя също е участвала в зверството. Жената обаче не се пречупила, за разлика от сина си Румен, който бил помлян от бой. Според Мария полицията в София се заканила на полицията в Гълъбово да я закрие, ако не се намери извършителят на убийството. Амбицирани, местните ченгета нарочили сина й.
„Тези хора отнеха 11 години от живота на детето ми. През това време почина майка ми, неговата баба. Жената се притесни. Не можа да понесе случващото се. През тези години синът ми видя и много мъки. Слава богу, всичко мина. Редовно му ходехме на свиждане. Минахме през детектор на лъжата – чисти сме и двамата с Румен. Ни следа от косъм, ни слюнката е наша. Дори маратонките ми снимаха полицаите – не зная защо.
Минахме през ада!
Един полицай предлагаше 100 лева, бутилка Кока-Кола и кутия бонбони. Румен не взел парите. От страх приел само колата и бонбоните... Когато ходех на свиждане и влизах в тоалетната, с мен винаги идваше полицай.
Почнаха да ми капят косите, свалих драстично килограми. Майка почина преди години. Когато й направих панихида за 20 дни, се събрах със сегашния ми мъж. Преди това съпруг не съм имала. Той ни е в момента опората – и на мен, и на Румен. Откакто е на свобода, му помагаме, ще му намерим работа, вероятно ще се появи и момиче в живота му.
Боли ме, защото научавам, че разни хора са дрънкали неверни неща – момчето ми пиело по сто ракии на ден. Как е възможно това?! По колко грама са тези ракии?! Нали ще припадне от пиене. Истината е, че грам не близва. И той ще ви потвърди всичко това. Цялото село знае, че момчето ми не пие, не краде, учеше и работеше“, обяснява Мария, която иска най-сетне справедливостта да възтържествува и да се разбере кой е истинският убиец и защо е прикрит. Пита се и защо къщата, пред която е спряло кучето, стои празна.
През годините Румен Славов многократно е искал да бъде възобновено делото срещу прокуратурата под претекста, че е бил принуден да даде уличаващи го показания. Всички тези негови искания са получили откази, включително и от ВКС.
Румен е на свобода от 19 февруари, т.г. Пуснат е предсрочно. Сега се бори да докаже, че е лежал напълно невинен в затвора.
Източник: Уикенд
