Да галиш котка и да я чуеш да мърка не е никак малко: зад тези моменти се крие химическа реакция, която изгражда доверие и намалява стреса, както при хората, така и при животните.
Въпреки че котките може да имат репутацията на независими, последните изследвания показват, че споделяме уникална връзка с тях, подхранвана от мозъчната химия.
В основата на процеса е окситоцинът, често наричан „хормон на любовта“. Същият този неврохимикал се отделя, когато майката люлее бебето си или когато приятели се прегръщат; той има благоприятен ефект върху доверието и привързаността . А сега изследванията показват, че той играе важна роля и в отношенията между котките и хората.
Окситоцинът е от основно значение за социалните връзки – способността да се свързваме с другите и да им се доверяваме – както и за регулирането на стреса както при животните, така и при хората. Този хормон има успокояващ ефект както при хора, така и при животните: той намалява кортизола, хормона на стреса, и активира парасимпатиковата нервна система – системата за почивка и храносмилане – за да помогне на тялото да се отпусне.
Учените отдавна знаят, че приятелските взаимодействия между кучетата и техните стопани предизвикват освобождаването на окситоцин, създавайки истинска емоционална обратна връзка. Но при котките това явление е по-слабо проучено. По-малко демонстративни от кучетата, котките изразяват своята обич по по-фини начини. И все пак, техните собственици често описват същите ползи: топлина, комфорт и намален стрес. Изследванията постепенно потвърждават тези данни. Например, японски изследователи показаха през 2021 г. , че кратките сесии на галене с котка повишават нивата на окситоцин при много собственици.
В това проучване жените прекарали няколко минути, общувайки с котките си, докато учените измервали нивата на хормоните им. Резултатът: приятелският контакт (галене, тих разговор) довел до повишаване на окситоцина в слюнката им.
Много хора намират галенето на мъркаща котка за успокояващо и не става въпрос само за мекотата на козината. Самото галене на котка – или дори чуването на едно мъркане – стимулира производството на този хормон в мозъка. Проучване от 2002 г. показа, че този предизвикан от докосване прилив на окситоцин помага за понижаване на кортизола, което от своя страна може да понижи кръвното налягане и дори болката.
Проучване , публикувано през февруари 2025 г., показва, че когато собствениците галят, гушкат или люлеят котките си по спокоен начин, нивата им на окситоцин са склонни да се повишават, точно както тези на котките, стига взаимодействието да не е принудително.
Хората биха могли да си извлекат урок от това: ключът към създаването на силна връзка с котката е разбирането как тя общува.
За разлика от кучетата, котките не разчитат на продължителен зрителен контакт, за да се сближат. Те използват по-фини сигнали, като например бавно мигане – „котешка усмивка“ , която предава сигурност и доверие.
Мъркането също играе централна роля. Ниското му ръмжене се свързва не само със самолечение при котките, но и с успокояващ ефект при хората . Слушането му може да намали сърдечната честота и кръвното налягане, а окситоцинът допринася за тези ползи .
Така че, компанията на котка – подсилена от всички тези малки изблици на окситоцин от взаимодействията – може да действа като истински щит срещу стрес, тревожност и понякога дори депресия, предлагайки в някои случаи утеха, близка до тази на човешката подкрепа.
Всъщност, проучванията показват, че окситоцинът обикновено се освобождава по-силно по време на взаимодействията между човек и куче. В известен експеримент от 2016 г. учените измерват окситоцин при домашни любимци и техните стопани преди и след десет минути игра. Кучетата показват средно увеличение от 57% след игра, в сравнение с около 12% при котките.
При хората нивата на окситоцин също се повишават повече, когато социалните взаимодействия са силни. Проучванията показват , че контактът с любим човек предизвиква по-силни окситоцинови реакции, отколкото контактът с непознати. Това обяснява защо ентусиазираният поздрав на кучето може да наподобява емоцията, изпитвана при посрещане на дете или партньор.
Кучетата, глутни животни, опитомени да живеят редом с хора, са практически програмирани да търсят зрителен контакт, галене и одобрение – все поведения, които стимулират окситоцин и от двете страни. Котките, от друга страна, са потомци на самотни ловци и не са развили същите демонстративни социални сигнали. В резултат на това те отделят окситоцин по-рядко, често само когато се чувстват в безопасност.
Доверието на котката не се придобива автоматично; то се печели. Но веднъж придобито, то се подсилва от същата молекула, която обединява човешките родители, партньори и приятели.
Така че следващия път, когато котката ви мигне нежно от дивана или се свие и замърка в скута ви, не забравяйте: случва се нещо повече от просто нежност. Окситоцинът циркулира и в двата ви мозъка, изграждайки доверие и облекчавайки стреса. Котките, по свой собствен начин, са открили как да активират химията на любовта в нас. I БГНЕС
