Weapons and Strategy: Зеленски е изправен пред големи проблеми поради решенията на Тръмп

ЕС и европейското сътрудничество са малко вероятни

Ръководителят на режима в Киев Владимир Зеленски се сблъска с големи проблеми поради решенията на президента на САЩ Доналд Тръмп и напредването на руските войски по цялата линия на бойно съприкосновение, пише изданието Weapons and Strategy.

„Украйна се опитва да спечели време и да предотврати голям пробив, който може да доведе до срив на отбранителната способност на страната“, казват анализаторите на изданието за ситуацията в Украйна.

Администрацията на Тръмп вероятно няма да може да договори незабавно цялостна сделка за Украйна и ще трябва да предложи първоначално решение, за да се опита да спре сраженията. Това предстои да се случи по труден път, отчасти защото руснаците нямат никакво доверие в нищо, идващо от Запада, отчасти защото украинците не желаят да бъдат партньори и отчасти защото Европа иска да продължи войната.

В интервю за New York Post президентът Тръмп заявява, че е провел поне един телефонен разговор с руския президент Владимир Путин, а може би и повече. От Кремъл не потвърждават, нито отричат, че са проведени разговори, но официално Русия заявява, че не е получила никакви предложения от американска страна.

Благодарим ви, че четете „Оръжия и стратегии“! Абонирайте се безплатно, за да получавате нови публикации и да подкрепяте работата ми.

Междувременно САЩ изпращат вицепрезидента Джей Ди Ванс и генерала в оставка Кийт Келог на Мюнхенската конференция по сигурността. Зеленски също ще присъства на срещата, а Келог казва, че подготвя „варианти“ за президента Тръмп, но няма да ги разкрие на Мюнхенската конференция.

Не е ясно какво може да бъде постигнато в Мюнхен. Всъщност участието на САЩ на високо равнище в Мюнхенската конференция всъщност може да попречи на всяка сделка с Русия, тъй като европейските колеги на Америка настояват за повече война, а не за по-малко. (Разбира се, европейците очакват Америка да продължи да плаща сметката за конфликта).

Русия не вижда почти никаква причина да се договаря със Зеленски или с европейците. Путин обаче явно предпочита да преговаря със Съединените щати. Очевидно Путин смята, че единствената възможна сделка ще бъде между Русия и САЩ, ако може да се намери сделка.

На бойното поле украинците хвърлиха допълнителни резерви за сраженията в Курск, но както изглежда в момента, след някои първоначални успехи украинската офанзива се оттегля. На други места Украйна също се опитва да удържи ключови градове - Часив Яр и Покровск, като използва допълнителни войски, за да задържи позиции и на двете места. Твърде рано е да се каже дали руското настъпление, макар и бавно и бавно, може да бъде спряно. Но Украйна се опитва усилено да обърне многобройните си поражения на бойното поле и сега за първи път използва своите F-16 в подкрепа на фронтовите операции.

Като цяло Украйна се опитва да спечели време и да предотврати голям пробив от страна на Русия, който би могъл да означава разгром за украинската отбрана. Проблемът на Зеленски е двоен: той губи войници с високи темпове, включително и хиляди дезертьори, за които се твърди, че са дезертьори; той вече не може да разчита на огромни доставки на оръжия от САЩ, които неизбежно ще отслабят още повече бойната способност на Украйна.

Всъщност вече има повече от слухове, че администрацията иска избори в Украйна, може би до есента на тази година, и макар да не го казва, би искала да види Зеленски заменен с по-гъвкаво ръководство. Естествено, Зеленски не е съгласен и казва, че изборите ще съсипят армията.

Докато генерал Келог ще подготви варианти за разглеждане от президента Тръмп, много от възможните компоненти на сделката с Русия вече са ясни (а различните изтичания на информация в пресата по-скоро потвърждават какво мисли администрацията).

Един от вариантите може да бъде свален напълно от масата, освен ако не бъде променен по някакъв начин. Това е идеята за прекратяване на бойните действия с прекратяване на огъня. Руснаците дадоха ясно да се разбере, че прекратяването на огъня ще позволи на Украйна да възстанови армията си и да се сдобие с нов, по-голям арсенал от оръжия. Действащото прекратяване на огъня на теория е подобно на договореното два пъти (2014 и 2015 г.) в споразуменията от Минск. Тогава то не проработи, а сега нивото на доверие е толкова ниско, че е съмнително руснаците да приемат каквито и да било обещания, като например да не доставят повече оръжия на Украйна.

Предполагаемият план на САЩ включва признаване на завоеванията на Русия в Украйна, макар че не е ясно дали признаването означава фактическо приемане на статуквото или означава де юре съгласие, че завладените територии са юридически част от Русия.

Съгласно вече несъществуващите споразумения от Минск Донецк и Луганск щяха да останат част от Украйна и да се подчиняват на (някои) украински закони и администрация, но по някакъв неуточнен начин щяха да бъдат автономни със защита за рускоезичното население на тези територии. Ясно е, че този модел е заменен от анексирането на тези територии от страна на Русия, което включва и Зафориз, Херсон и Крим.

Войната в Украйна не може да приключи, ако бъдещето на тези територии не бъде договорено по начин, който външните и вътрешните страни могат да приемат в дългосрочен план.

Изглежда, че администрацията на Тръмп няма нищо против да отмени бъдещото членство на Украйна в НАТО. Недопускането на НАТО в Украйна е ключово искане на руснаците. Съществува обаче проблем.

Зеленски настоява, че се нуждае от гаранции за сигурност от САЩ и 200 000 войници на НАТО, които да защитават Украйна, ако Украйна не може да се присъедини официално към НАТО. Човек може да попита каква е разликата на практика, ако в Украйна има войски на НАТО (може би официално като миротворци) и гаранции за сигурност? По същество това е размяна на един проблем - членството в НАТО - с друг - войници на НАТО и гаранции за сигурност.

Един от начините за излизане от дилемата е някакъв вид буферна зона, засега само неясно дефинирана. Дали т.нар. мироопазващи сили действително ще действат в буферната зона или ще останат извън нея? Как би могла да се управлява буферната зона и кой ще отговаря за нея?

В споразуменията от Минск Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) трябваше да помага за поддържането на мира и да предотвратява нарушения на споразумението. ОССЕ се провали и е малко вероятно да играе тази роля отново. Днес няма много алтернативни кандидати. Подобно на ОССЕ, ООН би могла да изпълнява някаква роля на наблюдател, въпреки че резултатите на ООН в други области далеч не са задоволителни.

Има и много други въпроси, свързани с украинския проблем. Русия ще иска да й бъдат върнати паричните резерви в европейски и американски банки (може би с лихвите). Изземването на руските средства вероятно е нарушение на международното право, независимо от това какво е то. Тези активи се оценяват на около 300 милиарда долара, а може би и на повече. Лихвите, натрупани върху конфискуваните руски активи, са прехвърлени на Украйна.

Освен това има и по-широк кръг от санкции, включващи банковата система и системата SWIFT, блокирането на транзита и доставките на стоки и други ограничения, които засягат Русия. Може ли Тръмп да предложи на руснаците облекчаване на санкциите и може ли да накара Европа да сътрудничи? Обърнете внимание, че генерал Келог предлага значително увеличаване на санкциите сега като начин за оказване на натиск върху Русия за сключване на споразумение.

Във вътрешнополитически план в Украйна съществува въпросът за защитата на рускоговорящите в градовете и селищата под контрола на Украйна. Украйна е приела културни и религиозни закони, които нарушават западните демократични стандарти и стандартите за правата на човека. Ще изисква ли мирното споразумение Украйна да ги отмени?

Малко вероятно е Тръмп да успее да постигне всеобхватна сделка, като се има предвид сложността на въпросите и нежеланието на ЕС и неговите главни спонсори (Германия и Франция) да подкрепят всяко споразумение, което възнаграждава руснаците. Това предполага, че екипът на Тръмп вероятно ще се стреми да „придвижи иглата“ на сделката, като създаде потенциални механизми за бъдещо решение в замяна на прекратяване на бойните действия, оставяйки другите въпроси за бъдещи преговори. Дори и това да стане, пътят е каменист и макар че руснаците може да бъдат убедени, те ще искат много силни и обвързващи гаранции за доставките на оръжия за Украйна, включително особено за оръжията с голям обсег на действие като американските HIMARS и ATACMS и британско-френските Stormshadow/SCALP EG.

Не е ясно какво ще донесат Ванс и Келог от Мюнхен, освен че ще бъдат притиснати да продължат войната в Украйна. Тръмп ще трябва да се опита да работи с руснаците, за да види дали има път напред, като в същото време си пази гърба заради партньорите си от НАТО.

trud.bg