Изглежда, че от построената преди около 1 600 години крепост „Абритус“ не е останало много.
На места е запазена малка част от крепостните стени, но от постройките вътре са останали само каменните основи.
Повече от ясно е, че за възстановяването на автентичния вид е необходима употребата на същия материал. Незнайно защо обаче, реставраторите, наети от община Разград, са избрали газобетона, който е далеч по-евтин.
На всичкото отгоре са направили жалък опит за прикриване на бутафорията – нанесен е тънък като косъм пласт мазилка и малко боя за финиш. Освен, че в хилядолетната крепост газобетонът стои нелепо, той не е предназначен за външна употреба (подходящ е за зидане на вътрешни стени заради свойството си да попива вода като гъба). Оставени на открито, дори и добре измазани, газобетонните блокчета започват да се ронят много бързо от проникналата в тях влага.
Крещящото противоречие между автентичност и строителни правила е попречило европроектът „Абритус – мистика и реалност“ по ОП „Регионално развитие“ да бъде завършен, а отпуснатите 6 219 051 лв. да бъдат усвоени успешно.
Очевидно водещ е бил принципът „важното е да вземем парите, а правилните хора – полагащите им се комисионни, пък когато бутафорията се разпадне ще му мислим“.
Отначало проектът за реставрация на крепостта изглежда смислен. Целта е автентичната римска крепост да блесне като нова, привличайки хиляди туристи в Разград с красотата си. в документите е отбелязано, че останките от крепостната стена, две богаташки вили и християнския култов комплекс, трябва да бъдат консервирани. След това и да се надградят, за да изглеждат по-атрактивно за туристите.
Заложено е изграждането на алеи около руините, строителство на сувенирен магазин, посетителски център и заведение. При кандидатстването по проекта община Разград обявява, че ще се ползват материали, които са максимално близки по състав и техника на изработка с древноримските.
Очевидно впоследствие нещата биват променени тихомълком, а няколко години след края на строителните работи, резултатът е налице – мазилката върху газобетонните блокчета, с които са възстановени основите на древните сгради в крепостта, вече се лющи. Освен това подаващите се отдолу блокчета са поели доволно вода и твърдостта им е като на креда.
На практика гафовете по проекта, глътнал над 6 млн. лв. започват още в първите дни на строителните работи, твърдят посетители. Докато бригадата мургави реставратори зидат новите укрепления, част от източната крепостна стена рухва. Цяло чудо е, че инцидентът се разминава без пострадали хора.
Ръководителят на обекта се оправдава, че не е по тяхна вина, а защото възложителят иска да се изгражда върху вече съществуващите основи, които „не са здрави“.
Пет години по-късно новите зидове вече се разпадат.
В свое интервю проектантът арх. Велина Панджарова признава, че няма български фирми, които да произвеждат нужните материали. Става дума за детайли и фрагменти от кирпич, но не и за каменните блокове, които могат да се купят от всяка кариера.
Освен това металните рампи на наблюдателните площадки край крепостните стени вече са не само доволно ръждясали, а и скърцат заплашително под краката на туристите.
Истината е, че за съжаление „Абритус“ далеч не е първата бутафорно възстановена крепост у нас.
Наскоро стана ясно, че крепостта Яйлата е възстановена по същия бутафорен начин, а културният министър Велислав Минеков подаде сигнал до Лаура Кьовеши заради злоупотреба с над 1.6 млн. лв. по проекта.
Крепостта Кракра до Перник пък ще се запомни като връх на кича, след като преди години се обзаведе с пластмасови стени, за потрес на посетителите.
Източник: Уикенд
