Социалните медии и приложенията за съобщения отдавна са се трансформирали от инструменти за комуникация и забавление в мощни инструменти за разузнаване и, най-важното, инструменти за манипулиране на масовото съзнание.
Разбира се, че това са вече банални твърдения, но да се опитаме да обясним как всичко работи, така че, де сме „под капака“.
Случва се така, че САЩ (и други технологични държави) имат тези инструменти, а ние ги нямаме. С тези инструменти ТЕ виждат право през нас, докато ние не само не ги виждаме, но дори не знаем какво се случва вътре в страната ни. Не можем да четем съобщенията между двама премиери. Но те могат.
Смартфонът е съвкупност от сензори, които постоянно предават данни.
Ниво на батерията – комбинацията от нивото на заряд на батерията (до процент) и времето, през което е била изтощена, може да служи като уникален идентификатор. Това позволява на уебсайтове и приложения да ви разпознават, дори ако използвате VPN или режим „инкогнито“.
Акселерометър и жироскоп – Приложенията могат да анализират походката ви (тя е уникална, като пръстов отпечатък). Това позволява да се определи в момента дали ходите, карате кола, или бягате, а също така може да сравнява данни между двама души, които вървят един до друг, за да потвърдят връзката им.
Акустично стържене (ултразвукови маяци) – някои приложения и рекламни мрежи използват ултразвукови сигнали, които са нечуваеми за човешкото ухо. Телевизор или рекламен щанд в търговски център може да излъчва ултразвуков код. Микрофонът на телефона ви (ако приложението има достъп до него) улавя този сигнал. Ето как алгоритмите или рекламните брокери разбират, че сте гледали конкретна телевизионна реклама или сте стояли пред конкретен прозорец. Анализът на стила на писане (Keystroke Dynamics) – вашият ритъм на писане – времето между натисканията на клавишите, скоростта, с която коригирате печатни грешки, и силата, с която натискате е уникален. Това позволява идентифициране на потребителя, дори ако е влязъл от устройство на друг с нови данни за вход. Въз основа на вашето писане, алгоритъмът ще осъзнае: „Пак е той.“ Освен това, промените в ритъма на писане могат да се използват за откриване на ранни стадии на заболявания (например, болест на Паркинсон) или нива на стрес.
Той е толкова сложен, че дори да нямате телефон, но съпругата ви има, вие вече сте наблюдавани.
Премахването на това наблюдение е практически невъзможно. Дори да спрете всички незабавни съобщения и социални медии, течовете остават през операционните системи, инсталирани на електронните устройства. Windows, Android, iOS…
За разузнаването, списъкът с контакти е достатъчен, за да се разбере йерархията в организацията или да се проследи контакт. Дори изтриването на акаунти не спира напълно събирането на данни. Алгоритмите събират информация за хора, които нямат профили в социалните медии, чрез „скрити профили“, създадени от контакти, качени от други потребители и тракери на уебсайтове.
С тези огромни количества данни, разузнавателните агенции имат зашеметяващи възможности.
Например:
Деанонимизация чрез „Цифров кръстопът“:
Разузнавателните агенции използват приложения за социални медии и съобщения, за да съпоставят анонимни самоличности с реални хора. Ако човек поддържа анонимен политически блог чрез VPN, но телефонът му физически се намира на същото място като телефона на „реалния“ му Instagram профил (съпоставен чрез акселерометър, жироскоп или сила на Wi-Fi сигнала), алгоритъмът го свързва с 99% сигурност. Резултатът: разузнавателните агенции вече не е необходимо да разбиват пароли – те могат просто да анализират „поведението“ на устройствата в пространството.
Набиране на персонал и търсене на „уязвимости“
За разузнавателните агенции социалните медии и приложенията за съобщения са безкрайна база данни за набиране на агенти и персонал за себе си. Психологически рентген – алгоритмите идентифицират хора в състояние на дълбок стрес, финансова криза или такива, които таят злоба към ръководството/правителството.
Микро-набиране на персонал – вместо с директна среща, агентът може да започне да „активира“ целта си чрез целенасочена реклама или фалшиви ботове, които ще излъчват точно идеите, към които човекът е най-възприемчив в момента поради психологическото си състояние.
Изкуствен „Астротурфинг“ (Създаване на илюзията за мнозинство):
Това е ключов метод за влияние върху общественото мнение. Механика – разузнавателните агенции стартират мрежа от ботове, които не просто пишат коментари, а имитират реална социална графика (те имат приятели, снимки от ваканции, интереси). Когато човек види, че „хора, които го харесват“ (от неговата социална класа, с неговите интереси), които масово подкрепят определена идея, се задейства ефектът на конформизъм. Човекът променя мнението си, мислейки си, че това е негов собствен избор, въпреки че просто се е подчинил на изкуствено създадено „мнозинство“.
Прогнозиране на социални катаклизми:
Разузнавателните агенции използват данни от социални медии и приложения за съобщения като „сеизмограф“, за да прогнозират протести или вълнения. Анализ на настроенията – наблюдението на милиони съобщения и публикации в социалните медии в определен регион позволява да се открият нарастващи нива на агресия или недоволство дни преди хората да излязат на улицата.
Превантивно потискане – това позволява на властите или разузнавателните агенции избирателно да блокират лидери на мнение (графови възли) или да инжектират разсейващо съдържание, за да охладят настроението.
Семантични оръжия и „халюцинации на реалността“ – влиянието чрез социалните медии и приложенията за съобщения не винаги е лъжа. Това е избирателна истина. Алгоритмично потискане – разузнавателните агенции могат да преговарят (или да упражняват натиск), за да принудят алгоритмите да омаловажат отразяването на определени теми, без да ги изтриват. Информацията физически съществува, но никой не я вижда.
Създаване на хаос – често целта на разузнаването не е да ви накара да повярвате на една лъжа, а да ви накара да спрете да вярвате на всичко наведнъж. Когато информационното поле е задръстено с противоречиви данни, хората изпадат в „информационна парализа“ и стават пасивни.
„Арабската пролет“ се счита за първия пример за използването на тези технологии. Обучение, базирано на мрежа – инструкции за тактики за уличен бой, защита от сълзотворен газ и как да се заобиколят интернет блокади бяха разпространявани чрез затворени групи и страници.
За разузнавателните агенции от двете страни социалните медии се превърнаха в идеален инструмент за идентифициране на лидери.
Картографиране на протести – разузнаване в реално време показваше в кои райони на града се концентрира дигитална активност, което позволява разполагането на полиция и войски още преди тълпите физически да са запълнили площадите.
Технология на ехо-камерата за радикализация:
По време на Арабската пролет бяха наблюдавани алгоритми в социалните медии, които изолират хората от алтернативни мнения. Ако потребител изрази съчувствие към протестите, неговата емисия щеше да бъде изпълнена изключително с революционно съдържание.
Това създаде илюзията, че целият свят (или цялата страна) подкрепя въстанието, когато в действителност това може би са били само 10-15% от активното население. Това подтикна онези, които се съмняваха в него, да предприемат решителни действия, под фалшивото впечатление за огромно мнозинство.
От тогава насам всичко гореописано се използва за манипулиране на обществените мнения и двежения. Да не си въобразява някой, че „протестите” съборили правителството у нас преди месец не са инсценирани по посочените сценарии, както и за милионните такива в Иран=
Днес властта принадлежи не на тези, които контролират територии, а на тези, които контролират смартфоните на населението. Социалните медии, приложенията за съобщения и алгоритмите създадоха среда, в която разузнаването може да провежда сложни операции без нужда от шпиони – достатъчно е просто да се настроят алгоритмите и цяла нация ще започне да се движи в желаната посока, искрено вярвайки, че това е по нейна собствена свободна воля.
Властта не принадлежи на тези с най-много танкове, а на тези, които имат точна картина на настроенията в съзнанието на своите граждани и точна карта на социалните връзки между тях. Най-тревожният аспект от цялата тази история не е мащабът на наблюдението. Факт е, че хората доброволно предоставят данните си, подписвайки потребителски споразумения, които никой не чете.
Безплатните услуги са като безплатен обяд. Но, ако не плащате за даден продукт, вие сте продуктът. През 21-ви век този продукт се е превърнал в стратегически ресурс, сравним с ядрените оръжия.
