Ръстът на инфлацията и разширяващият се бюджетен дефицит поставят под напрежение публичните финанси и отново изострят дебата за ролята на държавния дълг, фискалната дисциплина и структурата на разходите в икономиката. Темата коментира старши икономистът от „Отворено общество" Георги Ангелов.
7,1% инфлация през април спрямо същия месец на миналата година и бюджет на дефицит поставят отново въпроса защо животът у нас става все по-скъп и дали новият дълг е единственият начин държавата да покрива разходите за заплати, пенсии и социални услуги.
Той припомни, че през миналата година държавният дълг е нараснал значително, и подчерта, че през настоящата година е необходимо по-умерено увеличение.
„Ако миналата година е било 10 милиарда, а тази година са 5 милиарда, това е крачка в правилната посока", обясни Ангелов.
Основен проблем според икономиста е връзката между нарастващия дълг и инфлацията.
„Инфлацията се подхранва от натрупването на дългове, когато те се насочват основно към потребление. Икономиката не може да произведе толкова", каза той.
По думите му увеличението на бюджетния дефицит с 75% за първите четири месеца не отговаря на реалния икономически растеж.
„Нашата икономика не расте с 75%. Тези пари отиват или за внос, или създават инфлационен натиск", допълни Ангелов.
Той посочи и ролята на банковия сектор, като отбеляза ръст на кредитирането.
„Банките също са много активни - потребителските и ипотечните кредити растат с около 25%", каза той.
Като решение Ангелов предлага по-умерен растеж на разходите спрямо приходите.
„Ако приходите растат с 12%, разходите трябва да растат с 5-6%, за да се създаде буфер за дефицита", обясни той.
По думите му не става дума за масови съкращения, а за оптимизация на разходите.
„Не трябва да се съкращава там, където има недостиг - например в здравеопазването", допълни икономистът.
Ангелов постави под съмнение ефективността на публичната администрация.
„Не е толкова важно колко е голяма администрацията, а какво произвежда като резултат", каза той.
Според икономиста причините за високата инфлация в България са предимно вътрешни.
„Ние сме сред първите по растеж на кредитирането и търговския дефицит - това са свързани процеси", обясни той.
По думите му настоящата ситуация може да стимулира по-отговорна фискална политика.
„За първи път от години има стимул за по-разумни политики, защото последствията ще се върнат като бумеранг", заяви Ангелов.
