Нецензурираният блог, изобличаващ мексиканските наркокартели

Източник: VICEТова са откриващите параграфи на книгата Dying for the Truth, написана по повод известния интернет блог Blog del Narco, който информира мексиканците за кървавите дейности на местните нарко картели – нещо, което популярните национални медии не правят:Малко преди да завършим книгата, двама души – млад мъж и жена, които работеха с нас – бяха изкормени и увесени от мост в Тамаулипас, щат в северната част на Мексико. Големи, ръчнонаписани послания, известни като наркобанери,които бяха до телата им, споменаваха нашия блог и съобщаваха, че ето това се случва с интернет клюкарите. Посланието завършваше с предупреждение, че ниe сме следващите.Няколко дни по-късно в Тамаулипас екзекутираха друг журналист, който редовно ни пращаше информация. Убийците оставили клавиатура, мишка и други компютърни части, разпръснати върху тялото й, както и послание, споменаващо блога ни отново.Въпреки това ние отказваме да се почувстваме заплашени.Както виждате, хората, които поддържат блога, рискуват животa си. Книгата, която ще бъде публикувана и на английски, и на испански от Feral House, ще включва селекция от най-значимите постове и снимки между 2-ри март, 2010-та, когато блогът стартирал, и февруари, 2011-та. Избирайки да запази анонимност, редакторката на блога най-накрая се съгласи да говори за работата си, както и за заплахите и предизвикателствата, с които тя и програмистът на сайта са се сблъсквали в името на това да поддържат проекта жив толкова дълго време.Според книгата, през 2012-та сайтът, чиято цел е да събира нецензурирани статии и снимки (самите те не ходят лично да правят репортаж на местата) за изключителното насилие, което упражняват мексиканските картели, за дейностите им и борбата на правителството срещу тях, е бил посещаван от средно 25 милиона потребители месечно. Според Alexa, това е един от най-посещаваните сайтове в Мексико. Въпреки критиките от страна на някои медии, че сайтът публикува кървави снимки и информация, която е получена от самите картели (като екзекуции и видео послания, насочени към конкурентни организации), и че събира материали от вестници и сайтове, без да цитира източниците, блогът се е превърнал в основен източник на новини за журналисти, граждани и посетители.VICE имаше възможността да разговаря с Луси (псевдоним, който си избра, за да предпази самоличността си) за блога ѝ, новата ѝ книга и какво ще последва за Blog del Narco.VICE: Да започнем отначало. Как се зароди Blog del Narco?Луси: Беше начин, по който да покажем, че сме ядосани на властите и на медиите, които бяха забравили най-голямата си отговорност – да информират публиката. Аз съм журналист, партньорът ми се занимава със социални мрежи и програмиране. И така идеята се роди, а на 2-ри март, 2010-та пуснахме блога.Имаше ли нещо конкретно, което ви накара да действате?Хорски истории като „Отидох на почивка в Тамаулипас, по новините не казваха нищо. Влязох право в пещерата на лъва и бандитите ми откраднаха колата, затвориха ме за два дни“ – ето такива ситуации. Хора, които не са имало абсолютно нищо общо с тези неща, но са пострадали, поради липса на информация.Защо медиите не съобщават какво се случва?Устата им е запушена от две страни: правитеството им е казало, „Няма да казвате нищо, нищо не се случва тук“, а от другата страна е натискът от самите престъпни организации.Какво те накара да си промениш позицията?Учиш тези неща от книгите и професорите – важността  и красотата на това да бъдеш постветен на истината и обективността. Но когато започнеш да работиш за медиите, осъзнаваш, че нещата не стават по този начин. А защо не, ако публиката има право да знае? Защото не говорим за резултати от футболни мачове – говорим за убийства, ситуацията е на живот и смърт. Има война между властите и престъпните организации, но ние, като общество, сме хванати в капан по средата и ние сме тези, които страдат най-много. Това е идеята.Как започна да се развива блогът?Хората започнаха да се събуждат, да осъзнават, че има престрелка на две пресечки разстояние от дома им, а по новините и във вестниците няма нищо по въпроса. Гражданите започнаха да забелязват, че трафиканти на наркотици са блокирали главната улица посред бял ден и никой не съобщава за това. Хората се ядосаха на традиционните медии и започнаха да използват блога като начин за изразяване на случващото се. Затова и беше създаден – за да може хората да го използват в своя полза, за да се предпазят. Ако никой няма да се грижи за нас, ние сами ще се грижим за себе си.Имаше ли конкретен момент, в който започна да осъзнаваш, че блогът наистина постига нещо?Има много такива моменти. Спомням си как една жена ни писа, за да ни благодари, защото от блога е разбрала, че синът ѝ е бил екзекутиран. Видяла снимка на случилото се, отишла в моргата, разпознала тялото и го взела. Престъпните организации вербуват и набират хора, например в щата Веракруз, и ги водят в Тамаулипас, за да няма роднини, които да могат да ги разпознаят. Хиляди тела свършват в масови гробове и хората никога не разбират какво се е случило с роднините им. Блогът е помогнал много души да бъдат идентифицирани.Притесняваш ли се, че блогът може да се превърне в място, на което картелите обявяват екзекуциите си, за да всяват страх у хората?Този начин на мислене ни докара много критика. Доста хора мислеха, че сме говорители на картелите, но това не е така. Ако ще публикуваме нещо, ще публикуваме всичко – в противен случай би било все едно взимаме нечия страна, а това е проблем. Критикуват ни също, че публикуваме нарко послания. Ще ти кажа защо го правим – защото това се случва. Това е реалността, независимо дали на хората им харесва, или не.Истината е, че има страхотни журналисти, които съобщават за мексиканската война с наркотиците, но също е истина и че медиите често вземат страни и се самоцензурират. Защо мислиш, че става така?Изглежда, че в медийната библия пише да правят каквото клиентът поиска – от местния политик до високостоящия политик, политическата партия, която плаща най-много, футболният отбор, който купува най-много рекламно пространство, дори артистите, които кихат най-много рушвети. Традиционните медии вървят с клиентите си, а ние никога няма да имаме клиент. Мисля, че информацията за всички засегнати групи – единият картел, другият картел, ролята на правителството - е най-обективна.Мислиш ли, че снимките, които публикувате, имат функция на спирачка за младите хора, които иначе биха се замесили с трафиканти?Да, разбира се. Ако си млад и видиш работата ни, може да си кажеш, „По-добре да работя като зидар, не искам да свърша така. Парите ще ми стигнат сигурно за няколко години, но пък няма да видя как детето ми расте, не искам това да ми се случва.“ Проработи. Преди време престъпните организации си стояха и чакаха младите да дойдат при тях за работа, а сега трябва да ги събират насила. Проработи по-добре от това десет политици да раздадат милион футболни топки.Понякога иска ли ти се да не беше се наемала с толкова голяма и опасна отговорност?Много е трудно, но имам куража да кажа, „Ще остана тук, защото не правя нищо нередно, и ще остана тук, защото обичам Мексико, обичам страната си и искам мирът да се върне.“ Естествено, искаме си животите обратно, защото бяха две много напрегнати години.Има ли неща, които сте решили да не публикувате?Има някои много силни изображения, по-сурови от тези, които сте виждали. Неща, които са против природата - снимки и видео материали, от които не можах да спя две седмици, а когато най-накрая успях да затворя очи, сънувах кошмари два месеца.Защо са толкова брутални в убийствата? Защо просто не застрелват хората в главата, а трябва да ги режат на парчета и да им одират кожата?От страх, много хора са заплашени. На много от тези sicarios (наемните убийци) им казват, „Ако не го направиш така, ще убием семейството ти“.В книгата разказваш как хора, които са ви снабдявали с инфромация, са се сблъскали с проблеми или са били убити.Значителен брой от инфроматорите ни в Тамаулипас свършиха по ужасен начин и това определено ни разстройва. Защо продължаваме да го правим? Защото ни пука за Мексико. В момента, в който в Мексико стане безопасно, спираме да го правим.Получавате заплахи както от картелите, така и от правителството – кои са по-страшни?Заплахите от правителството са по-тежки и идват от много високо. Имахме вътрешен човек, който ни казваше, „Разбрали са в кой район се криете“, така че грабвахме каквото можехме и бягахме. Живяхме като номади две години.Кои случаи ядосаха правителството най-много?Видео материалите с „La Tuta” (псевдоним на главата на картела “La Familia” Сервандо Гомес Мартинес) и с “Los Caballeros Templarios” („Тамплиерите“ са един от картелите от Мичоакан – родният щат на бившия президент Фелипе Калдерон). Ситуацията в Мичоакан доста дразнеше Калдерон и продължава да е така.Някои други?Казино Роял, защото след това не можеха да продължават да крият истинския брой на жертвите. Официалната цифра е петдесет и няколко, но ние разбрахме, че липсват 100 трупа, за които няма никакви сведения.В края на войната срещу наркотиците, която Калдерон започна, количеството наркотици, внесено в САЩ, се повиши вместо обратното и над 70,000 души бяха убити. Имаше ли някаква полза от тази война?Загубихме много. Може би спечелихме малко смелост. Сега оценяваме всичко, което имаме – преди бях материалистично настроен човек, но всичко това ме промени. Гледам на живота по различен начин - оценявам това, че мога да дишам, да пия кафе, да изпуша цигара.Как се държи новото правителство?Преподреждат нещата. Тяхното е по-висша форма на цензура и е много по-различна стратегия от тази на Калдерон. При тях работатa e на тъмно. Пеня Нието (новият президент на Мексико) не казва нищо – може би той иска да забравим за президенството на Калдерон, може и да успее да се справи с проблема.Книгата ви ще бъде първоначално публикувана в САЩ и много от статиите ще са достъпни на английски за пръв път. Как очаквате, че ще реагират хората?Хората трябва да разберат, че всеки джойнт, който изпушат, и всяка линия, която изшмъркат, идват от огромна локва мексиканска кръв. Американците са най-големите консуматори. Наркотиците никога няма да изчезнат, защото са добър бизнес, така че защо не ги легализират?Ти какво мислиш по въпроса?Кой ще изгуби от легализацията на наркотиците? Ето това е въпросът.И накрая, защо реши да публикуваш блога във формата на книга?Не се наслаждавахме на живота си, бяхме се отказали от собствените си животи в името на това да направим нещо за милиони други хора. Всичко може да се случи със сайта и всичко може да се случи на сегашния президент, но това ще остане в историята.Благодаря ти.[media url="http://www.youtube.com/watch?v=8J9vutInXoE" width="685" height="400"]