Америка е твърде разделена. Част от хората са силно ентусиазирани, но по-голямата част - над 75-85% от последните социологически проучвания - казват, че всъщност Съединените щати не трябва да посягат нито към Канада, нито към Гренландия. Това заяви в NOVA „Здравей, България" преподавателят в Американския университет във Вашингтон професор Асен Асенов, коментирайки агресивната риторика и поведение на Доналд Тръмп. Припомняме, че американският президент изяви амбиции за контрол над Гренландия, а преди година обяви, че иска Канада да стане 51-вият американски щат.
В отговор на въпрос може ли след Гренландия Тръмп да обърне поглед към Канада - Асенов припомни, че най-острото изказване на провеждащия се в момента форум в Давос е било това на канадския премиер Марк Карни. Изявлението му получи много широк отзвук в канадските медии. Той каза буквално следното: „Ние скъсваме с досегашния световен ред. Започва ново начало". Но Канада и Америка имат традиционно много силни отношения - до степен, в която, когато преминете американско-канадската граница, усещането е горе-долу като при вътрешните граници в Европа след Шенген, обясни той.
И допълни: Ситуацията между Вашингтон и Отава е много сериозна. Канадците приеха цялата тази риторика като национална обида. В този смисъл те предприемат мерки. Карни беше и в Китай. И на този фон едно от изявленията му в Давос беше, че Канада трябва да търси съюз с всички държави, които са „в средата", и които - ако бъдат обединени, ще съставляват сила, способна да противостои на риториката на Тръмп.
По думите на професор Асенов САЩ „са много сегментирани". Това, което случва между Вашингтон и Европа ги вълнува в няколко аспекта. Първият е - докъде трябва да стигнат правомощията на американския президент? И вторият - възможно ли е Америка в XXI век да обявява завладяване на други територии? Дали това е законно или не? От друга гледна точка, неговите избиратели или поне малка част от тях - са ентусиазирани, заяви той.
Според него обаче има една друга риторика, която има много по-голямо значение - тази в Конгреса на САЩ. В законодателния орган преди около седмица беше гласуван закон, внесен с цел да ограничи правомощията на президента при вземането на решения за война, припомни Асенов.
И обясни, че американската конституция ясно посочва, че Конгресът е органът, който може да обявява война. Но в по-новата военна история на Съединените щати има много случаи, в които американският президент е нареждал военни операции без директно консултиране с целия законодателен орган. Идеята е свързана със сигурността на страната в извънредни ситуации, подчерта Асенов.
