Бургаската рафинерия „Нефтохим“ се възползва от дадената ѝ дерогация за внос на руски суров петрол, за да прави това на цени над определения от Европейската комисията таван, с което осигурява огромни постъпления в руския бюджет и захранва с горива САЩ. Това твърди анализ на българския Център за изследване на демокрацията и Центърът за изследване на енергията и чистия въздух (CREA).
Същите организации преди месец публикуваха доклад, според който „Нефтохим“ нарушава петролното ембарго за износа на нефтопродукти от руски суров петрол. Това бе отречено както от „Лукойл“, така и от агенция „Митници“, а Европейската комисия заяви, че ще провери изнесените данни.
Между двата доклада дойде новината, че „Лукойл“ е решила да продаде „Нефтохим“.
Според оповестеното в сряда проучване на двете организации, само между август и октомври 2023 г. рафинерията има 20 доставки руски петрол, за които е платила над ценовия таван от 60 долара за барел и така е осигурила на Кремъл 468 млн. долара данъчни приходи.
Над една четвърт от целия износ на горивни продукти от рафинерията „Нефтохим“ между април и октомври 2023 г. е свързан с базирани в ЕС трансфери от кораб на кораб с крайни дестинации в редица страни извън Европа. Всеки трети от тях е бил в посока САЩ, сочи още докладът.
Вратичката в режима
Изводите в него са, че „Лукойл“ се възползва от явната вратичка в режима за таван на цените на петрола, за да увеличава данъчните приходи на Кремъл, а европейските и българските власти, както и западните корабни и застрахователни компании де факто са позволили тази доходоносна търговия с петрол за Кремъл.
В действителност, давайки на България две години отсрочка за спирането на вноса на руски петрол, Брюксел позволява регламентът за тавана на цената му от 60 долара да не важи за страната ни. В резултат на това цената на внасяния в Бургас нефт рязко се покачва с близо 30 долара спрямо дотогавашната му стойност под 60 долара.
Затова според двете организации ЕК трябва незабавно да вземе мерки за налагането на горната граница на цената на петрола за внос по море на руски суров петрол, който все още е разрешен за България съгласно изключението (дерогацията) от забраната за внос на руски петрол в ЕС.
Експертното мнение, което подкрепя тезите на ГЕРБ за незабавната отмяна на дерогацията, е за възможно най-бързо затваряне на тази вратичка в санкционния режим срещу Русия. Ако изключението остане в сила до 1 март 2024 г., каквито са последните намерения на управляващите, трябва да се следи спазването на ценовия таван от 60 долара за барел, а разликата между вносната цена и средната стойност на нефтения сорт „Брент“ трябва да се иззема, за да се попречи на руската компания да получава свръхпечалба от продажба на горива на българския пазар.
Според цитирани в изследването данни средната вносна цена на руския суров петрол на терминал „Росенец“ край Бургас стабилно нараства от 54.9 долара/барел през юни 2023 г. до 85.5 долара/барел през октомври. В същото време средният месечен внос на руски суров петрол от 2.75 млн. барела между февруари-юни се е увеличил до около 4 млн. между юли-октомври и осигурил поне 690 млн. долара допълнителни приходи от петрол за Русия. Те можеше да са с 231 млн. долара по-малко, ако сделките бяха на горната граница на тавана, смятат авторите на анализа.
Печалбата вместо в България – в офшорки
Според изчисленията в доклада, благодарение на дерогацията, бургаската рафинерия е изнесла горива за 984 млн. евро в първото деветмесечие на 2023 г. До края на октомври „Нефтохим“ е преработила около 34 млн. барела руски суров петрол, а „Лукойл“, контролирайки веригата за доставки на петрол в България и голяма част от Югоизточна Европа, е постигнала свръхпечалба от над 700 млн. долара. От сумата обаче много малка част ще бъде върната в българския бюджет. Останалата част е прехвърлена на офшорни дъщерни дружества в Швейцария, Холандия и ОАЕ, пише в изследването.
В него се припомнят и изводите от предишния доклад, че „Лукойл“ използва европейски пристанища и ключови центрове в международни води за трансфери от кораб на кораб и по-нататъшен износ към страни извън ЕС.
Между февруари и юли 2023 г. 3.36 милиона барела бензин са напуснали българските пристанища на пътувания, където страната на крайната дестинация е била скрита чрез поредица от трансфери в открити води. Това са 27% от общите продажби на рафинерията в чужбина, допълват анализаторите.
Смесване на горива и ръст на трансферите от танкер на танкер в открито море
В повечето случаи нискокачествените горива се прехвърлят на кораби, превозващи по-качествени продукти, увеличавайки стойността на крайния износ и съответно печалбата, която „Лукойл“ генерира, твърдят те.
Горивните продукти са били продадени в редица страни, включително САЩ, Египет, Турция, Нигерия и др.
Най-малко пет кораба между април и октомври 2023 г., превозващи повече от 1 милион барела нефтопродукти на „Лукойл“ за около 87 милиона долара, са участвали в трансфери от танкер на танкер в международни води – предимно край Малта, а крайната им дестинация са били пристанища на САЩ във Флорида, Ню Йорк и Хюстън.
В глобален мащаб CREA изчислява, че една година след въвеждането на петролните санкции срещу Русия (5 декември 2022 г.), трансферите на руски суров петрол във водите на ЕС са се увеличили с 54% до края на октомври 2023 г. Според анализа дерогацията за вноса на руския петрол е използвана за допълнителни продажби на суров петрол към ЕС и вероятни незаконни доставки на крайни продукти към други държави-членки, Турция и Северна Африка.
За да се предотвратят по-нататъшни нарушения, авторите на доклада препоръчват да се забранят операциите за претоварване от танкер на танкер на във водите на ЕС, които разчитат на влекачи и поддръжка на брега от пристанищните власти в Румъния, Гърция, Малта, Испания и Италия. Пристанищните власти трябва да проверяват регистрационните дневници за нефт, за да съхраняват отчетни записи за движението на товари на борда на корабите, съветват организациите.
Източник: narod.bg
