Яна Маринова: Умът на човека е най-големия афродизиак

Управляващите промотират опростачаването и заглушават гласовете, които говорят истината

Проблемите в любовта винаги са забавни за неучастващите в нея

Понякога губим себе си, само и само да сме от готините

- Яна, най-новият спектакъл с твое участие е романтичната и провокативна комедия “Формата на нещата”. Какво се крие зад това заглавие, будещо много асоциации?
- “Формата на нещата” от Нийл Лабют е моя сбъдната мечта и лична кауза. В пиесата се говори за фалша в изкуството, академичните среди, взаимоотношенията между хората, медиите и социалните мрежи и как понякога губим себе си, само и само да сме от готините, силните на деня. Историята є не назидава кое е правилното, но разкрива различните гледни точки за живота на героите си. В нея има пикантни случки, както и нелепи ситуации, а няколко човека са изправени пред избори, които съвсем не са по вкуса им. Пиесата е реализирана по проект “Създаване и разпространение на културни продукти в платформи на изкуствата на ЕС” по НПВУ. Основната идея на тази кауза е да достигне качествен текст до млади хора, които по принцип не ходят на театър, но могат да посещават нашата постановка напълно безплатно и организирано от училищата. А посланието ни към тях е - Не се страхувайте да питате “Защо?”. Да търсите смисъла и да не приемате всичко наготово. Защото само, когато задавате правилните въпроси, ще получите верните отговори.

Като дете, заедно с майка си, чиято история е в основата на сюжета на “Игра на доверие”.

- Какво те привлече най-силно в тази интригуваща пиеса?
- При избора на пиесата ми беше безкрайно интересна темата за младите хора. Искаше ми се да можех да кажа важните неща на себе си като малка, когато се чувствах отхвърлена. Благодарение на качествени книги, театър и филми аз получих тази възможност - да се изградя като човек, който да харесвам. И искам да предам нататък. Защото младите хора губят себе си в свят, където всичко се случва за секунди, само с един клик. Където стремежът да имаш много последователи, да си различен и да изпъкнеш с нещо е същия, както и преди, но увеличен по 100. Увеличени по 100 обаче са и опасностите да се “зарибиш” от лесен успех без труд, знания или умения, а само заради моментните качества на младостта и външността си.

- Каква е цената на този успех?
- Цената на този лесен успех е това, че бързо биваш заменен от следващия млад и красив и се чудиш как стана така, че не си постигнал нищо, с което да се гордееш, заобиколен си от глупаци и мечтите ти не се сбъднаха. Виждам и много хора на средна възраст, които се оплакват от живота си, от младите хора, колко били необразовани, а самите те са затъпели от постоянно скролване и гледане на кратки видеа, както и тв-програми и сериали на най-елементарно ниво. Масово ни залива халтура, но масово хората не могат да разберат, че това ги прави по-глупави и по-нещастни.

Яна с руса перука, в кадър от “Диви и щастливи”

- Виждаме го и във всевъзможните риалити формати...
- Да, навсякъде по медиите изтъкват хора, които уж са постигнали нещо важно в живота си, но реално те не са такива, а откровено лъжат, демонстрират фалшив успех, щастие и постижения. Ако едно време исках да съм популярна, за да бъда като нашите величия - като Цветана Манева например и всички да ме познават, сега като ми споменават името редом с други, които са популярни, често ми се иска като щраус да си заровя главата в земята и да не съм известна. Пред героите ни във “Формата на нещата” стои точно тази дилема. Те са в постоянна борба какви искат да бъдат и какви обществото очаква от тях да бъдат! Театърът не може да те научи на живот, но ако историята която разказва е добра и направена така, че да бъде разбрана от публиката, тя разтърсва зрителя - в случая младите хора и им показва, че да чувстваш, мислиш и търсиш себе си в свят, който иска да те обезличи е сила, а не слабост.

- Във “Формата на нещата” се задават много въпроси, сред които и какво е любовта? Какъв е твоят отговор?
- Да, какво е любов е един от основните въпроси в пиесата, както и каква е разликата между любов и привличане - дали е само физическо, или само интелектуално привличане и дали е любов, когато двама души са във връзка тип господар - слуга. Има и едни такива Cosmo-въпроси - как да съм идеалният партньор, който другия пол предпочита, какво да направим, за да привлечем мъжа, или как да спечелиш една жена и да я побъркаш в леглото... Като тийнейджъри се интересуваме от всичко това, но то е и промиване на мозъка ни, защото истинската любов всъщност е свързана с интелекта. Повечето умни хора ще кажат, че ума на човек е най-големият афродизиак. Наред с тези, както и с други важни теми - “Формата на нещата” те кара да се посмееш от сърце, защото проблемите в любовта, винаги са забавни за неучастващите в нея. (Смее се.)

След премиерата на “Формата на нещата” в Нови Искър, Яна се срещна с ученици, с които дискутираха спектакъла. Снимка: Иван Димитров

- А как реагират учениците, когато гледат спектакъла? 
- Ученици са ми споделяли: “Пише, че е романтична комедия и ние мислехме, че ще е леко глупавичка, а тя се оказа много умна!” (Смее се.) Пишат ми и учители, които са обсъждали с учениците пиесата в часовете по литература и философия и те са коментирали какво е направил единия, или другия от героите и кое е било правилното - създава се дискусия и съм щастлива. Трябва да ги жегне, да видят нещо различно, за да хване вниманието им. Ние не се стремим към децата от театралните школи, а повече към другите, които не ходят много на театър и важното е, че те реагират. Слушат. Включват се даже. Изпадат в бурен смях или освиркват някой от героите. Много е различно от редовната публика. Кеф ми е.

- Кога ви предстои да го играете отново?
- С “Формата на нещата” вече бяхме в Бяла Слатина, Нови Искър, Кърджали, Пловдив, а в Бургас сме на 26-ти ноември в ДТ “Адриана Будевска”. След това ще го представим в Берлин и Хамбург, благодарение на Катя Костова и Арт театър. На 5 декември ще играем отново в София в “Театро отсам канала”. Каня ученици или преподавателите да пишат на лично съобщение на страницата на “Формата на нещата” във фейсбук, ако желаят да гледат представлението. Входът за хората в неравностойно положение също е свободен, като благодаря на Йоана Колева и “JAMBA - Хъб на възможностите” за партньорството ни.

- Миналата седмица отбелязахме Денят на народните будители. Кои бяха твоите будители в ученическите ти години и кои са сега?
- Винаги са били едни и същи - на първо място Левски, Ботев, Пенчо Славейков, Любен Каравелов, Алеко Константинов, Йовков - всички възрожденци, които направиха България отново велика - те, а не комунизмът я направиха велика, но впоследствие тяхното дело бе превърнато в подигравка със свободата на човека и на словото. За мен, будител е и Яна Язова и ако нейните книги “Соления залив”, “Война” и “Левски” присъстват в учебната програма, ще израснат умни деца. Не мога да не спомена и Владо Трифонов - не случайно направих постановката “Куци ангели” по негова книга. Играе се този месец на 13 ноември в театър Възраждане. Здравка Евтимова е будител с нейните “Резерват за хора и вълци”, разказите “Кръв от Къртица”, “Блей” и много, много други, както и Яна Титова, с филми като “Доза щастие” и “Диада”.

- Какво мислиш за това, че много от днешните ученици не познават някои от националните ни герои и будители, както и легенди на родното кино и театър, което се вижда и в предаването “Това го знам”?
- Това е нормално, защото е следствие и се възпитава от тези, които управляват - те показват, че най-важното е да се пекат едни прасета, да се угощават на богати трапези, да се промотира опростачаването и да се заглушават гласовете, които говорят за истина, толерантност и уважение. А това се вижда и от младите хора и се подражава. Едно дете, като включи телевизора и види как най-неграмотните хора заемат най-висши позиции и са замесени в корупционни скандали как да се научи на друго?! Като тийнейджър аз тръгнах по лош път, но го преодолях и станах такава, каквато съм, заради майка ми и всички уроци, които тя ми е предала чрез книгите, операта и балетните спектакли... Независимо от средата, която е искала да ме смачка и това, че залитнах към калта, нейното възпитание и уроци ме спасиха. Родителите също носят голяма отговорност. Няма как да слушаш само и единствено чалга, вечер да гледаш “Ергенът”, да не четеш и препрочиташ нито една класическа книга от училищните си години и да очакваш да изградиш у децата си смислен характер.

- А според теб как може да се противодейства на това насилие сред младежите и притеснява ли те появата на т. нар. локали?
- Как може да се противодейства при положение, че това се диктува от управниците в държавата. Постоянно опитват да измислят начини срещу нещо, което го промотират от години - безсмислено е! Един приятел ми разправяше как в казармата някакъв гад го карал да пълни бидон с шише без дъно - това е също толкова безсмислено. Повечето хора си мислят, че нямат нищо общо с тези неща и продължават да си възпитават децата в тарикатщина. В същото време е хубаво, че се създават малки общества, в които хората се капсулират по интереси и изграждат смислена среда. Аз също съм се капсулирала в професията си - филми и театър. Това е моят начин да давам малък принос към общото, за да не си губим разума и съзнанието на хора, които имат вярно функционираща ценностна система, която различава добро от зло.

- Виждаш ли надежда в младите и конкретно в твоя син, който вече е студент? 
- Да! Синът ми е част от спасението ми, защото, когато съм залитала към грешното от гняв, разочарована, смачкана и неможеща да повярва на несправедливостта, тогава се вкопчвам в това, което имам - мъжа ми и сина ми. Реакцията на сина ми винаги е точна и вярна. Виждам в него смислен и достоен човек и се моля да мога да бъда до него в моментите, в които той ще среща подмолните хора и те ще унищожават вярата му в човешкото. Да мога да му давам точните примерите, чрез които да си я възвърне. Той учи “Международни отношения” в университет в Швейцария и се вижда с хора от цял свят в бизнес и социалната сфера и има възможност да бъде наясно с всички течения в политическите, социалните и икономическите отношения.

Нашият гост

Харизматичната Яна Маринова е от малкото родни актриси, които са оценени високо на няколко престижни кино форуми в чужбина. През миналата година за ролята є в “Игра на доверие”, тя бе отличена с наградата за “Най-добра актриса” от Международния Колизеум Филм Фестивал в Рим - “Coliffe”. През същата година, Яна и продукцията “Игра на доверие” спечелиха наградите за “Най-добра актриса” и “Най-добър филм” и от фестивала в Орвинио - Рим. В Италия, Яна получи още една награда за “Главна женска роля”, на Международния филмов фестивал “Castelli Romani” в Арича- Рим. Първата поява на красивата актриса на екран е в известния сериал “Хотел България”. Следват още по-запомнящи се роли в сериали като “Забранена любов”, “Стъклен дом”, “Фамилията”, “Връзки”, “С река на сърцето”, както и в македонския “Преспав”. Игралните филми с нейно участие - “11-А”, “Живи легенди”, “Привличане”, “Диви и щастливи” и “Игра на доверие” са сред най-гледаните у нас. Една от най-ярките є роли в театъра е в спектакъла “Любовни писма”, който ще бъде представен отново на 30-ти декември в “Сити Марк Арт Център”.

Автор: Светла Йорданова

trud.bg